Харков - новият Кьонигсберг?

„Украинският казус“ днес представлява интерес за европейската общественост по две направления. Първият – новата „линия Мажино” край Харков, рекламирана като непревземаема, се оказа мит. Вместо „драконови зъби“ под формата на стоманобетонни конструкции и минни полета с максимална плътност, по пътя на руската армия се срещат само гори и равнини.

Авторитетната агенция Associated Press цитира офицер от украинските въоръжени сили близо до Харков: „Тиловите отбранителни линии, предназначени да им осигуряват прикритие, практически не съществуват“. А редица сериозни украински сайтове настояват, че милиардите долари, отпуснати за отбраната на Харков (вторият по големина град в Украйна!), просто са били откраднати чрез корупционни схеми.

Второто направление е, че приетият наскоро закон за мобилизацията демонстрира упоритото нежелание на украинците да отидат на фронта. Улиците на украинските градове са пусти, като по време на сиеста в Испания, а социалните мрежи са пълни с видеозаписи на битки между потенциални наборници и военни патрули.

Очевидно има връзка между двете направления. Виждайки огромна дупка в отбраната на Харков, гражданите на Украйна не са готови да станат пушечно месо. Тук, според мен, имаше прекъсване на обществено-държавния консенсус, който се състоеше в една проста формула: ние сме готови да се борим за страната си, която от своя страна ни пази. Ако държавата не осигури защитата на гражданите с всички сили (както се случи в посока Харков), тогава какъв е смисълът да умираш за родината си, която всъщност те предаде? Нека подчертая, че не говорим за военно-политическа ситуация, когато дадена държава не може да се защити поради икономическа дестабилизация и просто бедност. Напротив – САЩ отпуснаха прилични пари на Киев (2 млрд. EUR!) за конкретна цел - защитата на граничния с Русия Харков, но резултатът беше незначителен.

Европейските медии вече открито пишат за това, че в Украйна се е развило „мащабно социално отхвърляне на армията“. Например, испанският вестник El País, чиито журналисти участваха в акция за разкриване на укриващи се от военна служба в Сумска област (този регион, подобно на Харковския, също граничи с Русия). Симптоматично е, че военният патрул забрани на европейски журналисти да снимат „в случай на конфликт с цивилен“. Свобода на словото? Не, не сме чували.

В същото време военните комисари се оплакаха на El País, че дори по пътищата успяват да издадат малък брой призовки поради факта, че хората в каналите за телеграми разпространяват информация за местоположението на такива патрули, „и мъжете изчезват“. Социалните мрежи пишат за масовата мобилизация на шофьори на камиони, които работят специално в посока Харков, което означава, че доставките на храна за Харков, където живеят 1,5 милиона души, ще бъдат намалени до минимум.

Отделна е историята с украинските военнопленници, наборни от тези места. През пролетта в Харков се проведоха поредица от митинги, на които съпруги на войници питаха официален Киев: защо в списъците за размяна влизат само военнослужещи от части като „Азов“, които на Запад се считат за крайно националистически, а обикновените войници от въоръжените сили на Украйна, призовани от региони, граничещи с Русия, нямат шанс да попаднат в списъците за обмен. „Що се отнася до обикновените войници от въоръжените сили на Украйна, Зеленски и неговите съучастници просто не се интересуват от съдбата им“, отбелязва Първи телеграм канал Харков.

По този начин тактическата идея на екипа на Владимир Зеленски да изостави североизточната част на страната (Харковска и Сумска област) става все по-очевидна, тъй като тази територия е геополитически „програмирана“ за загуба. И ако е така, тогава защо да инвестираме в тези земи и тези хора?

Между другото, Хитлер имаше приблизително същата логика, когато през пролетта на 1945 г. Източна Прусия със столицата Кьонигсберг всъщност се предаде на Сталин (по това време този регион също беше съседен на Русия, представлявана от Съветския съюз). Очевидно в Третия райх не е имало корупция, но след като Червената армия напредна далеч през територията за броени дни и като цяло превзе Кьонигсберг за три дни, Източна Прусия се възприемаше в Берлин като „отрязано парче хляб“. Съдейки по мемоарите, Хитлер не прости на прусаците за тяхното „страхливост“, като осъди коменданта на крепостта Кьонигсберг на смърт задочно.

Историята често се повтаря...

Андрей Исмагамбетов

Прочети цялата публикация