Как Фолксваген трябваше да спасява социализма в ГДР

Списъкът с дефицитните стоки при социализма беше безкрайно дълъг. За нова кола в България се чакаше с години. За да потушат недоволството в ГДР, през 1970-те властите решават да внесат един особено желан автомобил.

От 1970-те години "Фолксваген Голф" се предлага и в ГДР. Ръководството на комунистическата държава тогава решава да внесе определен брой западни автомобили. Но желаещите да си купят Голф е трябвало да имат или добри връзки, или голяма доза късмет, пише АРД.

Фолксваген Голф бързо става пазарен хит и в Германската демократична република (ГДР). Справка в архива на компанията от август 1989 г. показва, че към края на съществуването на ГДР там са се движили 27 000 голфа.

Обслужването им е ставало в 19 сервиза на Фолксваген, оборудвани със съответните оригинални резервни части, а механиците са били обучавани от техни западни колеги.

За кола се е чакало с години

В средата на 1970-те години новото ръководство на ГДР начело с Ерих Хонекер е изправено пред огромни проблеми: икономиката не е в състояние да задоволи потребностите на населението. Опитите да научат източногерманците да пият ерзац кафе (произвеждано от ръж или ечемик), представяйки го за „облагороден сорт кафе“, тогава само засилват народния гняв.

Но кафето е само един пример за огромния дефицит на стоки. Въпреки че фабриките в ГДР са работели на пълни обороти, за нови коли се е чакало много дълго. Като цяло ръководството на комунистическата държава не е успявало да задоволи потребностите на населението, чиято покупателна способност постоянно се е повишавала, посочва АРД.

Спасението – Фолксваген голф

Тогава държавното ръководство решава да внесе голяма партида ултрамодерни коли с марка Фолксваген. По това време компанията търси нови пазари и проучва възможностите за износ в Източния блок, Китай и Латинска Америка. Договорът за внос в ГДР е сключен много бързо. Така в края на 1977 година населението на ГДР научава, че може да се сдобие и с модерен западен автомобил и то с източногермански марки.

В зависимост от нивото на оборудване колата е трябвало да струва между 27 200 и 35 000 източногермански марки – по цени от края на 1977 година. Покупката на коли от Западна Германия е била уредена с бартерна сделка. В замяна ФРГ е закупила суровини и части за 108 милиона германски марки.

Продължението на договора

След тежки преговори двете страни намират начин как да продължи това сътрудничество. Източногерманското предприятие за куриерски пратки "Genex", чрез което западногерманци са изпращали подаръци на свои роднини в ГДР, включва в каталога си за 1981 г. и колите VW-Golf – разбира се срещу западногермански марки.

Първоначално е планирано по този начин до ГДР да стигнат еднократно 1000 автомобила. Впоследствие обаче договорът е разширен и обемът на тези доставки достига до 2500 автомобила годишно. Един любопитен факт припомня в тази връзка АРД: в годината на падането на Берлинската стена (1989) членът на Управителния съвет на Фолксваген Хорст Мюнцнер, отговарящ и за сделките с ГДР, поръчва чрез "Genex" един голф за своя брат в Източна Германия.

Огромен дефицит

В ГДР автомобилите винаги са били дефицитна стока, а през 1980-те години недостигът се задълбочава допълнително. Елитът в комунистическата държава е карал внесени от Франция и Швеция Ситроен и Волво. А хората с достатъчно дебели връзки и платежоспособни роднини на Запад са имали възможност да се сдобият с VW-Golf. Сред вносните западни автомобили в ГДР Фолксваген е имал пазарен дял от 75 процента, информира още АРД.

В същото време вносът от Чехословакия, Румъния и Съветския съюз постоянно е спадал, а годишно ГДР е успявала да произведе не повече от 220 000 автомобила. В един момент търсенето толкова е скочило, че дори коли за скрап и тежко катастрофирали автомобили са били търгувани на значителни цени, за да бъдат ремонтирани и пуснати отново в движение.

Справка на ЦК на ГЕСП (комунистическата партия в бившата ГДР) от 3 юли 1989 г. показва, че на 560 000 домакинства в Източен Берлин са се падали близо 550 000 неизпълнени поръчки за автомобили, като някои от тях са били направени още през далечната 1973 година, пише АРД.

Прочети цялата публикация