Как аристопопулизмът на Тръмп ще засегне България

Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:

За авторство на термина спорят редица либерални медии, но някак всички са съгласни, че става дума за "дървено желязо". Новото в кампанията на Тръмп и Ванс - "аристопопулизмът" - най-общо означава, че мултимилионери внезапно са се загрижили за леви политики, защото чувстват популисткия уклон и общото усещане, че "повече не може така".

Кое повече не може така? След като дясната либерал-демокрация се барикадира окончателно в стил "богатите знаем по-добре как", сега тя дава един вид заден, за да отговори на определени левичарски уклони. Под мотото: Не може повече така с неравенството.

Което е леко парадоксално: нито едни традиционно левеещи маси от хора в Първия свят никога не са живели по-добре - има телефончета за всички, социални услуги, социални мерки-подаръци, включително при торите на Риши в Англия. Но не - лявомислещите са безмилостни. Колкото повече им подаваш пръст, толкова повече искат да изядат цялата ръка. Q.E.D., що се отнася до успеха на лейбъристите в Англия.

Аристопопулизмът и олигархичният модел в България

Как е у нас, във Втория свят? Ами, като за втори - представете си го като OnlyFans, в която момичето е вайръл и смята, че е защитена от системата, чрез която монетизира най-милите си видеа, но всъщност винаги се намират група загорели хакери, които ще пуснат съответните интимни клипове безплатно на някоя порно платформа. И това много прилича на нашия моментен вариант на демокрация - партиите уж се разголват единствено пред ограничена аудитория от платени ултраси, но всъщност всички им гледат интимните моменти и не смятат, че това ги задължава да гласуват. Последният случай с ДПС е точен пример - единият корпулентен иска да запази феновете си, но другият стародавен му "хаква" видеата и ги пуска за общо потребление. Резултатът за момента е трагичен, ще го видим и на следващите избори през есента.

Но защо "аристопопулизъм", който сякаш обяснява всичко с една дума? Много просто - защото олигархичният ни модел, оженен икономически за държавата, знае, че бедният човек по места е страхлив и лесно податлив на всичко, особено ако получи на ръка 100 лева "данък подчинение". Той не подозира и не го интересува живота в София, където се разпределят големите пари. И няма как да осъзнае, че стоте лева за глас за откраднати от самия него. Това важи и за белите гета в самата София, но за тях - друг път.

Как биха реагирали в България на победа на нео-тръмпизма?

Как ще се отрази нео-тръмпизмът у нас? Смея се, защото повечето му адепти не доразбират за какво става дума, а то е много просто - той ще трябва да слугува и на неолиберализма. Самият Тръмп вече също разбира, че белите мъже се налага да отстъпват, така че той ще се опита да обедини всички нови полове, само и само да стане президент.

Чудно ми е единствено коя партия у нас как ще реагира на Тръмп, но това не е трудно: Борисов ще си постне за кой ли път снимката с Тръмп, където дълбоко се навежда, ама то е така за по-малките държавици и държавници. Пеевски така обича САЩ вече, че е възможно да се докосва на неприлични места като Натали Портман в "Черния лебед". ПП-ДБ ще схванат, че новият тръмпизъм не е чак толкова лош и част от подаянията ще продължат. На "Възраждане" им е все тая, докато ситуацията е в полза на лидера им.

Класиката на аристопопулизма бяха левите, начело с БСП - хайверена партия, сглобена от ченгета милионери. Вече не са, защото твърде малко хора кълват на тази апорийна глупост. След тях дойдоха ГЕРБ, най-левите от левите - все пак там се очаква, че лидерът лично ще раздава кинти от джипа. Между другото, само Борисов беше истински ляв поради инстинкта си - дай на бедните нещо, за да не те ругаят. И точно тази политика днес доведе до нещо много просто - най-бедните в целия ЕС (преди Унгария да ни изпревари). Трудно е да се обобщят всички културни и икономически вреди, които ГЕРБ и ДПС нанесоха на тази страна - но може да звучи така: Пускаме малко, източваме много, хората са доволни и с малкото.

Тръмпизмът и войната в Украйна

За съжаление, масата си избра прости лидери. И всички приказки на реформистите, че има и друг начин си останаха приказки. Друг е въпросът, че част от реформистите не бяха и не са на висотата на задачата, която си поставят.

Включително по въпроса за "мира" в Украйна. В този смисъл ние си оставаме твърдо "Втори свят" - икономически и политически повтарячи. Как никой не зададе най-очевидния въпрос, а именно - как си представяте мира в Украйна? Има само два варианта за отговор - агресорът Русия да се изтегли, сякаш нищо не е било, и втори - Украйна да се предаде и да отстъпи една трета от територията си плюс Крим. При кой от тези варианти говорите за мир, Радев, hello? Мисля, че е ясно.

Опасявам се, че с Тръмп може да има и Путинова Молдова, дано не и България.

Аристопопулизмът само позира, че върши някаква работа

Проблемът всъщност е, че заради дигиталната революция всичко трябва да е просто и ясно, като по националните телевизии.

С други думи, дългогодишното копането в каменистата нива на българския постмодернизъм, културните усилия за лично и общо усъвършенстване и моментни квантови скокове към познанието стигнаха до този жалък финал - Тръмп и Ивка Бейбе.

Когнитивна драма, политическа също. Приемаш закони заедно с тези, срещу които априорно ги приемаш. Сякаш искаш съдействие от Арсен Люпен да препотвърдиш, че трябва да се борим с кражбата.

И точно това е "аристопопулизмът" - той не върши истинска работа, просто прави така, че самопровъзгласеният елит да позира като нещо, което решава реални проблеми. Докато всъщност само се оправдава, че няма мнозинство. А той, де факто, е самото нещо, което не върши работа - ако постулираме в стил питагорейци.

И все пак чорбаджи Марко може да спре баба Иваница

Как не се намери поне един наш политически лидер, който да измери емоционалната температура на своите, но и на другите, и да поведе. В Полша например има традиция по този въпрос - от Лех Валенса до братята Качински. И затова Полша днес е западна държава, а ние - не сме.

Вместо това - "пост-ченгеджийска" и съответно "олигархична" държава. В която играем един и същи политически "шуплатер" - това е един много смешен и традиционен баварски танц с повтаряемост на стъпките. Че и въртене в Платонов кръг. Българската коментарна "линейка": ако кабинетът мине, вие защо е минал, ако не - тиру-лиру защо не е минал и що пак избори.

А политическата класа, аристокотките там, са доволни. "Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат", ако повикаме на помощ Вазов и неговата баба Иваница. Ето този насъщен страх работи за аристопопулистите - за момента е чудесно България да бъде премазана граждански, да крее пред измислените торбалани, да не смее да погледне под леглото на собствената си съдба.

Но за щастие има и чорбаджи Марко, все пак, който казва навъсен на майка си: "Мале, стига си плашила с тия турци децата, ще им оживей страхът на сърцето".

Ерго, олигархичната аристо-нещо си не ви е превзела. Вие сте умните, и от все още вас зависи. Ако не сте се отказали.

Прочети цялата публикация