Първан Симеонов: Почит за смелите!

За всички, които пожелаха: да, последните, които имат интерес от това сега, са властите в Москва. Това коментира "Фейсбук" Първан Симеонов.

Путин засега държи инициативата във войната и в момента превзема украинската крепост (буквално) Авдеевка. САЩ е на кантар за прословутия пакет помощ. Дори нашите западни медии, със тримесечно закъснение поне, видяха неуспех на контраофанзивата (само до преди седмици да кажеш подобно нещо значеше да те обявят за путинист, а сега вече е възможно).

Предстоят му на Путин "избори" и последното, от което се нуждае, е вълна на протести. С интервюто си (иначе май посредствено) успя най-накрая нещо да постигне и на иначе безнадеждно загубения си информационен фронт. Навални в този момент не представляваше никаква опасност.

Назад в годините пък дори моите пристрастени по западност приятели съм чувал да го обсъждат като "удобна опозиция". Това видяха всички, които мислят реално, а не лозунгово, в секундата на обявата за смъртта на Навални. Може и да бъркам, разбира се.

Отдавна е ясно, че нашият свят пази един "последен патрон" в изцяло сбъркания си подход към тази иначе абсурдна - и ужасна, разбира се, война: рутенето на Путин отвътре.

Не търся конспирация, не искам да вярвам в такива неща, просто не бих търсил вероятно и убийство. И да, помня, че назад във времето Навални беше обсъждан от гледна точка на либерално-космополитна благонадеждност: западните източници на влияние и мека сила се колебаеха дали той всъщност не е националист и пр.

Но тук темата е друга - простичка е - аз няма как да не отбележа смъртта на смел човек, който прежали всичко за нещо, в което вярва. И това нещо е, доколкото разбирам, повече свобода. Това заслужава уважение. Както заслужава уважение всеки опит руската държава да се демократизира. Не съм сигурен, че това е възможно в особена степен, нито че не е наивно или дори опасно от гледна точка на суровата политика, но заслужава.

И малко се плаша, ако сме забравили, че е нормално да отбележим смъртта на такива хора, без много приказки. Някой спомена Асанж - да, добри, лоши, ченгета, неченгета, луди, нелуди, такива хора заслужават внимание. Както внимание заслужава всяко мнение, което дръзва да върви срещу "правилната линия".

Защото в света на политиката, уви, не е като в моя човешки свят - там не действа новозаветният идеал. В света на политиката и Путин, и ние еднакво претендираме за едно и също "има една правилна линия и тя е нашата". Простете, моят спор с Путин не е, че нашата линия е правилна, а неговата не е (между другото, да, нашата е правилна, ако питам себе си).

Моят спор е с всички, които твърдят, че има една правилна линия. И неоценимото предимство на моя свят, на Запада, е, че тук спокойно мога да кажа това. Нали?

Прочети цялата публикация