Как войната стигна до Русия: набезите на руска територия

В последните дни руски военни формирования проникнаха от Украйна на руска територия и атакуваха цели в Белгородска и Курска област, а украински части извършиха атаки с дронове срещу редица инфраструктурни обекти. ДВ попита Марина Мирон, експертка по въпросите на сигурността в Кралския колеж в Лондон, за отражението на тези атаки върху хода на войната, както и за политическия им аспект в навечерието на президентските избори в Русия.

ДВ: Как оценявате последния пробив на руската граница от страна на проукраинските руски военни легиони, резултатите на бойното поле и психологическия ефект от тези нападения?

Марина Мирон: Доколкото разбирам, тези доброволчески групи наистина искат да се борят за свободна Русия. Но сравнявайки военните им възможности с руските въоръжени сили, не мисля, че те могат да успеят, като се има предвид, че територията на Русия е огромна.

Миналата година в Би Би Си имаше статия, в която се казваше, че тези групировки са подкрепяни от украинските въоръжени сили и работят заедно и в координация с тях. И аз виждам смисъл в това. То помага да се отвлече вниманието на руските сили, които може би са на път да започнат настъпление към Харков и Купянск, така че има смисъл да се извършват тези нападения в този район. В същото време руснаците се подготвят за появата на диверсионни групи още от 2014 г. и дори по-рано. Но от началото на войната и след предходни такива случаи Русия не е увеличила сигурността на границата си.

Тези атаки се извършват по-скоро с информационна и психологическа цел, в координация с ударите на безпилотни самолети, за да се повлияе евентуално на обстановката преди изборите. Следователно тяхната информационна и психологическа стойност е по-голяма от военната.

ДВ: Какво тогава да кажем за ефективността на атаките с дронове?

Мирон: Знаем, че дроновете са били използвани и за нападения срещу руски летища. Мисля, че това е много интересен асиметричен инструмент за нанасяне на щети на Русия, без да се правят големи инвестиции. По-специално трябва да осъзнаем, че е невъзможно да се защити всяка една част от критичната инфраструктура в Русия. Проблемът е, че е доста лесно да се конфигурира дронът така, че да избегне руските системи за цифрова война като "Сапфир", които се използват специално за защита на обекти от критичната инфраструктура.

Мисля, че успехът им не е свързан само със създаването на психологически ефект: да, хората ги виждат да се разбиват в сгради, те се страхуват, това има психологически ефект. Но става дума и за реални загуби - в крайна сметка жителите на пограничните райони, даже чак до Санкт Петербург, трябва да са нащрек и да се съобразяват с тези атаки. И, разбира се, за Кремъл това е нещо, което влияе на духа. Не мисля, че може да нанесе толкова големи щети, че да доведе до срив на руската военна машина, но все пак е демонстрация на украинската воля.

ДВ: Съществува мнение, че психологическият ефект от набезите на руска територия кара руснаците да се замислят за последствията от войната и за самите тях. Други експерти предполагат, че Кремъл би могъл да използва ситуацията, за да укрепи властта си, както вече направи преди президентските избори през 2000 г. на фона на войната в Чечня…

Мирон: Мисля, че трябва да сме много внимателни, когато се опитваме да анализираме руското население, защото то не е хомогенно. Хората в градовете са много различни от хората в отдалечените селища, дори по отношение на подкрепата им за Путин. Тези, които го подкрепят, смятат, че това е приемливо статукво. Те знаят какво да очакват, а алтернативата може да бъде опасна, особено сега. Но атаките с дронове могат да предизвикат известен страх и безпокойство сред хората в тези региони и да повдигнат въпроси за способността на правителството да ги защити.

Нека си спомним как Путин инструментализира терористичните атаки през 2000 година за целите на кампанията си. Мисля, че сега може да прибегнат до същия сценарий - Кремъл може да използва това, за да каже: те ни нападат с безпилотни самолети, затова провеждаме "специална военна операция”. Затова сме в Украйна, защото тези хора са заплаха за нас.

Автор: Дмитри Каневски

Прочети цялата публикация