Арогантна безвкусица, или за Олимпиадата като драг шоу

Откриването на Олимпийските игри в Париж бе обида не само за християните, но и за самите спортисти. Защото бе политическо. Идеята на самата олимпиада е спортът да надмогва политическите различия, но организаторите във Франция направиха точно обратното. Тяхното шоу бе демонстрация на доминиращата западна идеология днес. То бе изцяло политическо – подигравка с християнството и пропаганда на педерастията, травестията и вулгарността. Манифестация на неолиберализма.

Това пише в коментар за в. "Филтър" Явор Дачков.

Гледката на спортисти в силата си, настанени като скопени туристи в гондоли по Сена, плуващи в постмодерна манифестация сред розови педерасти, травестити, дебелани и пошла хореография (имаше едни, които съвсем директно изобразяваха секстройка), с развети знамена, е едно от големите естетически и смислови пропадания на гей концепцията за откриването на олимпиадата в Париж. Скъсването с реалността на умнокрасивата представа за себе си и света, води до това. Да обидиш другите в името на твоето си малко хомо чувство за изключителност, като го представяш за триумф на другостта. Да откриеш олимпиада като грандиозно драг шоу с претенцията за универсалност е арогантна безвкусица, а не голямо изкуство.

Някъде писаха, че това било страхотно и свободомислещо. Не виждам нищо свободомислещо в това да се опаковат всички неолиберални клишета от мейнстрийм медиите и политическото говорене на управляващите политици в САЩ и ЕС и да се поднесат като естетическа пропаганда на управляващия режим. Правили са го нацистите, правили са го и комунистите. Сега го правят неолибералите.

Подигравката с християнството през оргийната пародия на „Тайната вечеря“ бе апогеят на това безумие, което умните и красивите наричат жестоко изкуство, авангард и свобода. Интересно е защо на организаторите не им хрумна идеята да се подиграят с мюсюлманите или евреите например. Може би защото още същата вечер Париж щеше да потъне в терор или обявен за антисемит номер едно, а християните са научени да обръщат и другата буза.

Между другото, съществото с качулка и без лице (прототипът е от една популярна електронна игра), което скачаше по покривите на Париж с олимпийския огън в ръка и возеше деца с една лодка по Сена, все едно ги караше за жертвоприношение по реките на Хадес, остави впечатлението за злокобна сериозност, скрита под розовите пера на Лейди Гага. Директно послание за смърт и мистично зло. Всичко това под звуците на траш метъл, Селин Дион с Едит Пиаф, техно, американски джаз и много цветове. Тюрлюгювеч на ужаса.

Това шоу показа какво може днешният залиняващ западен свят. Не може нищо повече от това да си извади половите органи по телевизията. Някои наричат това дързост, други жестоко съвременно изкуство, а то си е най-безпомощен ексхибиционизъм и крясък за внимание от безсилие. Свят без дух, който е пропаднал в дребнотемието на баналното самонаблюдение и манифестиране на телесните си особености, които са едни и същи, откакто ги има. Не виждам каква смелост има в това да кажеш, че ти се прави секс с всичко живо, което мърда наоколо. Развратът е стар като света.

Мисля, че това е дълбоко бездарно, защото няма никакъв дух в него. Никакъв. Това е човекът, оставен сам на себе си. Човек, избягал от Бога, и човек, отдавна забравил за Бога. Объркано в транса си ЛГБТ+ същество в екстатична поза на любящ света трансхуманист, който развява пошлия си вкус и го нарича свободомислие.

Спомням си много добре откриванията в Сочи, Лондон и Пекин. Там имаше стил, красота, идея за грандиозен спектакъл и послание за човечност и мир. Нещо, което се очаква от едни олимпийски игри.

От Париж остана чувството за агресия, крясък, вулгарна гей пропаганда и съвсем открит сатанизъм, които се врязаха в съзнанието и ще го тровят още дълго. Картина на свят, който потъва с безвкусица и пошлост.

По този повод се сетих за един стар виц.

Звъни се на вратата. Мъжът отваря, а пред него жена с мъжки черти, продран чорапогащник, дебело начервени устни, яркосини сенки на очите, огромно деколте, руса перука, високи токчета, стиснала ярка дамска чантичка в едната ръка и коса в другата.

– Коя сте вие, какво искате? – попитал човекът.

– Аз съм смъртта, идвам да ви взема – отговорила му тя.

– Ама каква смърт, вижте се на какво приличате? – удивил се той.

– Ами нелепа – отвърнала му тя.

Прочети цялата публикация