България и Северна Македония: Непростимо, ако София позволи

Коментар на Емилия Милчева:

Отношенията между България и Северна Македония отново затънаха в старите коловози на конфронтацията - формално заради липсващо национално знаме на среща между президентите на двете държави, последвано от обидата “нецивилизован домакин” за София, изречена от македонски вицепремиер. Дотук всичко е като по учебник за мразене - и продължава по същия учебник, написан извън Европа.

Скопие поиска от Брюксел отложено действие на промените в конституцията за включване на българите, залегнали в т.нар. “френско предложение”; гаранции за македонската идентичност и реципрочност с признаване на т.нар. македонско малцинство в България.

За вътрешнопартийна употреба

Българската реакция беше лесно предвидима - осъждане и предупреждение, че езикът е недопустим и подобни действия ще попречат на европейския път на Република Северна Македония (РСМ), (управлявана от ВМРО-ДПМНЕ). Президентът Румен Радев, служебният премиер Димитър Главчев, могулът Делян Пеевски и председателят на “Възраждане” Костадин Костадинов осъдиха македонските нападки и поискаха ответни действия, в това число и намеса на партньорите от ЕС. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настоя за оставката на вицепремиера Александър Николоски, който пък обвини българските политици, че вкарват РСМ в капана на предизборната кампания, а не се справят с високата корупция. (Но ВМРО-ДПМНЕ дойде на власт на вълната на антибългарщината.)

С френското предложение “българските интереси са абсолютно защитени”, бе категорична Лена Бориславова от ПП-ДБ. Френското предложение е основата на преговорната рамка на РСМ с ЕС, в което като условие за отваряне на преговорните глави беше вписана промяната в конституцията за вписване на българите. Подготвено от френското председателство на Съвета на ЕС, то бе одобрено от кабинета на Кирил Петков (ПП) и 47-ото НС - благодарение на усилията на съпредседателя на ДБ Христо Иванов, и позволи да бъде вдигнато българското вето върху европейския път на Скопие, наложено от кабинет на ГЕРБ.

Известно е единението на българския политически елит по македонския въпрос, въпреки поляризацията по много други теми. Всички тези изказвания обаче са по-скоро пушек и дим, предназначени за вътрешнополитическа употреба. Единствената външнополитическа заявка дойде от евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев, който каза, че Европейската народна партия е информирана за поведението на ВМРО-ДПМНЕ и ще инициира процедура за изключването ѝ.

Македонският премиер Християн Мицкоски с основание нарече това намерение "добра първоаприлска шега" – ЕНП е известна със своята бавна и предпазлива реакция. На партията ѝ бяха нужни две години, за да се раздели с ФИДЕС. Националистическата формация на унгарския премиер Виктор Орбан първоначално беше със замразено членство заради отстъпление от демократичните ценности, а по-късно сама напусна.

Кой дирижира външната политика

Заради честите избори и липсата на стабилно редовно правителство в последните години, България не успява да изгради ясна и последователна външнополитическа стратегия, което силно отслабва позицията ѝ в региона и на международната сцена. Не успява да реализира и премерена, но настойчива дипломация по отношение на РСМ, която да не възпрепятства демократизацията ѝ.

На практика външната политика беше оставена в ръцете на президента Радев и неговите служебни външни министри, а и назначенията на посланици не могат да бъдат направени без негови укази. И макар геополитическата ориентация на България никога да не е била официално оспорвана, някои изказвания на Радев на международни форуми относно войната в Украйна, твърде сходни с проруски позиции, поставяха страната в положение на ненадежден съюзник.

Държавният глава има значителен принос за обтягане на отношенията със Северна Македония - той винаги е бил привърженик на твърдата политика спрямо Скопие, която среща голямо одобрение в българското общество, но разрушава диалога. Президентът се е противопоставял на политическите компромиси с аргументи за защитата на българската идентичност и културно-историческо наследство и специално внимание към правата на българите в Северна Македония. Така демонстрира принципност, но влошава двустранните отношения, доминирайки в отсъствието на редовна власт. През юни миналата година, две седмици след избора на редовния кабинет на ПП-ДБ, Радев внесе напрежение с изявлението си, че “Скопие трябва да си научи урока”. Той обяви тогава, че РСМ не е готова да започне преговори с ЕС и прикрива липсата на реформи и готовност с лобиране пред европейските институции.

България имаше водеща роля в подкрепата за европейската интеграция на Западните Балкани, особено с организирането на срещата на върха на ЕС за Западните Балкани през 2018 г., когато председателстваше Съвета на ЕС. Но през последните три години изгуби влиянието си в този процес и основен фактор за това беше блокирането на началото на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС - поради нерешени въпроси около историята, езика и правата на българите в РСМ. Ветото предизвика разочарование сред партньорите в ЕС и попречи на България да запази водещата си роля в региона. Наред с влошените двустранни отношения, споровете със Скопие ограничиха ролята на София като ключов медиатор на Балканите.

Орбан пробива на Балканите

Блокираният коридор 8 в полза на коридор 10, който обслужва интересите на Сърбия и Унгария, допълнително отслаби позицията на България в региона. Северна Македония обяви замразяване на трасето, свързващо Черно и Адриатическо море, и особено важно за военната мобилност на НАТО в контекста на войната в Украйна. Скопие предпочете коридора, свързващ Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия, Северна Македония и Унгария с Гърция. Но България също не е напреднала в проектната си готовност за трасето на Коридор 8 от българска страна, което е доказателство за липсата на политическа воля.

ЕС обаче не разреши на РСМ да пренасочи 560-те милиона евро, с които подкрепя изграждането на железопътна линия в Северна Македония по коридор 8, която да се свърже с българската граница. Средствата са предназначени за 24 км железопътно трасе между Крива Паланка и България, както и за електрифицирането на 88 км жп линия между Куманово и границата с България. Но обявената от Скопие за приоритет железница до Белград съвпада и със съвместния унгарско-китайски проект за разширяване и модернизиране на железопътната линия Будапеща-Белград. А журналистическо разследване разкри, че унгарският заем от 500 милиона евро за Северна Македония всъщност е част от кредит от 1 млрд. евро, отпуснат на Унгария от консорциум от китайски банки.

Новата власт в Скопие е още един проводник на вредното влияние на Орбан на Балканите - неговата партия ФИДЕС си партнира с ВМРО-ДПМНЕ. В Унгария се укрива бившият македонски премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, санкциониран от САЩ за корупция. Но Орбан изгражда здрави политически връзки със сходни на ФИДЕС националистически и консервативни политически формации, особено в Сърбия, Северна Македония и Черна гора. Известни са тесните му контакти с президента на Сърбия Александър Вучич, с когото споделят сходни възгледи за националната независимост и политическия консерватизъм и особено за по-голямо сближаване с Русия и Китай. Компании, свързани с ФИДЕС, контролират медийни мрежи в Словения и Северна Македония, разпространяващи проруски и антизападни послания.

Непростимо за София

Така, възползвайки се от националистическите настроения и геополитически разделения на Балканите, Орбан гради имидж на лидер на алтернативен политически блок, по-независим от Брюксел и по-близък до Русия и Китай. Резултатът е, че при всяка провокация между България и Северна Македония, РСМ бива придърпвана в сръбско-руска орбита на влияние, откъдето нито един Договор за добросъседство не би могъл да я върне, дори и с цената на еврочленството ѝ. В Кремъл това ще се хареса, за София ще е непростимо да го позволи.

Прочети цялата публикация