Как Италия и Испания изпревариха Германия

Германия се бори с рецесията, а намаляващото потребление и стачките в ключови сектори на икономиката само утежняват положението. В същото време във Франция икономиката стагнира, като през четвъртото тримесечие на 2023 година тя остана на същите нива като през третото. За сметка на това третата и четвъртата икономики в Европейския съюз - Испания и Италия - дърпат напред, както отбелязва австрийският "Ди Пресе”.

Италия - от непослушно дете до отличник

"Нещата вървят добре”, казва за ДВ 50-годишният италиански архитект Мауро Конджедо. Заедно със своя баща и брат Мауро ремонтира къщи в Саленто - полуостровът в югоизточната част на Италия, известен още като "токчето на италианския ботуш”.

Ентусиазмът на Мауро не е случаен. Докато преди пандемията правителствата в Рим бяха свикнали да правят предимно лоши икономически прогнози, а страната да е сред първите по дългове в Европа, в момента Италия се е превърнала в икономическия мотор на Европа. В последното тримесечие икономиката е нараснала с 0,6%, докато за същия период германската се е свила с 0,3 на сто. "От 2019 година италианската икономика е нараснала с 3,8%", казва за ДВ главният икономист на "Комерцбенк" Йорг Кремер. Това е "двойно повече от френската икономика и петорно повече от германската”, уточнява той.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира ръст от едва 0,3% за Германия през тази година, докато италианската се очаква да нарасне с 0,7%. Всички тези тенденции се отразяват и върху борсите. Италианският индекс FTSE MIB, в който са включени 40-те най-големи компании в страната, отбеляза ръст от 28 на сто - най-големият в Европа.

Заслуга на Мелони?

Икономистите реагираха доста сдържано, когато крайнодясната Джорджа Мелони дойде на власт през есента на 2022 година. Но тя запази икономическия курс на своя предшественик Марио Драги, а това се изплаща. На пресконференция в началото на годината Мелони се опита да си припише икономическите успехи в страната. Липсата на политическа стабилност била блокирала икономиката в миналото, обясни тя.

Но доколко Мелони и правителството ѝ стоят зад ръста в италианската икономика? "Твърде малко”, категоричен е Йорг Кремер. "Силният растеж може лесно да се обясни с разхлабената фискална политика на Италия”, казва той. Разбирай: растежът на Италия се основава предимно на нови дългове. Докато преди пандемията от коронавирус италианското правителство е взело нови дългове в размер на 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП), през последните години те рязко нараснаха и през първата половина на 2023 г. вече възлизат на 8,3%.

Задлъжнялостта на държавата ще продължи да расте - през януари Европейската комисия (ЕК) прогнозира, че тази година тя ще надхвърли 140% от БВП и ще продължи да се увеличава през 2025 г. За сравнение: това съотношение в Германия е 66%, а във Франция - почти 100%.

Италия разчита много на парите от ЕС

От 2020 година италианската държава подкрепя различни мерки за саниране. При т.нар. енергийно саниране държавата дори дава супербонус от 110%. Това означава, че тези, които санират жилищата си енергийно ефективно, получават обратно цялата сума плюс още десет процента. Подобни мерки водят до ръст на инвестициите в строителството, обяснява Кремер. "Този ефект е отговорен за около две трети от икономическия ръст, който сега наблюдаваме”, казва експертът.

Архитектът Мауро Конджедо обаче отбелязва, че тази политика има и своите отрицателни страни. Като такава той посочва например това, че всичко е поскъпнало. "Когато държавата плаща всичко, за хората е без значение колко голяма е сметката”, казва той. Никой не контролира цените, а вече многократно строителни компании от Неапол, Бари и Лече са го молили да напише по-високи разходи от действителните. Според Конджедо финансовата помощ от държавата за повишаване на енергийната ефективност на сградите е нещо хубаво, но хората трябва също да плащат част от сметката. Единственото хубаво нещо, което архитектът вижда в управлението на Мелони, е, че е прекратила тези супербонуси.

Мелони действително намали размера на супербонуса, който беше въведен от лявото управление на "Пет звезди” - до 70% през 2023 година и 65% през 2024-а. Но още години наред държавният бюджет ще бъде ощетен заради тази програма. Затова Италия разчита много на Фонда за възстановяване от ЕС. До 2026 година държавата трябва да получи 200 милиарда под формата на безвъзмездни средства и заеми. Икономистът Йорг Кремер подчертава, че е много важно как Рим ще използва тези пари. "Най-късно дотогава държавата трябва да намали големия си бюджетен дефицит. Ако едва тогава Италия започне да спестява, вероятно ще сложи край на това икономическо чудо, защото всички тези години не са използвани за структурни реформи”, допълва още Кремер.

Испания: без руски газ и с ниска инфлация

Не само Италия може да се похвали с добри икономически резултати, особено в сравнение с най-големите икономики в Европа - Германия и Франция. С 2,5 на сто Испания регистрира най-големия ръст сред водещите европейски икономики през 2023 година, пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ). "Испанската икономика се възстанови от Ковид кризата по-бавно, а сега расте все по-сериозно”, казва икономистът Омар Рахеди от Бизнес училището ESADE в Мадрид. След като през 2023 година Испания най-после достигна нивата си на БВП от преди пандемията, страната изненада дори ЕС и Международния валутен фонд, които трябваше да коригират прогнозите за икономиката ѝ нагоре.

През 2023 година в Испания бяха създадени цели 800 хиляди нови работни места, а туризмът отбеляза нов рекорд. Дори дългата политическа криза, на която беше сложен край през ноември, когато Педро Санчес успя да сформира правителство с цената на много компромиси, не забави икономическия ръст. Фондът за възстановяване от пандемията на ЕС е ключов за развитието и на Пиренеите. "Испания получава втората най-голяма сума след Италия”, обяснява Рахеди. Благодарение на 164 милиона отпуснати като безвъзмездна помощ и заеми публичните разходи се увеличиха с 11 процента. Испания беше слабо зависима от руския газ и далеч не е толкова свързана с Германия, която е в рецесия, посочва още ФАЦ. Тези два фактора също повлияха за доброто ѝ икономическо състояние.

Испанският износ, който се е увеличил със седем процента спрямо 2019 г., е друга причина за растежа на БВП. "Голяма част от динамиката се дължи на конкурентоспособността на Испания”, казва Омар Рахеди. Сравнително ниският темп на инфлация е спомогнал по отношение на цените и заплатите в страната.

Автор: Николас Мартин

Прочети цялата публикация