Етруският език не е бил индоевропейски?

Милена ВЪРБАНОВА

В самото начало на 90-те години на 20 век, италианският "етрусколог" Бонфанте издига ( или по-скоро възкресява ) тезата за неиндоевропейския произход на етруските. Тя се базира главно върху названията на числата в етруската десетична бройна система ( първообраз на римската ), на които въпросният "учен" не е открил аналози в древните индоевропейски езици. Това е изцяло политическа, антинаучна теория, която цели да внуши, че друг, неиндоевропейски етнос, стои в основата на етруската, римската и европейската цивилизация. Бонфанте лансира своята безпочвена теза в противовес на мненията на повечето изследователи на етруския език и култура, между които е и нашият акад. Вл. Георгиев.

Подчертавам, че теорията на Бонфанте е нелепа, при положение, че относно етруските названия на числата цари пълен разнобой в научните среди. Тези названия всъщност не са достатъчно идентифицирани, някои от тях се явяват само веднъж в дошлите до нас етруски епиграфски паметници. Все пак официалната етрускология е приела за имена на числата от едно до десет, следните термини:

едно - θu, θun

две - zal

три - ci, ki

четири - sa, hut

пет - makh

шест - huθ или sa

седeм - semφ, semp

осем - cezp, ketsp

девет - nuφ, nurφ

десет - sar, zar, halk

Както се вижда от схемата, дори в официалното представяне на "идентифицираните" названия, няма единодушие.

Защитниците на индоевропейския произход на етруските изтъкват, че странното название на числото "две - zal" може да бъде обяснено чрез германското zwei - две. Според мен, те се позовават на неудачен пример, който накърнява справедливата им теза, вместо да я подкрепи - началният звук z в думата zwei е въпрос на по-късно произнощение и древното название на числото "две" си остава dwei - двай, две.

Смятам, че учените неправилно са разчели етруските названия на числата "едно" и "две" - просто са разменили местата им. Мисля така, защото θu - tu, du - с много по-голяма вероятност е "две", а zal ( "двe", според досегашните прочити ), всъщност означава "едно" - "цял" - тоест "едно цяло". Zal - "цял" е обща етруска и българска дума. Сигурна съм, че моята идея е основателна, защото етруското название на числото "десет" е "zar" - звуково е много близко до zal, доколкото първата цифра в числото десет е единица. Самото присъствие на понятието zar в десетичната бройна система на етруските, буди изключителен интерес. "Десет" е "цар" на простите числа, но това дава повод да смятаме, че словото "цар" в етруския език в дълбока древност е имало същия смисъл, както и в българския - върховен владетел, въпреки че титлата на етруските царе-жреци, известна на историческата наука, е lucumon ( което пък ни препраща към вълка като висш религиозен символ ).

Zal - "едно" в етруския език ме подсеща и за смисъла на старото българско име Цало - цял.

Етруското число "три" в "официалната схема" на простите числа, оповестена от етрускологията, е ci, ki. В персийския език "три" звучи като si, su, в грузинския като sami, а в кюрдския като se със сирконфлекс върху "e". Кюрдският език е чиста проба индоевропейски анатолийски език и може да бъде безценен помощник в разчитането на етруските надписи. Названията на простите числа в кюрдския са много близки до своите съответствия в санскритския и персийския език.

Етруските имена на числата от "четири" до "шест" са съвсем несигурни, така че няма да се спирам на тях, а тези от "седем" до "девет" имат своите очевидни съответствия в персийския и кюрдския език, както и латинския.

Толкова по повод неиндоевропейския произход на названията на числата в Етрурия.

Според мен, името на върховния бог в етруския пантеон - Тиниа - не призлиза от "ден", както папагалски повтарят стари и изтъркани предположения " някакви фалшиви историци и "народни будители", а от "титан", "син", "кърмен" от Земята - tyn. Името на бог Волтумна свързвам с "вълк" и дори с "вълча пещера", "вълче леговище". Открих, че името на Бога - ковач Сетланс не означава Светлан ( каква смешна приумица, чиято и да е тя!), а е етруска реплика на името Хефест, като Хефест не е гръцко, а пеласгийско слово и вероятно означава "ковач" или "метал". На кюрдски "желязо" е hesin.

Езикът - словото - е най- консервативната, най-неподатливата за промени част в културата и битието на един народ. Думите пазят в кристалната си решетка цялата история на даден етнос, дори когато миналото му е укрито и заличено. Кога езикът се променя, за да имаме, някаква двойнствена - индоевропейска и неиндоевропейска - характеристика на определен език? Само когато въпросният народ е понесъл колосален удар върху идентичността си - хилядолетно робство, както се е случило например в Сирия. Но въпреки многовековната арабизация, арамейският език в тази древна страна все пак е съхранен и той указва кой е исконният етнос. А в Лидия и в Етрурия - преди претопяването на етруския народ от римляните - не са регистрирани данни за масово присъствие на чуждоземен неиндоевропейски инфилтрат. Нито пък е установена някаква фантасмагорична неиндоевропейска подложка в земите на Етрурия преди пристигането на расените от Лидия.

За принадлежност не само към индоевропейския ген, а и конкретно към тракийския и българския народностен блок, говорят всички паметници на етруската материална и духовна култура.

Ще добавя накратко още няколко непознати за българската публика паралела, в които откривам древен тракийски отпечатък.

На първо място ще разтълкувам значението на имената на три важни етруски градове (различни от тези, които вече съм дешифрирала) - Вулчи, Кортона и Клузии. Вулчи ( на ит., на лат. Вулци ) в днешната област Лацио, провинция на Витербо, е бил голям град с изключително значение в Етрурия, част от етруската додекаполия - съюз на 12-те най-важни етруски градове. Етруското му название е Velch или Velx - като трябва да се държи сметка за факта, че в етруските надписи някои гласни не се изписват. Според мен, Velch ( Velx ) означава Вълч, Вълци, Вълчи, както лесно може да се предположи по латинското и по съвременното му италианско име. Днешната Кортона, също важна етруска лукумония, е извънредно красив град град в Тоскана, в провинцията на Арецо. Той е седалище на "Етруската Академия" и Етруския Музей към нея, за които си струва да говорим и в друга статия. На мъдрите създатели и продължители на Академията и Музея дължим опазването на уникални етруски реликви като прочутия бронзов лампадарий от Кортона.

Ще отбележа, че докато ние просташки и незаинтересовано разкарваме нашите тракийски съкровища по света и ги оставяме в чуждите зали за огромен период от време - често повече от година - за който чужденците спокойно биха могли да изработят и да ни върнат евтини дубликати, Етруската Академия в Кортона се гордее, че лампадарият, който едновременно е утилитарен предмет, реликва на високото етруско изкуство и епиграфски паметник, е излизал от музея само два пъти - през 1930 и 2022 г., за да участва изложби съответно в Рим и Милано. Латинското име на Кортона е Korthun, а латинското е Корито. Смятам, че именно от "корито", "впадина", произлиза названието на етруското селище, като се съобразим с възможното изпускане на гласната "и". Това е и смисълът на пеласгийското име на град Коринт, като този град има силно присъствие в етруската история. Вергилий зове Кортона - "майка на Троя и баба на Рим". Clusium ( лат.) - съвременният тоскански град Chiusi, в провинцията на Сиена, е носил етруското име Clevsin. И етруското, и латинското, и италианското му название произлизат от словото "ключ" - вероятно "клуз" на пеласгийски - заключен, затворен.

Интерес буди и етруското понятие Larth, от което впоследствие се ражда Larthia - общо название на благородническото съсловие в Етрурия. От тези понятия, според мен, произлизат титлите Lord и Leard, съответно в Британия и Шотландия, което потвърждава старинните сведения за тракийския произход на бритите - от бежанци от разгромената Троя.

Удивителен паралел съзирам между някои персонажи от етруската митология и един от най-светлите български празници на пролетта, преминал по-късно в християнското честване на Лазаровден, съботата преди Цветница. Момичета - деца и подевки - лазарки, облечени в най-киприте си носии, обкичени в цветя, ходят от врата на врата, пеят и отправят пожелания за щастие и родитба към съселяните си, които им се отблагодаряват с малки дарове. Но защо евангелският персонаж Лазар е бил толкова популярен сред народа ни? Ясно е, че този празник е наследил някакво езическо вярване. И аз открих какво е то. Етруските са почитали женските божества "лази", често явяващи се в облика на красиви момичета. Почти с пълна сигурност твърдя, че християнският Лазаровден е отклик от древното празнуване на "лазите" и напевът "Лазаре, Лазаре", някога е звучал като "Лазо ле, Лазо ле". По този начин става напълно разбираем текста на старинната песен, дошла от предците, която моята майка пееше с топлия си глас на Лазаровден:

"Пасло момче врана коня,

Лазаре, Лазаре,

по зелените ливади,

Лазаре, Лазаре!

Па отиде на чешмата,

Лазаре, Лазаре,

там завари три девойки,

Лазаре, Лазаре!

Три девойки - едно лице,

Лазаре, Лазаре!

С едно рухо пременени,

Лазаре, Лазаре!

Те му дали дор три перя,

Лазаре, Лазаре!

Дор три перя паунови,

Лазаре, Лазаре!"

Ясно е, че явяването на трите божествени девойки, с едни и същи черти на лицето и с еднакви одежди, даряващи магически предмети - пауновите пера, няма нищо общо с погребания и възкресен Лазар. Това са "лазите".

Прочети цялата публикация