Представиха том II на Енциклопедия „Тракия“

На 29 май в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий“ беше представен том II на Енциклопедия „Тракия“, издание на Съюза на тракийските дружества в България и Тракийския научен институт. Той е част от поредица, чиито том I с подзаглавие „Българското национално движение в Тракия“, беше публикуван през 2022 г.

Промоцията уважиха Илиана Йотова - вицепрезидент на Република България, проф. Димитър Димитров - ректор на УНСС, Ваня Аврамова - зам. директор на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, проф. Иван Маразов, проф. Ваня Добрева, проф. Христо Зайков - председател на Световната организация на българите, Станка Шопова - председател на Фондация „Устойчиво развитие за България“. Тук бяха авторите на изданието, членовете на ръководствата на СТДБ и ТНИ, тракийци, студенти и техните преподаватели.

Председателят на СТДБ Красимир Премянов приветства присъстващите и благодари на вицепрезидента Илияна Йотова за последователната позиция по тракийския въпрос и за участието ѝ на тракийските събори и мероприятия.

Водещ на събитието бе чл.-кор. проф. Иван Гранитски, който представи авторите на том II - доц. д-р Валентина Ганева-Райчева, д-р Ваня Иванова, доц. д-р Ваня Стоянова, доц. д-р Георги Митринов, доц. д-р Наталия Рашкова и Стоян Райчевски, и неговата редакционна колегия, включваща имена на изявени български учени: акад. Георги Марков, чл. кор. проф. Васил Проданов, чл. кор. проф. Иван Гранитски, чл. кор. проф. Георги Михов, проф. Стати Статев, проф. д-р Иван Маразов, доц. Геновева Михова.

В словото си Иван Гранитски подчерта, че чрез своята многообразна дейност, част от която е издаването на книги, Съюзът на тракийските дружества в България и Тракийския научен институт са се утвърдили като институции за съхранение на паметта и българската идентичност, което е основното послание и на Енциклопедия „Тракия“.

Стоян Райчевски представи съдържанието на том II, в който са събрани етнографията, фолклора и езиковите особености на тракийските българи.

Материалите от етнографски характер разкриват традиционния поминък на българите в Тракия, тяхното народно облекло в неговото регионално многообразие, календарните им обичаи и обреди, които са неразделна част от общобългарската празнично-обредна система и традиционното жилище с неговата архитектура и вътрешна уредба, следващи в значителна степен развитието на възрожденската българска архитектурна традиция.

Фолклорната музикална култура на обширния географски регион Тракия е представена в многообразни проявления. Обхванати са музикално-диалектните особености на тракийския, странджанския и родопския музикален фолклор, както и на преселниците от Източна и Западна Тракия. Песенният фолклор е разгледан чрез описание на песенните цикли, придружаващи функционирането на песента в местната традиционна култура – календарна и семейна обредност, трудови практики, празничност. В отделни статии са застъпени разпространените в региона фолклорни музикални инструменти. Съществено място заемат и биографичните статии с изследователски приноси на изтъкнати записвачи и учени етномузиколози, свързани с представеното културно пространство. Като самостоятелни теми са отделени публикуваните през годините изключително ценни капитални сборници с нотирани фолклорни материали от Тракия, Странджа, Сакар, Родопите, Източна и Западна Тракия. Насочени към наследената в съвременността регионална музикална традиция са енциклопедичните статии за изявени професионални музикални изпълнители – солисти, инструменталисти и оркестри, представящи стиловите и репертоарните особености на Тракия, Странджа и Родопите. В тази тематична сфера е и предложената информация относно емблематични за региона професионални фолклорни ансамбли, очертаващи сценичния облик на локалната култура с авторско творчество на фолклорна основа.

Словесното фолклорно творчество на тракийци включва в пълнота богатството на приказна и неприказна проза. Населението на Тракия е носител на богата приказна традиция, която обхваща всички видове приказки: за животни, вълшебни, легендарни, новелистични (битови), кумулативни, хумористични приказки, анекдоти. Приказният репертоар се отличава с многообразие от типове, сюжети, версии и варианти и е важна част от националната разказна традиция. Неприказната проза включва легенди, предания, легендарни предания, демонологични разкази, иманярски истории, житейски разкази. Представят се също кратки фолклорни форми като гатанки, клетви, благословии, пословици и поговорки. Отделено е специално място на народната прогностика и медицина. Читателите могат да се запознаят с живота и делото на изтъкнати записвачи и изследователи на фолклора на регион Тракия.

За съхранението и разпространението на богатото фолклорно наследство тракийци създават читалища към съществуващите тракийски дружества и/или песенни и танцови фолклорни състави, които участват в регионални и национални събори и фестивали на художествената самодейност. На тях са посветени част от статиите в тома. Националните тракийски фолклорни събори като „Богородична стъпка“ в гр. Стара Загора, „Китна Тракия пее и танцува“ в гр. Хасково, „Гергьовден“ в гр. Поморие, „Фолклорен венец Божура“ в гр. Средец, „Спасовден“ в Ямбол, регионалните фолклорни събори „Спасовден“ в Ахелой, „Тракия – моя съдба“ в с. Тополите, Варненско, „Фисекът пее“ в с. Буховци, Община Търговище и др., са местата, на които се срещат фолклорът (словесен, песенен, инструментален, танцов), занаятите и кулинарните умения на тракийци. Изпълненията на сцените показват богатството на българското фолклорно изкуство, съхранените образци на традиционни тракийски носии. Изложбите с произведения на майстори грънчари, дърворезбари и други представят пъстрата картина на съхраненото културно наследство. Християнските тракийски събори допълват това наследство, запазвайки връзката вяра – традиция – фолклор като част от българското духовно богатство, и потвърждават етническата идентификация и принадлежност на тракийските българи. Съборите са и места за срещи на поколенията и най-прекият път за предаване на традиции, ценности и уроци по родолюбие на младите хора, които в последните години проявяват подчертан интерес към родния фолклор.

В том II е отделено място и на говорното богатство на българите от Южна Тракия, Странджа и Родопите. Речникови статии са посветени и на изследователите на българското говорно богатство в Източна и Западна Тракия, Странджа и Родопите.

В словото си вицепрезидентът Илияна Йотова акцентира на факта, че издаването на Енциклопедия „Тракия“ е изключително родолюбиво дело и още едно доказателство за старата максима, че събраното познание провокира мисълта и ражда още по-голямо познание. „Когато човек отгръща страниците на томовете, иска да научава все повече и повече, и да търси още повече - съдържание, информация за тази невероятна култура, душевност, бит, религия, традиции, обичаи и носии на тракийските българи“, каза Илияна Йотова.

Тя открои няколко причини, които правят интересна Енциклопедия „Тракия“ - повече познание, съхранение на паметта и надежда за тракийците да се говори, да има интерес сред учениците и натиск върху тези, които трябва да вземат решение този учебен материал да влезе в средното образование.

„Енциклопедия „Тракия“ напомня за дълга, който имаме всички ние към тракийци, затова че те още не са получили справедливост, че в учебниците не се пише почти нищо за събитията от 1913 г., което означава, че не сме си свършили работата“, заяви вицепрезидентът.

Илияна Йотова разказа, че участвайки в тракийските събори винаги се е питала защо тракийци почитат Спасовден. Отговор на въпроса е намерила в Енциклопедия „Тракия“. Защото това е ден ва Възнесение Господне, акта на човешкото Спасение, носещ в себе си спомена за хилядите изстрадали тракийски българи, които макар прокудени и разорени, са съхранили своята християнска вяра и българската идентичност. „Желанието, мечтата, надеждата за спасение, която ги кара всичко да оставят, да тръгнат да бягат и да дойдат на българска територия. Това е надеждата и мечтата за своята държава, при своя народ, при своите фамилии, при своите деца и при своите родители. За съжаление, малцина успяват да го направят“, каза вицепрезидентът.

В заключение Илияна Йотова изрази увереност, че със своето богатство от информация Енциклопедия „Тракия“ ще представлява интерес за читателите.

Прочети цялата публикация