Каква е причината за смъртта на Иван Иванов?

Големият български актьор Иван Иванов, превърнал се в легенда в българското кино след участието си „Всичко е любов”, „Лавина”, „Комбина” и „Мярка за неотклонение”, е починал след инфаркт в болница в Панагюрище, където живееше в последните години. Преди два дни се почувствал зле и бил приет в кардиологично отделение. Той издъхна на 72 години.

"Не ми се играе. Какво друго можех да правя, освен да остарявам на екрана. Край! И хайде! Живеене! Нищо не може да замени живота" написа Иван Иванов, считан за българския Ален Делон преди време.

„Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е просто едно тихо и самотно занимание без заглавие. И в това е парадоксът - природата му е публична, а се ражда в самота. С кого бих искал да снимам ли? Ами, със себе си“, каза още в едно от последните си интервюта той.

За едно цяло поколение той е не просто секссимволът на българското кино през 70-те и 80-те години, а цяла епоха. Иван Иванов е човекът, в когото милиони зрители припознават себе си, актьорът, с чиито реплики жадуват любовта – онази чистата, непоклатимата и вечната, любовта на Радо и Албена от "Всичко е любов" (1979).

"Няма друг актьор в българското кино, който да е станал толкова известен, харесван и обичан след първата си главна роля във филма "Всичко е любов", пишат от Съюза на артистите в България.

Иванов е роден е на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова през 1979 г.

Играе на сцените на Народен театър за младежта (1979 – 1981) и Военния театър (1981 – 1983), както и във филмово студио СИФ (1983).

„Всичко е любов“ е филмът, който превръща Иванов в секс символ на българското кино. Освен Радо от „Всичко е любов“, той играе и Асен в „Лавина“ (1982), Вас/Христо в „Комбина“ (1982) и Траян в „Мярка за неотклонение“ (1983).

Снима се във филми на режисьори като Борислав Шаралиев („Борис I“, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне“, 1985), Иван Андонов („Мечтатели“, 1987) и др.

След телевизионния сериал „Гори, гори огънче“ (1994) актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот“. После идват още две – „Отговори“ и „Седем часа разлика“.

Прочети цялата публикация