Кристиян Шкварек: Да се чувстваш напълно естествено и комфортно в кожата си на балканец

Ключовият елемент в чара на Джокович, в това защо изглежда толкова земен, отпуснат, нормален е това, че е от онези хора, които се чувстват напълно естествено и комфортно в кожата си на балканец. Напълно ок е със себе си, с това откъде е, какво е: приема сръбското в себе си, приема кои са родителите му, родното му място, религията си. Няма капка срам от базисните белези на произхода си, на Балканите.

Играе гръцко сиртаки в клип от фитнеса, пее българска чалга на корта, целува сръбски икони и нищо от това не го кара да се чувства нито по-велик от "упадъчния Запад", нито по-дивак от "космополитна Европа".

Това коментира във "Фейсбук" Кристиян Шкварек.

Което са и двата основни вида избиване на комплекса за малоценност у нас. Едните си избиват комплекса за малоценност като обясняват как България е на 10,000 години, основали сме древен Египет и сме имали тоалетни, когато "англосаксонците не са се къпали". Другите, либералите, си избиват комплекса за малоценност като демонстрират шумно колко са им тъпи всички базисни, балкански културно-религиозни белези.

Да "приемаш себе си такъв, какъвто си" е основна либерална мантра днес, но като че ли се прилага само за това да си гей, дебел (body positivity), парантия ("освободена жена"), и прочее уж табута от миналото. За най-основното - това че си от Балканите, от православна страна, от пост-османското пространство либералите прилагат точно обратния принцип: срам, неловкост, комплекс. Нещо, което трябва да се замазва максимално, прикрива с имитация на западен вкус във всичко. Либералът иска да е "out of the closet" за всичко сексуално, но дълбоко "in the closet" за всичко, свързано с балканския му, православен или, не дай Боже, селски произход.

Постоянна фиксация да докаже на света, че е Алеко Константинов, а не Бай Ганьо. Затова е толкова сконфузен, когато до него някой, дори чужденец, запее българска чалга. Не е до музикален вкус, до нещо много по-дълбоко е. Въпросният човек в този момент те изобличава, кара те да признаеш откъде си, да си припомниш, че не си се родил на Пето авеню, а в Румелийския еялет. Нещо, от което се опитваш да избягаш и скриеш цял живот.

Носещите този комплекс по произхода си "Алековци" навсякъде в чужбина се стараят максимално да се впишат в категорията средна, космополитна класа, и избягат от клеймото "тъмен балкански субект". Затова и изглеждат "като дърво" до някой като Джокович. Единият е напълно освободен в съзнанието си, комфортно чувстваш се в кожата си на човек от Балканите, а другият не. Макар да са родени в две съседни държави.

Прочети цялата публикация