"Най-лошото е зад гърба ни": цените и доходите в Германия

Пенсионерката Кристиане Гилерт от провинция Хесен няма нужда от официалната статистика, за да изчисли поскъпването на храните в Германия. Бившата данъчна служителка си води от 1982 година най-подробен домакински дневник, в който вписва надлежно всеки закупен продукт. АРД цитира г-жа Гилерт с думите: „Невероятно е колко много е поскъпнало всичко в последните години. При някои продукти увеличението е със 100 процента!“.

Всички продукти, които тя купува, са поскъпнали за последните пет години – маслото с 29 процента, хлябът с 68%, портокаловият сок с 84 на сто, захарта с 99%, а при соленките увеличението е с цели 102 процента. Обичайните покупки, които преди е правила за 16,05 евро, сега вече струват 24,57. Това е почти с 50 на сто повече, отколкото през 2019 година преди двете големи кризи – първо пандемията от коронавирус, довела до проблеми с доставките, а по-късно и руската нападателна война срещу Украйна, предизвикала енергийни затруднения и нов скок в цените.

Сериозни повишения

Спрямо 2019 година, последната „нормална“ година, цените като цяло са се повишили с 20 процента, пише АРД. Но за същия период чистите заплати в Германия са се увеличели с 24 процента, сочат изчисленията на Института за германска икономика в Кьолн. Кристоф Шрьодер, който изследва движението на цените и заплатите, казва пред германската общественоправна медия следното: „Според мен е изключително постижение, че въпреки преориентацията в енергийните доставки на страната успяхме да върнем доходите на нивото отпреди кризата и дори да го надминем“.

Същевременно експертът Шрьодер изтъква някои големи разлики, които са настъпили междувременно. Така например германците днес могат да инвестират с 38 процента по-малко работно време, за да си позволят покупката на телевизор, но пък 65 процента повече за покупката на захар или за посещение при фризьор.

Мнението на Шрьодер е, че изгледите за работещите като цяло са положителни, щом инфлацията спада, а заплащането продължава да расте. Синдикалистката Кристиане Бенер гледа със смесени чувства към изминалия период от време. Тя казва пред АРД, че пандемията и войната несъмнено са оставили своя неблагоприятен отпечатък върху живота на хората, но отговорната тарифна и финансова политика е успяла все пак да предотврати най-лошото.

"Повече пари" вече е по-важно от "по-кратко работно време"

Премията от необлагаеми 3000 евро, която Германия отпусна за компенсация на инфлацията, изигра ролята на допълнителна помощ, посочва АРД. Сега обаче вече е време покупателната способност да се увеличи отново, за да се надхвърли нивото отпреди кризата. Синдикатът на работещите в металообработващата промишленост иска например увеличение на заплатите със 7 процента. Както сочи допитване сред повече от 300 000 членове на синдиката, най-важното за тях е да получават повече пари, а не както в предни години – съкращаването на работното време.

При пенсионерите нещата стоят по-различно, изтъква германската общественоправна медия. Кристиане Гилберт продължава да работи по няколко часа на старото си работно място, но решаващ доход за нея си остава пенсията. Нейната равносметка е следната: „Ако сравня разходите и приходите си от 2019 година с днешните, виждам, че увеличението на пенсията е покрило ръста в цените“. С други думи жизненият ѝ стандарт е останал непроменен. Статистическите данни потвърждават това впечатление: в сравнение с 2019 година пенсиите са се повишили с 19 процента, а при цените увеличението е почти същото – 20 на сто.

Преодоляно ли е най-лошото?

Погледът към следващите месеци е дори още по-оптимистичен, посочва АРД, тъй като от 1 юли пенсиите бяха увеличени с 4,57%. Това е значително повече от очаквания за тази и следващата година ръст на инфлацията, за която експертите смятат, че ще се задържи в рамките на 2 до 3 процента. „Най-лошото вече е зад гърба ни“, убеден е експертът Шрьодер. Ако покупателната способност продължи да расте в съответствие с очакванията, хората в Германия ще могат да си позволяват и повече, отколкото преди кризата.

Автор: Щефен Клемент ARD

Прочети цялата публикация