28 февруари 1997 г. Военните правят преврат в Турция

"Бях кмет на Истанбул по времето на 28 февруари. Вкараха ме в затвора за четене на стихотворение и политическата ми кариера беше на прицел. Сега изпълнявам длъжността на първия демократично избран президент на Турция. Служа на нацията си с гордост, въпреки всеки ход за възпрепятстване. Превратът е престъпление срещу човечеството. Преживях преврата на 28 февруари. Наясно съм с 28 февруари."

Това са думи, изречени от президента Реджеп Тайип Ердоган, припомня "Дейли сабах".

28 февруари 1997 г. е повратен момент в историята на Турция.

На този ден турските военни, които смятаха и най-малкото нарушение за "законен" опит да се навреди на сигурността и светската държавна структура на страната, нанесоха един от най-тежките удари, които турската демокрация някога е преживявала.

По това време турското правителство е съставено от коалиция, водена от Партията на благоденствието (ПБ) на тогавашния премиер Неджметин Ербакан, но военните се опасяват от премиера поради консервативните пристрастия на партията му, твърдейки че предполагаемата "ислямистка" програма на Партията на благоденствието е проблематична.

Посещението на Ербакан в Либия, насърчаването на единството между членовете на блока на страните от Развитието-8 (Д-8) и решението му да приеме религиозни фигури на вечеря ифтар за Рамазана бяха сред причините, които мотивираха военните да засилят натиска върху лидера, обвинявайки премиера в участие в "реакционни дейности".

Военните изразиха недоволството си на 4 февруари, като организираха "военен парад", включващ танкове, по улиците на анкарския квартал "Синкан".

След парада тогавашният заместник-началник на Генералния щаб Чевик Бир заяви, че събитието е имало за цел да "стабилизира демокрацията".

На 28 февруари 1997 г. Съветът за национална сигурност на Турция (MGK) провежда извънредно заседание, което продължава почти девет часа - най-дългото заседание в историята на съвета.

На заседанието е изготвен така нареченият "Меморандум от 28 февруари", който съдържа списък с решения на турските военни, взети в отговор на това, което те считат за "нарастваща ислямистка идеология".

Основните постановки на меморандума бяха да се закрият базираните на ислямското образование училища "Имам хатип" и да се предотвратят религиозните дейности под претекст за отделяне на религията от държавата.

Най-големият резултат от законодателния акт обаче вероятно е забраната на жените, носещи забрадки, да влизат във всички обществени сгради, включително училища и университети. Тази забрана накара милиони млади жени или да се откажат от образованието си, или да страдат, докато се опитват да получат подходящо образование. Учителките също бяха уволнявани от работа, ако отказваха да свалят забрадките си, а в университетите беше въведена отвратителната практика на "стаи за убеждаване", където студентите, носещи забрадки, бяха "убеждавани" да свалят забрадките си под заплахата да бъдат изключени от училището. На жените, носещи забрадки, също не се разрешава да работят.

След това военните принуждават Ербакан да подпише редица укази, включително забраната на забрадките, закриването на училищата, в които се преподава Коран, и прилагането на мерки, целящи да предоставят на военните контрол върху независимите медии.

На 18 юни 1997 г. военните отиват още по-далеч, като принуждават цялото правителство на Ербакан да подаде оставка, оставяйки премиерския пост в ръцете на вицепремиера Тансу Чилер. Той е водещ член на Партията на истинския път на Турция (DYP), която е част от управляващата коалиция.

Тогавашният президент Сюлейман Демирел, на когото тогавашните закони забраняваха да има каквато и да е политическа принадлежност, по-късно поиска от Месут Йълмаз, лидер на дяснолибералната партия "Родина" (ANAP), да състави ново правителство.

По време на така наречения "постмодерен" преврат в Турция беше съставено ново правителство, което пое властта от Ербакан. Новото правителство включва "Родина", Партията на демократичната левица (DSP) и Демократичната партия на Турция (DTP).

Лидерът на Партията на демократичната левица Бюлент Ечевит става заместник министър-председател в новата администрация, която след това е използвана за изпълнение на заповедите на военните.

Частните училища и фондации, за които се твърди, че са свързани с религиозни или консервативни групи, бяха закрити, а вярващите мюсюлмани бяха до голяма степен маргинализирани от обществените институции - включително правителствените агенции, държавните университети, държавната служба, съдебната система и армията.

Партията на благоденствието на Ербакан беше ликвидирана въз основа на решение на Конституционния съд на Турция, а на няколко политици - сред които Ербакан, Шевкет Казан, Ахмет Текдал, Шевки Йълмаз, Хасан Хюсеин Джейлан и Ибрахим Халил Челик - беше забранено да участват в политиката за пет години.

Един от организаторите на преврата от 28 февруари, тогавашният командващ сухопътните войски на Турция Хюсеин Кюврикоглу, който по-късно става началник на турския Генерален щаб, веднъж казва, че "28 февруари ще продължи 1000 години", но сгреши в прогнозата си.

Само пет години по-късно Партията на справедливостта и развитието (ПСР), председателствана от Ердоган, печели демократичните избори и от 2002 г. насам партията не е губила избори. Оттогава насам ръководената от Ердоган партия е извършила много реформи, за да предотврати намесата на военните в турската демокрация и политика.

След като влиянието на военните върху турската съдебна система и политика постепенно беше премахнато, извършителите на постмодерния преврат от 28 февруари бяха изправени пред съда.

С историческо решение от 2018 г. турски съд осъди 21 високопоставени служители на доживотен затвор за ролята им в преврата от 1997 г.

Сред длъжностните лица са бившият военен началник Исмаил Хаки Карадайъ; неговият заместник Чевик Бир; бившият командир на Първа армия Четин Доган; бившият генерален секретар на съвета за национална сигурност Илхан Кюлич; бившият командир на жандармерията Февзи Тюркери; бившият командир на сухопътните войски Хикмет Кьоксал и бившият генерален секретар на Генералния щаб Ерол Озкаснак.

Шестдесет и осем други заподозрени по делото бяха оправдани.

Съдът обвини Карадайъ и Бир в "организиране" на преврата.

Много други участници в преврата избегнаха ареста поради напреднала възраст или здравословни проблеми, но въпреки това им беше забранено да напускат страната.

Превратът от 28 февруари обаче е хвърлил Турция в икономическа криза.

Банките, които фалираха след 28 февруари, доведоха страната до голяма криза. Цената на този преврат беше 291 млрд. долара., твърдят икономисти.

Прочети цялата публикация