Ново изследване: Бетовен страдал от отравяне с олово

Според ново изследване високите нива на олово, открити в автентични кичури от косата на Лудвиг ван Бетовен предполагат, че композиторът е страдал от оловно отравяне, което може да е допринесло за заболяванията, които е имал през живота си, включително глухотата, пише dariknews.bg. В допълнение към загубата на слуха, известният класически композитор е имал повтарящи се стомашно-чревни оплаквания през целия си живот, преживял е два пристъпа на жълтеница и се е сблъскал с тежко чернодробно заболяване. Смята се, че Бетовен умира от чернодробно и бъбречно заболяване на 56-годишна възраст. Но процесът на разбиране на причините за многобройните му здравословни проблеми е много по-сложен ребус, който дори самият Бетовен се е надявал, че лекарите в крайна сметка ще успеят да разрешат. Композиторът изразява желанието си болестите му да бъдат изучавани и споделяни, така че "доколкото е възможно, поне светът да се помири с мен след смъртта ми". Преди близо десетилетие международен екип от изследователи се заема да изпълни частично желанието на Бетховен, като изследва кичури от косата му. С помощта на ДНК анализ екипът определя кои от тях наистина са принадлежали на композитора и кои са били фалшиви, и секвенира генома на Бетовен, като анализира автентичните му кичури. Резултатите, публикувани в доклад разкриват, че Бетовен е имал значителни генетични рискови фактори за чернодробни заболявания и инфекция с хепатит В преди смъртта си. Но резултатите не дават никаква представа за основните причини за глухотата му, която започва през 20-те години, или за стомашно-чревните му проблеми. Геномът на Бетовен беше предоставен на обществеността, като по този начин изследователите от цял свят бяха поканени да проучат оставащите въпроси за здравето на Бетховен. Междувременно учените продължават образно казано да преглеждат с тънък гребен автентичните кичури от косата на Бетовен, извличайки изненадващи прозрения. Според ново писмо, публикувано на 7 май в списание Clinical Chemistry, освен високите концентрации на олово, последните открития показват арсен и живак, които са открити в косите на композитора близо 200 години след смъртта му. Прозренията могат да дадат нов поглед не само към разбирането на хроничните заболявания на Бетовен, но и към сложните нюанси на живота му като композитор. Така че въпросът остава: Дали Бетовен е бил тровен с олово?

Изследователски екип използва два различни метода, за да търси доказателства за наличие на олово в два автентични кичура коса на Бетовен: кичура на Берман, за който се предполага, че е отрязан между края на 1820 г. и март 1827 г., и кичура на Халм-Тайер, който Бетовен предава на пианиста Антон Халм през април 1826 г. По време на живота на Бетовен е било много разпространено хората да събират и пазят кичури коса от близки или известни хора - казва Уилям Мередит, изследовател на Бетовен и съавтор на геномния анализ от 2023 г. и на последното изследване. При по-новото изследване са открити невероятно високи нива на олово и в двете проби. "Тези нива се считат за отравяне с олово", казва водещият автор на изследването Надер Рифай, професор по патология в Харвардското медицинско училище и директор на отдела по клинична химия в Бостънската детска болница. "Ако влезете в което и да е спешно отделение в САЩ с тези нива, ще ви приемат незабавно и ще ви подложат на хелираща терапия". Повишените нива на олово, като тези, открити в косата на Бетовен, "обикновено се свързват със стомашно-чревни и бъбречни заболявания и намален слух, но не се считат за достатъчно високи, за да бъдат единствената причина за смърт", пишат авторите на проучването. Тъй като изследователите не разполагат с проби от косата от по-ранни периоди от живота на Бетовен, не е възможно да се разбере кога е започнало отравянето с олово - казва Мередит. Авторите на изследването не смятат, че отравянето с олово е единствената причина за смъртта или глухотата на Бетовен. Но той е изпитвал симптоми на отравяне с олово през целия си живот, включително загуба на слуха, мускулни спазми и бъбречни аномалии, каза Рифай. Понастоящем нямаме представа за средното количество олово в телата на хора като Бетовен, живели във Виена през XIX век, казва Рифай. Той заяви, че се надява да получи достъп до стари кичури коса, които хората имат от семействата си, за да определи изходното ниво на населението по това време, тъй като няма документация.

Как обаче Бетховен е имал толкова много олово, арсен и живак в организма си?

Веществата вероятно са се натрупвали през десетилетията от живота на композитора чрез храната и напитките, казва Рифай. Известно е, че Бетовен е обичал виното, като понякога е изпивал по една бутилка на ден. Обичайната практика, датираща от поне 2000 години, е създаването на вино с оловен ацетат като подсладител и консервант, казва Рифай. По онова време оловото се е използвало и в стъкларството, за да придаде на стъклените изделия по-привлекателен вид. Бетовен също така е обичал да яде риба, а по онова време река Дунав е била замърсена промишлено, което означава, че отпадъците са попаднали в същата река, която е била източник на уловената за консумация риба - а тази риба вероятно е съдържала арсен и живак, каза Рифай. Отравянето с олово изглежда е четвъртият фактор, допринесъл за чернодробната му недостатъчност, освен гените, които предразполагат Бетовен към чернодробни заболявания, инфекцията с хепатит В и склонността му да пие алкохол - каза Мередит.

Прочети цялата публикация