Нулевата точка на независимото правосъдие

Коментар на Еми Барух:

Конституционният съд отмени промените в Конституцията в частта за съдебната власт, като по този начин блокира възможността да се продължи със законодателни изменения, които да позволят създаването на механизъм, гарантиращ по-нататъшни реформи и независимо правосъдие.

Това се случи два дни след публикуването на Петия пореден доклад за върховенството на закона на Европейската комисия, в който именно тези промени в България бяха оценени като положителен напредък и съобразяване с препоръките на комисията.

С това решение обаче фактически бяха блокирани усилията за гарантиране на независимостта на съдебната власт от прокуратурата и парламента. България се върна в нулевата точка след години опити за постигане на напредък и възникнаха съмнения, че решението има политически оттенък.

Има много обяснения защо стана така. Едно от възможните такива е имплицитно посочено именно в доклада на ЕК. Става дума за интегритета на българския политически елит: "Липсва напредък по отношение на подобряването на почтеността сред висшите длъжности в изпълнителната власт."

Темата за интегритета на българския политически елит никога не е била централна тема в публичното пространство. А тя е основополагащ фактор в системния провал на българския преход. Тази констатация можем да приемем като своеобразна концентрация на всички проблеми на страната от десетилетия насам.

Как се мери почтеност?

Какво означава констатацията за липса на почтеност, когато този морален императив е положен в полето на върховенството на закона?

Означава, че "в България все още няма достатъчно присъди за корупция", че "наказателното преследване е до голяма степен неефективно", че "дори когато има достатъчно публични данни за нередности, прокурорските обвинения са неадекватни, което води или до прекратяване на делата или до оправдаване на заподозрените.”

"Върховенството на закона държи нашите демокрации заедно" е акцентът, с който авторите на доклада на ЕК насърчават както разширяване на дебатите на национално равнище, така и диалога между експерти от държавите членки, за които е приоритет устойчивостта на европейските демокрации.

"Усещането за независимост на съдебната власт е много ниско"

Двама международни експерти, които познават проблемите на българското правосъдие, коментираха пред ДВ смисъла от общите усилия за търсене на решения в това е сложно и многостранно предизвикателство, каквото е оценката на съдебните системи в световен мащаб.

Проблемите на българската съдебна система са описани в множество доклади на Европейската комисия и на Венецианската комисия към Съвета на Европа. В един доклад на Венецианската комисия се казва, че България трябва да предостави допълнителни гаранции за независимостта на своите съдии и да засили отговорността на главния прокурор. Това казва Томас Гудат, съдия в специализирания съд по трудово право в Дрезден и бивш член на борда на международната организация "Европейски магистрати за демокрация и свободи” МЕДЕЛ. И продължава: "Съдебната власт, като трети клон на властта в една свободна, демократична конституционна държава, зависи от разбирането и доверието на обществото в правораздаването."

За какво доверие иде реч? "Усещането за независимост на съдебната власт в България е много ниско както сред широката общественост, така и сред предприятията”, е посочено още в доклада за върховенството на закона на ЕК. Защото са достатъчно много индикациите за "намеса или натиск от страна на правителството и политиците” поради "икономически или други специални интереси”.

Това е друга извадка от доклада на ЕК, която отново се отнася до интегритета на българския политически елит.

"Казвам ти, дъще - сещай се, снахо" или примера на Италия

"Подкопаването на общественото доверие в съдебната система е риск за демокрацията", подчертава Мариаросария Джулиелми, президентка на МЕДЕЛ. А това става с делегитимиране на съдебната система и представянето на магистратите като "врагове на народа".

"Няколко политически цикъла в историята на моята страна се характеризират с политически и медийни атаки срещу съдебната власт и отделни магистрати. Силвио Берлускони например не се поколеба да определи съдиите като "рак на демокрацията", допълва тя.

По-новият обществен и медиен дебат в Италия, продължава Джулиалми, се характеризира с атаки срещу свободата на словото на магистратите и съдебните асоциации и правото им да участват в демократичния дебат.

"Националната асоциация на магистратите например е обвинена в намеса в текущия политически процес, който води до законодателни и конституционни реформи, засягащи организацията на правосъдието, по-специално статута на прокуратурата и състава и мандата на Висшия съдебен съвет. Причината е в изразените критични мнения относно потенциалните последици от подобни реформи върху независимостта на съдебната система", допълва президентката на МЕДЕЛ.

Да си спомним българската поговорка: Казвам ти, дъще - сещай се, снахо….

За тези проблеми трябва да се говори, особено в страна като България, в която - по думите на зам-председателката на ЕК Вера Йоурова - се наблюдава "неустойчива обстановка”.

Основният мотив, посочен от съдиите от КС, които в петък отмениха промените в частта за съдебната власт и блокираха възможността да се продължи с опитите за създаване на механизъм, който да гарантира по-независимо правосъдие, е, че става дума за "системна свързаност” на някои от текстовете с промени, които са само от компетентността на Велико народно събрание.

Въпрос на тълкуване е дали тази "системна свързаност" е положена единствено в полето на правото или става дума за обвързаност от друг характер.

Прочети цялата публикация