ЗАРОВО Е ЖИВО с наследниците на бежанците от Егейска Македония през 1913-а

Наследниците на бежанци от село Зарово, Солунско в Егейска Македония откриха паметен знак на предците си, които след опожаряването на родното им място на 16 юни 1913 година го напускат и се заселват в пределите на Горна Джумая, в с. Белица, днешното село Илинденци, село Крупник и в други краища на страната, търсейки спасение и живот за семействата си, за потомството си.

Паметната плоча е поставена в пространството между Младежкия дом и Регионалния исторически музей на Благоевград с идеята, който прочете текста да влезе в музея и да потърси повече информация, свързана с историята на бежанската вълна от Зарово.

Мемориалът, посветен на заровалии, е направен по идея на Камелия Грънчарова и е изработен изцяло с дарения на заровски фамилии. В своето слово Камелия Грънчарова каза: ”16 юни 1913 година е ден, който никой от нас няма да забрави, ден, който промени съдбата на стотици българи от Егейска и Вардарска Македония, от Беломорска Тракия, ден, в който и българското село Зарово, Солунско, претърпява участта на селищата, които пазят българското си самосъзнание, своя език и подчиненост на Българската Екзархия. Село Зарово е люлката на българщината в Егейска Македония, селището чийто говор е един от най-архаичните български говори с най-старинни форми и думи в славянския език, най-близък до светите братя Кирил и Методи, селище с висока материална и духовна култура…

Ние, техните наследници, поставяме този паметен знак, за да напомня на нас и нашите потомци за разрушителната сила на войната, за тежките последствия от нея, за загубата на живота им, за мъката и трагедията, която се преживява от раздялата с родното място”.

Почетният член на инициативния комитет, 91 годишната проф. Ева Соколова, откривайки паметната плоча, сподели че споменът е среща: ”Ние днес се срещаме с нашите предци.Те са ни дали много и ние сме длъжни да сме им благодарни и да продължим с тяхната воля, с тяхната енергия, с тяхното чувство за запазване на българщината”.

Майката на проф. Ева Соколова е от Аладжовия род на село Зарово.Ева е родена на 9 септември 1933 година в Горна Джумая, днешния Благоевград. Завършила е Висшия Химико-технологичен институт в София,където става и преподавател в катедра „Физикохимия”.

Специализирала е в Германия и в Москва. Първият ѝ съпруг е проф. Добри Лазаров – преподавател по неорганична химия, с който имат две дъщери. Вторият ѝ брак е с Йордан Соколов – бивш министър на вътрешните работи и председател на 38-то Народно събрание.

Отец Андон Шавулев отслужи водосвет и заупокойна молитва за бежанците от Зарово.

Силата на духа на заровалийските бежанци от 1913 година е запазена. Доказват го разказите и спомените на наследниците им, чрез които Зарово е живо и днес.

Те се заселват в пределите на Горна Джумая, в с. Белица, днешното село Илинденци, село Крупник, Наследниците на бежанци от село Зарово Солунско в Егейска Македония откриха паметен знак на предците си.

Източник: bezgranitsi.bg

Прочети цялата публикация