Излезе книга с избрани творби от Ваня Петкова по случай 80 години от рождението ѝ

Най-космополитната поетеса в историята на българската литература с общо 35 книги, издадени на 5 континента, и поезия, преведена на 13 езика, включително японски, арменски и арабски.

Ваня Петкова остава единствената поетеса в света, изнесла два авторски рецитала по време на полет в самолет през 1983 г., за което е предложена за Рекордите на Гинес. Става доктор по испанска филология в Университета „Хосе Марти“ в Хавана, Куба, където живее от 1974 до 1978 г. по време на дипломатическата си кариера като културен представител на България в страната.

Преводач от украински, английски, руски, сърбохърватски, немски, арабски и испански език.

Ваня Петкова заедно с Елисавета Багряна и Блага Димитрова са единствените български поетеси влезли в Световната трансконтинентална енциклопедия за жените поетеси и писатели през 1991 г.

Носителка на Националната награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“ и на званието „Обединител на култури“.

Сред притежателите на нейни книги са световни личности като Джони Деп, Уилям Сароян, Мириам Макеба, Булат Окуджава, Евгений Евтушенко, Джоко Росич, Ясер Арафат, Индира Ганди и др.

***

По случай 80 години от рождението на голямата българска поетеса Ваня Петкова (1944–2009) излезе от печат сборник с избрани творби – „Аз съм Сириус“, в който за пръв път са включени и нейни черно-бели илюстрации. Красивото и стилно томче с твърди корици и 224 страници ще е в книжарниците в София и страната в началото на май, издател и разпространител е Книгомания. Съставители на книгата са дъщерята на Ваня Петкова – журналистката Оля Ал-Ахмед, и внукът на поетесата – Джоузеф Ал-Ахмад – актьор и автор на мултимедиен филм за нея. Двамата подготвят мащабно отбелязване на тази годишнина с поредица от събития и инициативи из страната.

Сборникът „Аз съм Сириус“ е вдъхновен от емблематичното автобиографично стихотворение на Ваня Петкова – „Сириус“, в което изразява ясно и категорично представата за себе си:

Аз съм Сириус!

Самотна и далечна,

всичко в мене е обратно на света.

„Аз съм Сириус“ е най-космичната поезия, която някога се е раждала на Земята, и то от българска поетеса. Викът от Космоса пронизва с рими и непредсказуеми метафори въздуха, разцепва на две морета и реки. Силните афоризми вдигат баловете на вълните в океана предизвиквайки истинско цунами от стихове. И целият този бурен дуел на думи се укротява в пазвата на най-нежната любовна лирика, криеща зад завесата на паравана еротиката на душата и тялото. Космос, земя, пирати и море, войни, любови, светици и блудници, разочарование и възхвала, проклятие и благословия, приятели и врагове и много Истини – това е най-новата стихосбирка на голямата българска и призната в света поетеса Ваня Петкова.

Ваня Петкова свързваме с борбеност, усещаме в стиховете ѝ изострено чувство за справедливост, но тя е и въплъщение на стихията и чистата любов. Критиците я определят като „амазонката на българската литература“.

Истината ИСТИНА е само,

щом излъжеш, слънцето изгасва.

Няма думи върху мене, няма –

има само погледи мъгливи или ясни.

Аз съм всичко в любовта, което

ЛУДОСТ И БЕЗУМИЕ наричат,

аз съм сто сърца в сърцето,

ала никой не посмя да ме обича!

В същото време Ваня Петкова е известна с най-лиричната поезия завоалирана с неповторими рими. Тя е неподражаема по стил, висота на своя поетичен изказ, афоризми и метафори. Всяко нейно стихотворение е истински сюжет на филм, който читателят с яснота си представя, докато чете произведението.

„Аз съм Сириус“ съдържа пет цикъла и включва общо 100 подбрани стихотворения от първите и последните стихосбирки на поетесата. Съставителите обаче нарочно избират за представянето на творбите обратния хронологичен ред: „Пиратски стихове“ е последната стихосбирка, издадена приживе, и написана в Родопите. В настоящото издание е първи поетичен цикъл и поднася нейните най-бунтарските стихове, посветени на актьора Джони Деп, който изиграва легендарния пират капитан Джак Спароу. Той е пиратът, който „е имал дързостта да татуира цялата древна поема „Дезидерата“ върху гърба си“, отбелязва поетесата.

Защо прави това посвещение? Намираме отговор в предговора: „Родена от пирати, живях като пиратка и пиратството е в кръвта ми“, пише Ваня Петкова. Тринайсет години по-късно внукът ѝ Джоузеф Ал-Ахмад успява да подари самостоятелната стихосбирка „Пиратски стихове“ на Джони Деп, с което изпълнява заръката ѝ той да има нейна книга.

В „Аз съм Сириус“ намират място и творби от „Синята книга“ в стил „маринистика“ с ясно изразен афинитет към морето. Цикълът „Сириус“ обединява две от най-лиричните книги на поетесата – нашумялата през 1967 г. „Грешница“ и „Страсти“, в които читателят се потапя в най-съкровената любов във всичките ѝ фази – силната химия на еротиката, грешницата и светицата, изневярата и прошката, тихата кротка любов и мимолетната бурна страст, семейното огнище и наследниците, несподелената любов с всичките ѝ разочарования.

Цикълът стихове „Венсеремос“ интерпретира темата за вечната борба на доброто и злото, черното и бялото, борбата против расизма и ксенофобията, и в крайна сметка победата на справедливостта. „Арменска песен“ – е посветена на страданията на арменския народ и неговата свещена земя.

Последната част „Сбогуване“ е писана в най-ранните години от творчеството на Ваня Петкова, но е толкова пророческа, че съставителите на изданието „Аз съм Сириус“ решават да завършат с нея.

Не на последно място отбелязваме, че илюстрациите в книгата са на самата Ваня Петкова, която виждаме и в нова светлина – на талантлив художник, предимно портретист.

Сред стихотворенията в сборника са включени и текстове на известни песни, утвърдили се като хитове:

„Обичам те“ в изпълнение на група „Вираж“ по музика на композитора Асен Драгнев;

„Арменски очи“ – своеобразен химн на арменците у нас – великолепна композиция на Хайгашод Агасян и изпълнявана от него;

„Зайчето“ в изпълнение на група „Дисонанс“ по музика на Ники Томов;

„Бъди“ – рок музика и изпълнение на Деян Неделчев. Песента бе презентирана за първи път на 26 април 2024.

Оля Ал-Ахмед и Джоузеф Ал-Ахмад, съставители на сборника „Аз съм Сириус“, подбират прицизно и с мисълта за символика сто стихотворения на Ваня Петкова, които ще се харесат на широка аудитория – най-известните и любими на мнозина творби и по-неизвестни такива, сътворени през 60-те и 70-те години на ХХ век, но винаги актуални.

На 26 април в Съюза на българските журналисти предпремиерно бе отбелязано излизането на „Аз съм Сириус“ с рецитал на стихове на Ваня Петкова в изпълнение на Оля Ал-Ахмед и с мултимедиен филм за поетесата, подготвен от Джоузеф Ал-Ахмад. Сред гостите бяха Владимир Левчев, Етиен Леви, Ники Томов, актьорите Таня Дякова, Антон Порязов, Калоян Минев, певицата Емилия Валенти, музикантът Деян Неделчев, композиторът Александър Савелиев, семейство Дворецки и др.

Очаквайте представяне на книгата „Аз съм Сириус“ в Кърджали, Стара Загора, Чирпан, Хасково и Първомай, а през юни – в с. Бяла река, Хисаря, Ямбол. На 10 юли, когато се навършва 80-годишнината от рождението на Ваня Петкова, събитието ще бъде отбелязано в къщата-музей в с. Езерово, обл. Пловдив. „Есента ще плаваме с поезия по Дунав и Черно море“, допълва Оля Ал-Ахмед.

Стихове на Ваня Петкова от „Аз съм Сириус“:

СИРИУС

На вълшебния Юсеф или Йосиф

или Джоузеф – малкия ми внук

Аз съм Сириус

от съзвездието Кентавър.

Блестя със най-загадъчната светлина

върху устните на безсърдечен

мавър и във тайните луни на любовта!

Аз съм Сириус!

Самотна и далечна,

всичко в мене е обратно на света.

Мойта болка е,

че съм осъдена да бъда вечна,

мойта радост е –

да търся красота!

Аз съм Сириус!

Планините ми са гроздове червени

във рубините на вино златопенно,

корените пък корони са при мене

и годината започва не със пролет,

а със зима черна!

Истината ИСТИНА е само,

щом излъжеш, слънцето изгасва.

Няма думи върху мене, няма –

има само погледи мъгливи или ясни.

Аз съм Сириус!

Аз съм всичко в любовта, което

ЛУДОСТ и БЕЗУМИЕ наричат,

аз съм сто сърца в сърцето,

ала никой не посмя да ме обича!

Който се допря до мен, на пепел стана,

който ме погледна – ослепя,

който пожела да бъдем двама,

два пъти от мълния умря!

Аз съм Сириус!

Самотна и далечна,

тъй обратна на света суров,

че сменила бих стократно свойта вечност

за най-простата в света любов.

Аз съм Сириус!

***

ОБИЧАМ ТЕ

На любимия ми съпруг Нури Садик

Обичам те

със пръстите ти тръпни!

Обичам те

със устните, с косата!

Обичам те

в трапчинките кафяви!

Обичам те

сред облака, върху земята!

Обичам те

във чашката на мака,

във капка мед, във капчица отрова!

Обичам те

със дишането, с мрака,

обичам те под старата луна, с луната нова!

Обичам те

в дъжда, във храсталака,

с пчелите, оплодяващи полето!

Обичам те

засмян, намръщен, плакал!

Обичам те

до края на сърцето!

Обичам те,

макар и чужд, без мене!

Обичам те

безсънна и в съня!

Тъй много те обичам, тъй безмерно,

дори да имаш и след мен жена!

Но пак оставам необичана и чужда

и неоткрит е островът ми див,

и ветровете само имат нужда

да пренощуват върху моя бряг красив!

И само чайките с вълните ме целуват,

а аз, свидетелка на чуждата любов,

самотна, с рибите добри лудувам,

очакваща спасителния лов.

Очакваща най-после златна мрежа

и робството, което ми прилича,

тъй сладко и горчиво неизбежно

мен някой някъде да ме обича!

Но страх ви е, моряци и рибари,

пирати, даже вас обзема страх,

че моят остров вулканично пари

и който стъпи върху него, става прах!

Затуй самотна да обичам трябва,

Обичам те,

обичам те така!

Обичам те

със виното и хляба,

подаден ти от детската ръка!

***

ПРОКЛЯТИЕ

Да отидеш със жена в полето

в онзи миг, когато тъмнината

с дъждопад от лепкави къпини пада

и звездите със оси червени звънват

във набъбналия от целувки въздух.

Да отидеш със жена в полето

и жена непроменена да я върнеш,

както е била преди да тръгне –

грях си сторил!

Грях голям си сторил!

А пък тялото ти,

като топъл хляб да вдига пара

и под ризата ти сто щурчета да изгарят,

и след всичко неначупен да останеш!

Грях си сторил!

Грях голям си сторил!

А тревата тичаше в краката ти

и те теглеше надолу, все надолу,

и увисваше на силните ти лакти

тази нощ като жена безволна.

И се мяташе реката в двата бряга

хваната, а все неуловима.

Ти от себе си безсмислено избяга.

Ти не пожела тогава да ме имаш.

Да отидеш със жена в полето

и жена непроменена да я върнеш,

както е била, преди да тръгне.

Ах, дано във камък се превърнеш!

В миг такъв, когато тъмнината

с дъждопад от лепкави къпини пада

и звездите със оси червени звънват,

и любов не е любов с пощада.

Прочети цялата публикация