Наложеният от САЩ ред на Балканите може да се разпадне

"Ами ако Доналд Тръмп победи?“, това е въпросът в заглавието на статия в швейцарския ежедневник Die Neue Zuercher Zeitung. И още в подзаглавието изданието дава отговор: "Война на Балканите е толкова вероятна, колкото не е била от много дълго време“, предаде focus-news.net.

Андреас Ернст, авторът на анализа, пише: "Националистическите сили в Сърбия се надяват на втори мандат за Доналд Тръмп. "Тръмп, сърбин!“ – негови поддръжници разлепиха плакати в различни градове на западната ни съседка след избирането му през 2017 година. Ричард Гренел, бивш представител на Тръмп за Балканите, е белградски конспиратор. Правителството го ухажва с подаръци. А Джаред Кушнър, зетят на Тръмп, планира да построи комплекс от хотели в центъра на Белград. Всичко това дава надежда, че следвоенният ред, създаден от САЩ в региона, ще се промени в полза на Сърбия“.

Ернст подчертава, че "държавният ред на Западните Балкани е резултат от Pax Americana“ и че "САЩ прекратиха по военен път конфликтите в Босна и Херцеговина и Косово и наложиха нов ред“. Въпреки това, този ред, създаден от американските намеси, не би издържал без друг актьор: "Европейският съюз през 2003 година, с т.нар. Солунско обещание, обеща на страните от Западните Балкани, че в бъдеще всички те ще станат членове на Общността. С това обещание страните получиха надежда за просперитет, а националистическите актьори бяха временно политически маргинализирани“.

"Pax Americana, с перспективата на ЕС, беше формулата за стабилността на региона. Но тази формула е валидна днес само в ограничена степен“, се посочва в анализа на швейцарския вестник. След това авторът оценява, че "сръбският ревизионизъм се основава на две предпоставки. Геополитически: от средата на 2010 година президентът на Сърбия Александър Вучич успешно води "политика на необвързаност“, която съзнателно се стреми да надгражда югославския модел. И идеологически: терминът "сръбски свят“ е в обращение от няколко години. Той се основава на етнонационалната концепция от XIX век, че "сръбският въпрос“ трябва да бъде решен чрез обединяване на всички сърби в една държава.

Ернст дава пример с Азербайджан: "Фактът, че тази страна си върна Нагорни Карабах през 2023 година, се превърна в политически аргумент в ръцете на Сърбия. Вучич похвали стратегическото търпение на президента Илхам Алиев. През 90-те години на миналия век Азербайджан беше твърде слаб, за да възстанови териториалната си цялост. Междувременно Алиев вдигна икономиката, разви армията и изчака промяна в геополитическата атмосфера. Той удари едва когато "стана възможно постигането на различен резултат“. Сръбският опозиционен политик Вук Йеремич е съгласен: "Международните обстоятелства се променят“.

След това авторът се връща към Тръмп, като оценява, че той няма да наруши крехкия ред в Западните Балкани, само защото регионът не е негов приоритет. "В това отношение сръбските надежди и страхове на техните съседи са преувеличени. Но Тръмп ще отслаби трансатлантическата ос и за Западните Балкани е критично дали курсът му ще укрепва или отслабва ЕС като геополитически актьор“. "Икономическият или политически натиск отвън ще доведе до разпокъсване на Съюза, а не до неговата консолидация“, пише вестникът. "Резултатът може да бъде ренационализация на политиката, съчетана с формирането на коалиции от някои държави. По отношение на Русия Австрия, Унгария, Словакия и евентуално България биха следвали своя посока. И ако Националното събрание поеме властта във Франция, тази посока на помирение с Москва вероятно ще получи подсилване и от Париж“.

Изводът е, че "всичко това би отворило пространство в Западните Балкани, което би могло да бъде използвано от Сърбия“. На дневен ред ще бъде реинтеграцията на Северно Косово, населено със сърби, както и отделянето на Република Сръбска за обединение със Сърбия. Тези цели ще бъдат подкрепени от Русия, която по този начин би могла да засили влиянието си в Европа. В същото време безсилието на ЕС би било очевидно“, уверен е Ернст. "Въпросът дали Тръмп дестабилизира Западните Балкани трябва да бъде преформулиран: човекът в Белия дом дестабилизира ли Европа и отваря ли пространство за конфликти на Балканите? Тази опасност е съвсем реална предвид несигурната ситуация в ЕС“, предупреждава авторът.

Прочети цялата публикация