Fakti.bg | 05.04.2024 16:45:47 | 26

Руският език в Германия - жертва на войната в Украйна?

Войната на Русия срещу Украйна разтърси славистиката в Германия до основи. Как това се отрази на изучаването на руския език и какво се промени в катедрите по славистика в германските университети.

Да не си правим илюзии: славистиката в Германия е нишова университетска дисциплина с малко студенти и големи финансови трудности. Още преди началото на войната на Русия срещу Украйна, някои от институтите по славистика вече беряха душа, другаде сливаха катедри, на трети места направо ги закриваха. Влоши ли се това положение още повече след февруари 2022? Ето какво научи ДВ.

Един от центровете по славянска филология в Германия традиционно е Хумболтовият университет в Берлин. Първата промяна, която настъпи тук след началото на руската агресия, е новооткритата възможност да се изучава и украински език в рамките на бакалавърска и магистърска програма. В същото време програмите по руски език продължават без съкращения. "Както и досега, най-много студенти избират руския като първи език", обяснява професор Сузане Франк, която завежда Катедрата по източнославянски езици и култури. Тя не крие, че като цяло броят на желаещите да изучават каквато и да е филология през последните години намалява.

Какви възможности съществуват още

В университета в Потсдам човек може да получи бакалавърска степен по руска филология или да се квалифицира като учител по руски. В Потсдам се предлага и бакалавърска програма по интердисциплинарни изследвания на Русия и магистратура по източноевропейска култура. Тези програми също не са пострадали след руското нахлуване в Украйна, а заместник-ректорката на университета Брита ван Кемпен смята, че в бъдеще университетите още повече трябва да се грижат за поддържане на културния обмен.

Оказва се дори, че броят на младите хора, които избират руска филология или искат да станат учители по руски, даже леко нараства. „Негативните заглавия в медиите предизвикват интерес, но най-вече необходимостта от експертни знания за културно-историческата динамика“, обяснява професорката по източнославянска литература и култура Бригите Обермайер.

И все пак войната наложи и структурни промени. Сътрудничеството с университети и научни институти в Русия е замразено, в същото време обаче връзките с Украйна играят все по-важна роля. В учебната дейност особено внимание вече се отделя на културно-историческите връзки и на различията между руската, украинската и белоруската езикови, културни и географски сфери.

Във Вюрцбургския университет студентите по славистика не са станали нито повече, нито по-малко. Тук обаче катедрата вече носи ново име. Досегашната Катедра по литература и култура на Русия днес вече е Катедра по славистика, а в учебната програма вече се отделя повече време и място на украинския и на чешкия език. Академичният обмен с Русия днес не е възможен, така че тук разработват съвместни програми с други университети, например от украинското Запорожие.

„Войната разтърси славистиката като предмет до самите ѝ основи. Но това открива и големи нови възможности. Задачата на предмета ни днес изглежда така: у студентите, които отначало често пъти се интересуват само от руска филология, трябва да се формира разбиране за широтата и разнообразието на пространството, в което хората говорят руски, но и за другите славянски езици“, обяснява Гунар Барч от университета във Вюрцбург.

Какво е значението на русия език

В Лайпцигския университета ДВ научи, че във връзка с войната в Украйна значението на специалностите, свързани с Русия, Украйна и с цялата Източна Европа, всъщност нараства. В тамошния Институт по славистика се подготвят учители по руски за работа в Саксония, защото са убедени, че изучаването на руски език ще продължи и занапред. Днес обаче в съдържанието на учебните програми особено внимание се обръща на социално-политическите теми. Предлагат се и повече курсове, свързани с украинския език и култура.

В Бохумския университет се наложило да закрият международната магистратура „Руска култура“, подпомагана доскоро със средства от Службата за академичен обмен, които обаче бяха замразени заради войната. Вместо тази програма Семинарът по славистика в Бохум вече развива сътрудничество с Чехия, Казахстан и Молдова. Предлагат се и повече курсове, свързани с руския език извън границите на Руската федерация. Гост-преподаватели вече изнасят лекции за културите на Русия, Беларус, Украйна и Балтийските страни.

А какво е положението с езиковите училища? Известният в Германия институт „Русикум“ в Бохум предлага интензивни курсове. Пред ДВ от училището обясниха, че след началото на войната на по-малък интерес се радват някои определени формати, например обучението по руски за бизнес цели. Наложило се да бъдат закрити и онези курсове, които предвиждат обучение в самата Русия. Като цяло броят на желаещите да изучават руски език в този езиков център започнал да намалява още през 2014 година, защото все по-рядко интерес проявяват фирми или частни лица, тръгнали да пътешестват. В същото време нараства броят на журналистите и студентите, които вече не могат да учат руския в самата Русия.

И астронавтите изучават руски език

А ето и най-ексцентричната категория изучаващи руски език: астронавтите, които се готвят за полет към Международната космическа станция, където знанията по руски език са задължителни. „Русикум“ вече от много години си сътрудничи с Европейската космическа агенция, а от 2023 година тя започна да провежда и курсове по руски за бъдещи астронавти от Европа и Австралия.

Колкото до популярните в Германия „Народни висши училища“, които предлагат курсове в цялата страна, там още не могат да направят оценка за влиянието на войната върху изучаването на руския език. През 2023 е имало спад, но това все още нищо не значи, казва референтката по връзките с обществеността Сабрина Базлер. Според нея от една страна може да се предположи, че войната намалява симпатиите към Русия, а с това и броя на желаещите да учат руски. В същото време част от хората в Германия днес се интересуват от руски дори повече отпреди, включително и за да могат да общуват с многобройните украински бежанци, голяма част от които говорят руски. Народните университети вече предлагат и курсове по украински, които се радват на растящ интерес.

Прочети цялата публикация