Как Шпицберген в Норвегия стана сигурно убежище за руснаци

Норвегия не пуска почти никакви руски граждани на своя територия. Но архипелагът Шпицберген се е превърнал в сигурно убежище за хора, които не харесват днешна Русия. Как живеят те там? Репортаж на ДВ.

От началото на руската инвазия в Украйна няколкостотин хиляди души са напуснали Русия. Много от тях заминаха за Централна Азия и Южен Кавказ, а някои - за Европа и САЩ. Но има и такива, които са се заселили в Далечния север, на архипелага Шпицберген. Климатът там е суров, почвата е вечно замръзнала, но регионът има едно голямо предимство - руските граждани не се нуждаят от виза. Дойче Веле се срещна с руснаци, които живеят в град Лонгирбюен, наричан също Лонгиър. Ето техните истории.

Нов дом

Иван е роден в Казан, а от пролетта на 2022 живее в Лонгиър, столицата на норвежкия архипелаг Шпицберген, където сега работи в сферата на логистиката. Въпреки че климатичните условия в Арктика са екстремни (Шпицберген се намира на 78-ия паралел), на Иван мястото му харесва.

"Дойдох тук с приятелката си месец след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Когато тя започна, се почувствах много зле. В такова емоционално състояние никога преди не съм изпадал. В първия ден от войната (24 февруари 2022 – бeл. ред.) прочетох новините и с майка ми си казахме, че това е крахът на всичко. Преди това беше възможно да се живее в Русия, но след онзи февруари всичко се срина“, казва Иван.

Тогава той бързо си намерил работа в Лонгиър, събрал всички документи и се отправил заедно с приятелката си към Мурманск, а оттам – преминали в Норвегия. „Когато минахме границата, сякаш камък ми падна от сърцето, стана ми много леко. Тук, на Шпицберген, имам много приятели украинци. Когато станеше дума за войната, отначало не знаех как да общувам с тях, тежко ми беше, но те разбират всичко... Мисля, че много руснаци се чувстваха по същия начин, когато всичко това започна.“

"Отдавна исках да напусна Русия"

Преместването в Шпицберген през пролетта на 2022 г. е било сравнително лесно за Иван, защото той и преди е живял и работил на архипелага – във второто по големина селище след Лонгиър - Баренцбург. Макар островите да принадлежат към Норвегия, Баренцбург е руско миньорско селище. Според договора за Шпицберген от 1920 година Русия има право да извършва икономическа дейност на островите. От близо 100 години държавният тръст „Арктикугол“ добива там полезни изкопаеми.

"Честно казано, отдавна исках да напусна Русия. Не съм си го поставял за цел, но нещата се наредиха някак случайно“, казва Иван за ДВ. Благодарение на договора за Шпицберген на Иван не са му били нужни виза и разрешително за работа, за да се премести на архипелага. Всеки чужденец може да живее и работи на Шпицберген и по-специално в норвежкото селище Лонгиър. Трябва само да има договор за работа и жилище.

Баренцбург – една малка Русия в Норвегия

Руснаците в Лонгиър, град с население от 2000 души, са по-малко от сто. Някои от тях са се изселили от Баренцбург преди февруари 2022 г., други - след началото на войната в Украйна. Повечето от тях са критично настроени към политиката на Кремъл. В Лонгиър има и паметник на руския опозиционер Алексей Навални. Там винаги има свежи цветя.

"Това е израз на съпричастие, защото сме далеч, намираме се на края на света и за нас е важно да бъдем с всички, които скърбят, да изразят по някакъв начин тъгата си", казва рускинята Мария. Тя е от Северна Осетия и в Русия е работила като стюардеса в "Аерофлот", била е и служителка на "Яндекс". "Напуснах Русия на 25 февруари 2022 година – тоест само един ден след началото на войната. Стоях на летището и бях просто щастлива, че си тръгвам. Това беше първата ми мисъл, първата емоция. А после неизбежно се оглеждаш и си казваш: "Къде съм всъщност? Как ще живея занапред?".

Отначало Мария се заселва в Баренцбург, но само след няколко месеца в руското миньорско селище започнали проблемите: руските въглища попаднали в обсега на западните санкции, а компанията "Арктикугол" била изключена от Асоциацията на туроператорите на Шпицберген и чуждестранните туристи в Лонгиър спрели да посещават Баренцбург.

Тогава Мария осъзнала, че това е същата Русия, която е напуснала, само че в умален вид. "Ако не си съгласен и не харесваш всички тези държавни институции, защото в Баренцбург работиш за държавна руска компания - в края на краищата откриваш същата бюрокрация като в Русия. С времето разбираш, че в Баренцбург следват същата руска политика. Затова не се чувствах добре, че оставам там, че печеля пари и че не знам къде ще отидат. Баренцбург и Лонгиър са на 50 километра един от друг, но животът на двете места е съвсем различен. Много е странно. Пак си в Норвегия, но някак и в Русия. Много, много е различно“, казва жената.

"Не мога да се върна"

Мария няма конкретни планове за близките години, но все повече се убеждава, че трябва да остане в Норвегия. „Чела съм много истории за емигранти, които зарязват всичко и се връщат в Русия. Но аз не мога да се върна. Напуснах страна, в която още не бяха започнали да пишат на всеки ъгъл онзи символ „Z“. Не искам да го виждам. Когато говоря с хората у дома, осъзнавам, че няма да се върна скоро. Нямам намерение да го правя."

Норвежкият Лонгиър се е превърнал в безопасно убежище за онези, които не са готови или не могат да се върнат в родината си. И затова остават на далечния и мразовит Шпицберген.

Прочети цялата публикация