Любо Канов: Защо мъжете психически стихват след известна възраст, докато техните жени, обратно, стават все по-буйни

Светът е тревожно място, но днес се замислих за нещо доста тривиално.

Защо мъжете психически стихват след известна възраст, докато техните жени, обратно, стават все по-буйни, настъпателни и превземат все по-големи територии от доскоро общият семеен доминион. Този проблем не е засегнат в кодификациите за семейното насилие. Това коментира във "Фейсбук" Любомир Канов.

Нито в закони, които да опазват омаломощените от възрастта мъже, които стават жертва на все по-мощни и нараснали в тегло съпруги, които започват да ги доминират чрез силата на своите крясъци, мускулна маса и разбира се, юрисдикцията. Жените се предполага преимуществено да са жертва на насилници мъже, които всеки момент гледат да избегнат Истанбулската Конвенция и да набият своите съпруги тайно от всевиждащите органи по опазването на жертвите на домашно насилие. Това по опазването е, разбира се, благородно занимание, но то не отразява реалността.

Оказва се, че физиологически жените, загубвайки естрогени, започват да продуцират повече тестостерон, отколкото им е нужно, в тази по-късна фаза на живота им, настъпваща след менопаузата. Докато мъжете от своя страна, просто губят полека-лека всичкото, което имат, тоест последните следи от тестостерон, които тялото им е в състояние да произведе. Какъв е крайният резултат от тази размяна на хормоналните позиции?

Старите жени, (някои ги наричат старици) стават гневни, даже агресивни и разпоредителни, започват да издават заповеди с нотки на безпрекословност към своите половинки,

а понякога даже започват да ги побийват чисто физически.

Не е отразено от Хелзинският Комитет по Правата на Човека или поне не съм чувал за това доста често престъпление. Тези жени, понякога доста по-млади от мъжете с които са се събрали някога в младостта си , в старите години пущат мустаци и даже странни дългокосмести азиатски брадички, доста по-убедителни от проскубаните подобия, увяхващи като вторичен мъжки полов признак по лицата на съпрузите им. Мустакатите жени, станали два пъти по-едри от мъжете си, понякога ги налагат с подръчни уреди, като точилка или ръжен, по различни и доста безобидни поводи. Например, че пак са се прибрали късно вечерта и са пийнали до неузнаваемост в местната кръчма, носейки под мишница поръчаният още от обед хляб. Боят е придружен от чисто мъжки ругатни, отправяни към феминизираният до крайност съпруг. По-човечните от тези съпруги все пак имат милостиви сърца и полагат пияните си съпрузи в леглото с известна човечност и любов. Не всички, но поне някои.

Около селото, което обслужвах някога като участъков лекар, имаше махали. Тоест, далечни малки места, високо в околните планини, където продължаваха да живеят изоставени старци, чийто деца бяха отишли да строят заводите на голямата металургия или химия някъде в Перник, Мадан или Девня. Самотни хора, изцяло подвластни на природните процеси и на голямата игра с физиологията на старостта. Достигах до тях, когато успееха да поискат помощ, с една съветска Газка и с шофьора си Иван. Там живееха селяни, изолирани от света и изцяло потопени в древните си убеждения, вражди и вярвания. В тази махала, където ме бяха повикали по спешност, преди време ми бяха разкрили доверително, че не бива да се пие вода, която не е преминала през крушеви листа. Само оттам трябвало да се пие водата.

Но сега не беше време за тези древни познания. Случаят беше спешен.

Газката спря да вие със своя съединител почти на края на последната махала, почти до върха на малката планина, в чието подножие тогава практикувах медицина в селската здравна служба. Къщичката беше една опушена и схлупена колиба, покрита с каменни плочи на покрива, където бяха останали да живеят в опустялото село само тези двамата и още неколцина други старци.

Дедото лежеше на пода. Бабата, с ярко очертани мустаци, с малка брада от типа на младият Улянов-Ленин, го придържаше с любов и видим страх. Отвреме-навреме тя лекичко проскимтяваше. От главата течеше кръв по ризата му, а той тихо и неопределено псуваше някого на майка. Опитах се да разбера какво е станало, докато обработвах раната на главата на дедото с антисептици и пристъпих към зашиването на тежкият диагонален процеп в скалпа му, с оскъдните си инструменти. Почти беше отлепен старият му скалп с удар от предмет с остър ръб. Но го заших криво-ляво. Медицината там и тогава се свеждаше до това ниво. Бабата ми разказа какво е станало. Скарали се в самотата си за отдавнашен флирт, който дедото си спомнил, че бабата уж била имала с един друг съселянин.

Дедото бил ударил една-две или три от крушевата ракия,

която бил сварил през лятото и отново подхванал старата тема. Бабата, разгневена като Илич при атаката срещу Зимния дворец, грабнала чугуненият туч от печката и със замах, като хвъргач на диск, го запокитила срещу съпруга си. Дедото, твърде маломощен, за да се противопостави на мощната си баба, паднал, облян в кръв на пода, полускалпиран.

Туч означава онези чугунени кръгове, които се поставяха един в друг някога върху старовремските печки. Старецът беше зашит, черепът му намазан с йодна тинктура и прочие, а ние слезнахме с Газката в долината. Високо горе, в хълмовете, останаха двамата съпрузи: едновременно врагове и близки, воюващи в самотата си. Единият беше станал женоподобен мъж , другата беше станала дискохвъргач на тучове с брада и мустаци. Тях отдавна ги няма на тази земя.

Надявам се, че все пак по своему се обичаха.

Прочети цялата публикация