За войната в Украйна и руския "имперски комплекс"

Д-р Станчев, кога според Вас ще свърши тази война?

Евлоги Станчев: Въпросът за края на конкретните бойни действия не може да получи точен отговор, но аз бих могъл да коментирам кога войната срещу Украйна ще приключи там, където тя на практика „започна“ – в имперското мислене, пуснало дълбоки корени в руското общество. Това общество е инфектирано с дългогодишен, грижливо поддържан от местните власти „имперски комплекс“, разпознаващ конкретни „исторически несправедливости“, които непременно следва да бъдат „поправени“. Основна сред тях е „загубата“ на Украйна, върху която Русия претендира, че притежава „историческо право“. Това разбиране е навлязло дълбоко в руската обществена тъкан, то ще надживее дори Путин. А ние продължаваме да се учудваме от широката подкрепа, която войната срещу Украйна има сред руснаците. Въпреки огромните човешки загуби. Оспорването на тези митове, на опасната илюзия за „руското превъзходство“, е най-важната крачка към нормализиране на тамошното общество. Редовият руснак трябва да промени начина, по който осмисля своето минало и в този смисъл своята идентичност. Тъкмо в тази насока международната общност трябва да концентрира политиките си по отношение на Русия.

Вие поддържате тезата, че в Украйна Русия извършва геноцид, дори преднамерен геноцид. Как се аргументирате?

Евлоги Станчев: Да, точно така. Това не е само моя теза. Понятието „геноцид“ не е произволна дума, а има конкретни дефиниции, фиксирани от Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, приета през 1948 г. Този документ е изработен в годините след края на Втората световна война, когато светът се изправя пред ужасяващата реалност и мащаби на Холокоста. Ако погледнете определенията на престъплението „геноцид“, заложени в тази Конвенция, с тревога ще видите всичко, което Русия извършва днес в Украйна. И тук не става дума за опасения или предположения, а за действително документирани и доказани действия от страна на руската армия и ръководство. Нещо повече, тези действия са напълно преднамерени, тяхната крайна цел е открито заявена от Кремъл – заличаването на украинската нация като такава. Актът на официално признаване на престъпленията срещу украинския народ като преднамерен геноцид би бил от изключителна важност, той ще има фундаментални последствия в сферата на международните отношения. Това ще промени необратимо подхода на основните представители на международната общност към Руската федерация, ще постави Москва в безпрецедентна до момента изолация. Вместо това обаче ние наблюдаваме една непонятна пасивност.

От една страна – геноцид, от другата – денацификация. Руската пропаганда говори за „денафицикация“ на Украйна, много руснаци очевидно също вярват в тази легенда. Но всъщност „денацификация“, ако го вземем буквално, означава „ликвидиране на нацията“. Така ли е в този случай?

Евлоги Станчев: Много правилна е етимологичната връзка, която извеждате. В руското имперско мислене, за което говорим, „Украйна" и „украинска нация" не съществуват като политически или исторически легитимни понятия. Поне не в настоящия им вид. Според разбиранията на Кремъл Украйна би могла да съществува единствено като „втора руска държава“, изцяло подчинена на руските политически и икономически интереси – нещо подобно на това, което тя представляваше по времето на руската марионетка Виктор Янукович. Ето защо украинската нация, основният носител на идеята за суверенитет на Украйна, трябва да бъде ликвидирана. И това, повтарям, е заявено съвсем открито и директно от политическото ръководство на Руската федерация.

Пропагандната теза за „денацификацията“ на Украйна цели да създаде сред руснаците колективната психоза, че гръбнакът на украинската държава и общество днес е изграден от „неонацисти". Известно е обаче, че украинската крайна десница в действителност е подчертано маргинална, нейната популярност спадна прогресивно в годините след "Революцията на достойнството" (2014 г.). Това може да се проследи както електорално, така и сред обществените нагласи. В момента крайнодесните нямат представителство във Върховната Рада, с каквото впрочем разполагаха по време на режима на Янукович, който съвсем съзнателно „флиртуваше“ с тях, за да мобилизира електората си. От друга страна, концепцията за „денацификацията“ кореспондира с култа към Втората световна война в Русия. Наративът за Великата отечествена война (както е стилизирана Втората световна война в Русия) и до днес има фундаментална тежест в образованието и социализацията на руските граждани. Чрез манипулативното обвързване на настоящите врагове на Кремъл с някогашните нацисти се постига силна обществена консолидация зад политиките на деня в Русия. И тази схема очевидно работи успешно.

Заедно с други наблюдатели и Вие обръщате внимание на изказванията (според мен налудничави) на един от кремълските пропагандисти, Тимофей Сергейцев, който говори за унищожаването на украинската държава, равнозначно на споменатата денацификация. Друг кремълски пропагандист, Соловьов, наскоро между другото подхвърли по телевизията, че и българите трябва да бъдат „изтрити от лицето на земята“. Дали това са просто пиянски дрънканици, сондиране на почвата или сериозни закани?

Евлоги Станчев: Макар и налудничаво, написаното от Сергейцев в статията „Какво трябва да направи Русия с Украйна" всъщност се прилага съвсем нагледно в окупираните от Русия части на Украйна. През последните години може да откроим нещо като „традиция“ на такова безумно говорене от страна на основните кремълски пропагандатори. Обект на подобен цинизъм далеч не са само народите на Украйна и България – спомняте си аналогични реплики по отношение както на останалите източноевропейски страни, така и спрямо това, което Кремъл обозначава като „колективния Запад“. Според мен тези закани не целят „сплашване“, те са ориентирани по-скоро за вътрешна употреба в руското общество. Такъв тип говорене изгражда един дехуманизиран образ на съответните народи, провокира разпространението на откровена омраза сред широк кръг руски граждани, които нямат достъп до други медии освен държавните в своята страна. С отвращение и тревога виждаме крайните резултати от тази пропагандна обработка при поведението на руските войници в Украйна. Въпреки че Путин и военното ръководство на Руската федерация са „архитектите“ и основни идеолози на войната срещу Украйна, не те натискаха спусъците, не те извършваха хилядите зверства и военни престъпления срещу украинския народ. Те бяха дело на руски граждани, повечето от които наскоро навършили пълнолетие и формирани като личности тъкмо по времето на „разцвета“ на антиукраинската пропаганда на Кремъл.

Видният харвардски историк и специалист по Украйна професор Серхий Плохий смята, че Украйна не е последната цел на руския империализъм, чието мото гласи „Всички руснаци – в една държава“. Всички руснаци – това включва „великорусите“, „малорусите“ (така наричат украинците) и белорусите. В книгата си „Изгубеното царство“ Серхий Плохий също пише, че тяхното възмечтавано от Москва обединяване върви по стъпките на теорията на Уваров за Русия, която се състои от три компонента: православие, самодържавие и народност. Току-що Путин се преизбра за президент – самодържавието е факт. А останалите компоненти?

Евлоги Станчев: Включването на всички руснаци в една държава - в същността си основната идея, стояща зад доктрината за т.нар. „руски свят“ - звучи наистина абсурдно, особено в днешната епоха на глобализация и постоянни миграционни потоци на хора от всякакъв произход. Паралелите с Хитлеровите амбиции за обединение на германците в един „хилядолетен райх" са съвсем основателни. Нещо повече, възприемането на украинците като съставна част от руския народ има дълга история в руското имперско съзнание, но този възглед категорично не отговаря на историческата истина. Украинският народ притежава свое специфично историческо, политическо и културно развитие, в много случаи различаващо се от това на руснаците. Дори редица модернизационни процеси в сферата на култура, религия, архитектура и т.н. навлизат в някогашна Московска Русия именно през украинските земи.

Ако се замислим по-задълбочено върху компонентите от т.нар. „теория на официалната народност" на Сергей Уваров (православие, самодържавие, народност), ние ще видим как те означават (и водят до) едно и също – укрепване на автократичната самодържавна власт на ръководителя на руската държава, който и да е той. И руското православие, внушаващо заблудата, че е съхранило християнската религия в своя „непокварен“ вид именно в Русия, и идеята за привидната културна „отличителност“ на руската нация са ориентирани изцяло в тази посока. Вземете за пример Руската православната църква, онази вечна „служителка на държавата в Русия“, както я наричаше изследователят на руската история Ричард Пайпс. Тази институция функционира като нищо повече от едно „сакрално“ продължение на светската власт, внушително отдалечаващо се от онова, което би следвало да представлява Светата Христова църква. Виждаме това днес, когато свещеници на РПЦ „благославят“ оръжия, предназначени да убиват хора в Украйна.

Вие споделяте едно разпространено мнение: че международната общност трябва да реагира твърдо срещу руската имперска агресия, да обяви извършеното за геноцид, да помага военно на Украйна. Да, прекрасно би било Путин да бъде отстранен, а руснаците да се изтеглят от Украйна, но в момента Русия заплашва с ядрени удари…

Евлоги Станчев: Международната общност е задължена да помага военно на Украйна в настоящата ситуация. Първо, защото тази общност има безсрочен ангажимент към своите собствени претенции, че въплъщава онези принципи, които са изградили международния ред и неговите основни институции (ООН) в годините след Втората световна война. И второ, защото изоставянето на Украйна означава, че уроците отпреди повече от осем десетилетия са останали ненаучени - имам предвид Мюнхенското споразумение от 1938 г. Загубата на Украйна ще доведе до немислими последици за сигурността на Европа и това трябва да бъде осъзнато навреме.

Заплахите за употреба на ядрено оръжие са друг отдавна използван пропаганден прийом от Москва. Те обаче неразумно заобикалят една от водещите в годините на Студената война военни доктрини – за взаимното гарантирано унищожение. Руският президент Путин далеч не е патологично луд човек. Нито неговото обкръжение. Те пределно си дават ясна сметка, че употребата на ядрено оръжие ще има трагични и необратими последици за същата тази Русия, която те претендират, че са възродили отново като „велика сила“. Разбира се, това не означава, че към подобни заплахи трябва да се отнасяме пренебрежително, но в никакъв случай те не трябва да диктуват дневния ред в международните отношения.

Дали обаче всичко в тази война е черно и бяло? Да, Русия е агресор, Украйна защитава територията си, но какво да кажем за корупцията в тази страна? Или за нарушенията на правата на руснаците в Донбас преди началото на войните?

Евлоги Станчев: Не може да има нюанси, когато говорим за агресор и жертва, когато пред очите ни се извършва геноцид, имащ за цел да заличи съществуването на един народ. Както всяка друга бивша съветска република, Украйна също има тежък проблем с корупцията. Но това е вътрешен проблем на тази суверенна държава, нямащ никакво отношение към Руската федерация. Още по-малко би могло да представлява „оправдание" за военна инвазия.

Разказът за „нарушенията на правата на руснаците в Донбас“ е изцяло продукт на кремълската пропаганда и дезинформация. Илюстративен е примерът с т.нар. „Алея на ангелите“ в Донецк, представляваща пропаганден инструмент, за съжаление, цинично употребяващ темата за детската смърт. Тези внушения целяха да придадат „легитимност“ на руската агресия в Украйна още през 2014 г., а впоследствие и на пълномащабната инвазия в края на февруари 2022 г. В същността си протестът на Евромайдана не беше поставил сред целите си никакви ограничения по отношение на правата на етническите малцинства в Украйна. Напротив, той искаше страната да стане част от нормалния демократичен свят, да бъде свободна от олигархични и авторитарни зависимости – стремеж, който беше споделян също от немалко рускоезични украинци и местни руснаци. Намесата на Кремъл (чрез своите локални прокси играчи) успя обаче да „етнизира“ разказа около Майдана, да трансформира тогавашните политически събития в Украйна в междуетническо напрежение. И да започне да разпространява невярната представа за преследване и ограничаване на руското малцинство в Донецка и Луганска области.

При какви условия може да има мир?

Евлоги Станчев: Мирът не може да настъпи просто при прекратяване на бойните действия. Руската армия и окупационна администрация непременно трябва да напуснат всички суверенни територии на Украйна. Също така Руската федерация трябва да заплати съответните репарации за своята война срещу украинската държава, а отговорните за организирането и извършването на престъпленията срещу украинския народ – изправени пред Международния наказателен съд в Хага. Нищо по-различно от това не означава мир – нито в политическия, нито в моралния смисъл на думата. Но, ако се върнем към първия Ви въпрос, истински устойчив мир в постсъветското пространство може да настъпи само, когато руското общество се раздели с имперските си илюзии. Когато то започне да се възприема на равни начала с останалите народи, включително украинския.

***

Д-р Евлоги Станчев от Института за балканистика към БАН се занимава с аспекти от идентичността на волжките татари през 19 и 20 век - една от многобройните общности в рамките на руската държава, които и до днес са обект на последователна русификация. Неговият научен интерес е насочен към историческото развитие на неруските етнически групи в царска Русия, а впоследствие и в Съветския съюз. Той внимателно следи събитията в Украйна от началото на Евромайдана през ноември 2013 г.

Автор: Александър Андреев

Прочети цялата публикация