Легендата на Путин: Безсмислената основа на една ужасна война

Легендата започва с една малко известна случка, която според Путин доказва съществуването и дълголетието на руската държава.

Преди две години и половина Русия започна пълномащабно нахлуване в Украйна, с което постави началото на най-голямата война, която светът е виждал от 1945 г. насам.

Въпреки че руските лидери предлагат различни далечни оправдания за незаконната си агресивна война, най-последователното обяснение на Владимир Путин е идеологическо: Русия е древна държава, а Украйна е исторически руска земя.

Нека използваме тези две-и-половина години от войната, за да разгледаме това твърдение.

Годишнините привличат въображението, особено кръглите годишнини. Пълнотата на годините и красотата на числата ни съблазняват с митове за вечност и доброта. Но историята, за разлика от легендата, е съставена от фрагменти, от късчета, от неща, които разбираме само отчасти и се стремим да разберем още по-добре.

Това е една от причините, поради които малцина историци се опитват да осмислят позлатените митове, които Путин е изложил за древното минало, най-известно от едно дълго есе, публикувано през 2021 г., и друго от едно досадно интервю с Тъкър Карлсън през 2024 г.

Сблъсквайки се с магическото мислене на диктаторите, историците се чувстват толкова не на място, колкото играч на бридж, поканен да оценява циркови трикове, или, да речем, хирург, нает да се грижи за восъчни фигури.

Путин е влюбен в една легенда. От историческа гледна точка всичко това е много познато: нови режими като този на Путин търсят компенсация в митове с древен произход.

Представянето на Русия от страна на Путин, оправданието му за убийството на стотици хиляди хора, рационализирането на опита му да унищожи Украйна като нация - всичко това почива на една много позната приказка: ние бяхме тук първи. Тези истории обикновено са пълна измислица, започваща с „ние“ и завършваща с „бяхме“, „тук“ и „първи“. Точно както в случая с Путин.

Но тези истории се повтарят толкова често, че придобиват някаква „оловна правдоподобност“, като лош навик. Изисква се малко работа, за да ги отхвърлим. Така че нека да започнем!

Легендата започва с една малко известна случка, която според Путин доказва съществуването и дълголетието на руската държава: преди много време имало един град на име Новгород, населен с хора, които не можели да се разбират помежду си. Тези враждуващи помежду си хора, славяните, поканили трима братя викинги, известни като Рус, да дойдат и да ги управляват. Пристигането на викингите поставя началото на непрекъснатата традиция на руската „централизирана държава“.

Според самия Путин той е взел тази история от средновековната хроника „Повест за отминалите времена“, вероятно от началото на XII век. Монахът (или монасите) в Киев, който е съставил този текст, е чувал за пристигането на викингите, известни като руси, от Скандинавия, и това се е случило преди около четиристотин години. През изминалите векове различни части от раздробените скандинавски кланове са основали, превзели и изгубили контрол над редица градове в Източна Европа. Един или няколко монаси се опитали да обяснят защо киевската част на управляващия скандинавски клан, все още известна като Рус, е по-важна от други кланове в други градове.

„Повест за отминали времена“ е един от десетките полезни средновековни източници, засягащи темата за скандинавците в Източна Европа, със смесица от басня и ценна информация. Тези текстове трябва да се четат критично и изчерпателно и да се сравняват с откритията на археолози и нумизмати, работили по въпросните места. Това е, което ще направя по-нататък.

Преди да анализирам любимата легенда на Путин, ще е полезно да изреждам всички твърдения, които тя съдържа, и тези, които той извежда от нея - някои явни, а други неявни - и на които слушателят може да повярва, дори и да не са били изказвани никъде.

1. Когато викингите, известни като руси, дошли, имало град, наречен Новгород.

2. Имало трима братя викинги.

3. Викингите приели поканата и управлявали дълго и мирно.

4. Жителите на този град били руснаци в известен смисъл, защото били славяни.

5. Тези викинги също са били в известен смисъл руснаци, защото са се наричали „Рус“.

6. Съществуването на една етническа група в един град преди повече от хиляда години означава правото да се управлява днес от диктатор, който се нарича с име, което също се свързва с тази етническа група.

7. Съществуването на владетели на тази етническа група преди повече от хиляда години означава правото да бъде управлявана днес от диктатор, който се нарича с име, което също свързва с тези владетели.

8. Събития, случили се на едно място преди повече от хиляда години, оправдават съществуването и действията на трансконтинентална империя, която води агресивна война срещу съседна държава.

9. Съществува алгоритъм, чрез който можем да оправдаем репресиите и войните днес въз основа на неясни, далечни събития.

10. Този алгоритъм е известен на диктаторите, които разказват историята, извършват репресии и започват войни.

Представени по този начин, твърденията разкриват своя приказен характер. Дори твърдения 1-5 да бяха абсолютно верни, моралните и политическите интерпретации, които Путин предлага в твърдения 6-10, са нелогични и отблъскващи.

Именно заради подобни „разсъждения“ малцина историци ще се обърнат директно към легендата за Путин. Тя няма нищо общо с историята - събирането на доказателства, проверката на хипотези, излагането на разумни аргументи въз основа на източници и традиции на тълкуване. Това е претенция за власт, чийто единствен смисъл произтича от самата власт. Всъщност това е всичко, което трябва да се каже.

След като осъзнаят това, историците могат да отидат по-далеч и да посочат, че фактическите твърдения (1-5) са безсмислици. Само че има смисъл да се прави това не в деструктивен, а в конструктивен дух, в опит да се разкрие нещо за това какво наистина знаем за ранносредновековна Скандинавия и Източна Европа и как го знаем. Именно в този дух ще продължа. Нека разгледаме всяко твърдение последователно.

1. По времето на пристигането на викингите, известно като Рус, е имало град, наречен Новгород.

Не, не е имало такъв град. По времето на пристигането на Рус в днешна Североизточна Русия Новгород все още не е бил основан. Той е основан около четвърт хилядолетие по-късно. (Той също така още не е бил основан, когато викингите започват да претендират за Киев, който вече е съществувал и вероятно е бил контролиран от хазарите).

Новгород е привлекателен за руския мит, защото съществува сега и е съществувал по времето, когато монасите са писали. Но той не е съществувал по времето на събитията, за които монасите разказват. Но това е само самото начало на дълбоката неистинност на тази история.

Ето какво знаем. През шести век в района на водния басейн, който сега наричаме Ладожко езеро, се появяват търговци от Скандинавия. Около средата на VIII в. викингите, които наричали себе си Рус, основали търговска империя на място, което руските археолози наричат Ладога, но самите викинги наричали Алдейгия.

В Ермитажа в Санкт Петербург се съхранява бронзова фигурка от Алдейгия от ранния период: бог Один с два гарвана. Това съвременно свидетелство, подобно на други фигурки от Скандинавия и едно от хилядите, ни казва повече за времето, мястото и хората, отколкото по-късните хроники.

Центърът на властта, свързан с Алдейгия, вероятно се е наричал Руски каганат. Смятаме, че той е наречен така заради съвременни свидетелства - регистрирана среща между пратеници на Рус и краля на франките.

Около един век след основаването на Алдейгия викингите, известни като рус, основават друг търговски център, който наричат Холмгард, а "русские" по-късно наричат Городище.

На свой ред град Новгород е основан повече от сто години след това и на около километър разстояние. Той няма нищо общо с първата среща на Руси и местни жители. Да, и не би могъл да има, тъй като тогава не е съществувал.

2. Имало е трима братя викинги.

Това твърдение е от друг вид. Въз основа на археологически данни може да се каже с голям дял на увереност кога са били основани такива градове на Скандинавска Рус, като Алдейга и Холмгард, и доста точно да се представи, кой е живял там и с какво се е занимавал.

Разбира се, на тази основа не можем да опровергаем твърдението, че там някога са живели трима викингски братя. Основанията да не вярваме на това твърдение са от друг вид, произтичащи от изучаването на политическия мит и неговите структури.

Числото 3 има дълбоко значение в индоевропейските истории за произхода на света. Според Тацит древните германци (чиято култура предшества тази на германските викинги) вярвали, че богът на земята имал син, този син имал трима сина и тези трима сина основали всички останали народи. Самият Один бил един от тримата братя. По времето на викингите заселването на нови (от гледна точка на викингите) земи системно се оправдавало с историята за пристигането на трима братя, обикновено синове или внуци на Один.

По този начин управляващият викингски клан обосновава позицията си и правото си да контролира земите (и коренното население). "Повест за отминали времена", което всъщност е една сага сред много други, възпроизвежда тази стандартна за скандинавските саги техника.

Струва си да се подчертае, че историята за тримата братя винаги е история за това защо скандинавците получават правото да управляват други народи. Жизнеността на образа на „тримата братя“ е напомняне за скандинавското господство. Това е неговото значение.

3. Викингите приели поканата и управлявали мирно и устойчиво.

В случая с тази безсмислица са полезни както литературните, така и археологическите методи. Не е нужно да си познавач на ранните легенди, за да разбереш, че историята с „поканата“ е подозрителна. Чак до наши дни нахлуващите армии твърдят, че са дошли само по покана на хората, чиито земи сега окупират.

Съвременните руснаци би трябвало да са особено чувствителни към това, тъй като болшевишкото нахлуване в Полша през 1919 г., съветското нахлуване в Полша през 1939 г., окупацията на Чехословакия от Варшавския договор през 1968 г., съветското нахлуване в Афганистан през 1979 г., руското нахлуване в Грузия през 2008 г. и руското нахлуване в Украйна през 2014 г. бяха оправдани с предполагаеми покани от страна на завладяната страна.

Древните скандинавци също са знаели този трик, а историята за това как са били „поканени“ в района на Алдейгия и Холмгард в днешна Северозападна Русия е очевидна колониална приказка. Тя не само е очевидно измислена, но и целта ѝ е била да отрече (а не да утвърди) автономията на местните жители.

Образуванието, което Путин има предвид, е Руският каганат. Името „Рус“ се отнася до скандинавски клан; скандинавците заимстват термина „каган“ за владетел от хазарите, техни партньори в търговията с роби. Викингите са били в района, за да улеснят търговията с арабско сребро на юг. Основната стока, с която търгували, първо били кожите, а след това и робите.

По време на въпросния период викингите, известни като руси, правят системни набези, за да поробят местните жители, като убиват възрастни мъже и продават жени, момчета и момичета в робство. Центърът на властта около Алдейгия и Холмгард имал своите възходи и падения. Или е бил нападан от други скандинавци, или е бил противопоставян на местни въстания на народи, нападани за роби, а може би и на двете. Руският каганат очевидно се е разпаднал около 870 г. Русите и другите скандинавски търговци продължили да търгуват активно, търговските империи били възстановени, били основани нови градове, но първата държава на русите, изглежда, с това е прекратила съществуването си.

4. Жителите на този град са били в известен смисъл "русские", защото са били славяни.

Литературната критика тук трябва да се приложи не към „Повест за отминалите времена“, а към самия Путин. Той никога не казва, че жителите на Алдейга и Холмгард са били руси; той погрешно приема, че са били славяни, и подразбира руска идентичност, като твърди, че техните действия са положили основите на „централизираната руска държава“. Това, разбира се, е заблуда.

Абсурдно е да си представим, че руснаците са съществували преди 1200 или 1300 години, а Путин избягва абсурда, като вмъква своите въображаеми руснаци чрез мълчаливо подразбиране. Затова е необходимо да се заяви изрично: Преди 1200 или 1300 години в света не е имало руснаци. Не е съществувало понятие за руски народ.

„Резервната“ позиция се състои в това, че тези хора са били славяни и следователно в някакъв смисъл проторуснаци [проторусские - бел. моя].

Историята е устроена по друг начин: няма естествен, неизбежен преход от хора, които са говорили на даден език преди 1200 или 1300 години, към днешните културни идентичности или политически режими.

Но дори и да се вярва на тази политическа магия и дори да се вярва, че хората, които са говорили славянски език преди 1200 или 1300 години, са били по някакъв начин проторуснаци, пак има голям проблем. Хората, живеещи в този район по онова време, като цяло не са говорели славянски езици. Те са били предимно фини, а не славяни.

В този смисъл финландците изглежда са били най-важната група не само в Алдейге и Холмгард, но и в цяла днешна Североизточна Русия, включително и в днешната Московска област. (По това време, разбира се, не е имало град Москва).

5. Тези викинги също са били в известен смисъл руснаци, тъй като са се наричали „Рус“.

Тук отново се сблъскваме с подразбиращо се твърдение, което се подкрепя от семантичен трик. Сега съществува държавата Руска федерация, която носи името на по-ранна държава, наречена Руска империя, която е наречена на викингите, наричащи себе си Руси, или на средновековните центрове на власт, създадени от Русите, първият от които е Руският каганат.

В имената има тяхната сила, както и в запомнящите се дати и кръгли числа. Ако тези хора са се наричали Руси, не би ли следвало да са руснаци? Всъщност не. Русите са се появили първи. Руската империя е наречена в тяхна чест около хиляда години след появата им. Това име обърква нещата, но не бива да обърква нас.

В този период другите европейски владетели без проблеми са определяли кои са русите: това са били шведи. В стихотворенията и приказките, които пеели и съчинявали, и в следите, които оставяли в погребенията си, русите недвусмислено били скандинавци. Разбира се, те са били повлияни от народите, с които са били в контакт: фини, балтийци, араби, българи, хазари, славяни. Това е период на глобализация в Скандинавия и русите стават част от изследователския импулс, който обхваща четири континента.

През VIII и IX в. русите са скандинавски търговски и родови кланове. По-късно, когато част от русите се заселват по-на юг, например в Гнездов, Чернигов и Киев, скандинавците укрепват елитния си статут, като се бракосъчетават със скандинавци от Скандинавия, третират ги като съюзници и приятели и развиват и споделят скандинавската култура.

След разпадането на Руския каганат други представители на Рус много по-късно успяват да създадат друг център на властта - в Киев. Сега вместо да си сътрудничат с хазарите, те завземат техните земи и центрове за събиране на данък. Русите (или други скандинавци) построяват първите градове и в други части на Източна Европа, например в околностите на Москва (която, разбира се, тогава все още не съществува).

След като разказва своята дълбоко неправдоподобна легенда за Новгород, Путин преминава към цитиране на „Повест за отминалите времена“ за Киев. Човекът или хората, които са написали тази сага, са се опитали да покажат, че владетелят на Киев е бил най-важният княз в региона. По времето, когато е написана хрониката, Новгород вече е съществувал и затова е възникнала история, която свързва двете места и показва превъзходството на Киев.

Според сюжета викингът от Новгород успява да превземе Киев, като се преоблича като търговец и заблуждава наивните местни владетели. В мига на триумфа си викингът показва бебе и обявява, че това дете по кръв е истинският владетел на страната. След тази невероятна поредица от събития викингът от приказката обявява Киев за „майка на руските градове“ - формулировка, която има за цел да увери хората от XII в., че настоящите владетели на Киев трябва да доминират над другите представители на Рус в други градове.

Подобен анализ може да се направи и на тази история. По времето, когато е написана „Повест за отминалите години“, Русия не съществува. Не е имало руснаци. Имало е кланове на скандинавци, наречени руси, които са се борили за надмощие, с градове и империи, които са се издигали и западали. Част от тази борба е история, записана в началото на XII в., описваща появата на русите в Киев - историческо събитие от началото на X в.

Русите наистина пристигат в Киев, но не по начина, описан в историята. Викингите, за които се говори в историята, не биха могли да дойдат от Новгород, тъй като по времето, когато русите са започнали да се заселват в района на Киев, Новгород все още не е бил основан. Вече много по-късно, когато и двата града са съществували, по времето на летописите, скандинавците в Киев са искали да обосноват както произхода, така и господството си. Историята може да бъде разбрана само в тези термини. В противен случай тя е просто комична.

Историята с бебето като цяло е просто смешна: никой викинг не е тръгвал на война с бебе на ръце и на никой викинг не му е хрумвала идеята да създаде кралска династия, чийто наследник да е бебе. Играта с преобличането е измислена стратегема, позната от скандинавските саги и съвременните византийски военни истории. Дори и да пренебрегнем митологичността и нелепостта на всичко това, хронологията на събитията се оспорва от записаните дати на раждане и смърт на умния преоблечен викинг и на носеното викингско бебе.

Героят на Киевската история, умният преоблечен викинг, известен като Хелги (или Олег, на украински или руски), е полумитичен персонаж. Няма основание да се смята, че той е представлявал династията, произлязла от Новгород, защото Новгород все още не е съществувал, а Руският каганат е престанал да съществува. Най-вероятно Хелги, ако изобщо е съществувал, е произхождал от Гнездово, което по онова време е било съперник на Чернигов и Киев. Хелги означава „герой“ и този Хелги е един от десетките, които населяват средновековните скандинавски предания. Предполага се, че този Хелги е умрял, сбъдвайки сложно пророчество, свързано с неговия кон, и тази история се среща в много северноевропейски приказки.

Инцидентът в Киев не може да се случи, не се е случил, а дори и да се беше случил, нямаше да има нищо общо с настоящата война. Всъщност не си струва да продължаваме дискусията за Киев, не на последно място защото достоверността на киевската история, която е нулева, ще зависи от достоверността на предшестващата я история за Новгород, която е нулева.

Можете да разберете защо историците се колебаят да се намесят във всичко това. Това, което прави Путин, няма нищо общо с историята като дисциплина. Той се занимава със създаването на легенда, която се основава на други легенди. И всяко негово изречение е толкова пълно с всевъзможни грешки, че ще са необходими стотици думи, за да се обяснят всички неистини!

И приемайки легендата на сериозно, историкът се страхува, че я прави още по-сериозна. Това е, което в книгата си „Възстановяване на нациите“ нарекох „танцуване на скелети“ , и което не препоръчвам. Правя го едва сега, тъй като и митът, и войната продължават да съществуват, а хората (дори извън Русия) продължават да оправдават войната с мит.

Като се фокусирам върху основната легенда, от която зависят всички останали, се надявам да покажа, че самата структура е празна.

Правилата, които Путин определя за тълкуване на миналото, не могат да бъдат приети. Това не е нищо повече от фантазия, която следва силата. И това е най-важният момент. Ако приемем, че тираните имат право да започват войни заради измислици за братя и деца, заради истории, които дори не са погрешни, тогава всяко кътче на света може да бъде нападнато и целият международен правен ред да бъде обезсилен.

Дори да приемем, че Путин разсъждава за миналото, което категорично не трябва да правим, това би ни довело до съвсем различен извод от този, който той мисли. Разсъжденията на отдавна починали монаси не са солидна основа за съвременна държавност. „Повест за отминали времена“ не може да направи това, което Путин изисква от него.

Ако, за да съществуват днес, държавите трябва да докажат своето древно родословие и солидна етническа и политическа история, тогава Путин ще трябва да признае, че няма основание за съществуването на днешната Руска федерация.

Ако Путин следваше собствената си логика, той нямаше да нахлуе в Украйна, а щеше да предаде европейската част на Русия на Финландия или Швеция.

превод: Nick Iliev

Прочети цялата публикация