Киното е покварено: Куентин Тарантино

Г-н Тарантино, съдейки по Вашите филми, трябва да попитам: обсебен ли сте от женските крака? Не се срамувам от това. Ако мислите за режисьорите, които бяха обвинени, че са луди, това щеше да е Алфред Хичкок, щеше да е Бунюел, Самюел Фулър – това е доста добра група. И това предполага, че са били доста добри режисьори, защото са знаели къде да поставят камерата си. Но мисля, че краката и дупето получават почти еднакво време в моите филми. Както и насилието. Просто разказвам историите си и върша работата си. Харесва ми да се занимавам с жанрове и да навлизам в поджанрове. Жанровете, с които се занимавам, съдържат сензационни, изпълнени с насилие материали – било то криминални филми, филми за кунг-фу, филми за самураи, филми за убийства, филми за преследване с коли – така че те естествено се поддават на това. Когато става въпрос за вълнуващо кино, тези жанрове се поддават на спиращо сърцето кино с насилие. Харесва ми. Но в случая с Джаки Браун не е насилие,...

Прочети цялата публикация