Музиката кара гъбите да растат по-бързо
Австралийски учени откриха, че излъчването на монотонен звук стимулира дейността на микроскопична почвена гъба, за която е известно, че подпомага растежа на растенията, предаде АФП.
Заради ерозия, прекомерно земеделие, обезлесяване и замърсяване, възстановяването на почвата е все по-голямо предизвикателство, ако искаме да запазим биоразнообразието и да произвеждаме устойчиво земеделски култури, отбелязват експертите, цитирани от БТА.
Съществуват много различни технологии, като подобряване на структурата на почвата, за да се стимулира задържането на вода, повторно въвеждане на органични вещества, намаляване на употребата на пестициди, въвеждане на микроби и др.
"Въпреки това, ролята на акустичната стимулация в тази област остава слабо проучена", отбелязва екип от изследователи от Университета "Флиндърс" (Южна Австралия), в статия, публикувана в сп. Biology Letters на Британското кралско дружество.
Въз основа на предишен труд върху излагането на бактерията Е. коли на звукови вълни, биолозите оценяват ефекта на акустичната стимулация върху скоростта на растеж и производството на спори на Trichoderma harzianum.
Тази микроскопична гъба често се прилага в биологичното земеделие заради способността ѝ да предпазва растенията от патогени, да подобрява използването на хранителните вещества и да стимулира растежа.
За своя експеримент учените построяват и инсталират стерилизирани камери за шумозаглушаване, в които поставят стъкленици петри и отглеждат гъбичките. След това пускат по 30 минути на ден в една от тези камери един от многото видеоклипове, достъпни в YouTube, за които се предполага, че облекчават шума в ушите или помагат на бебетата да заспят.
След пет дни темповете на растеж и производство на спори на гъбички, подложени на акустична стимулация, са по-високи от тези на екземпляри, поставени в камерите без звуков пейзаж.
Изследователите дават няколко възможни обяснения на тези резултати. Те могат да се дължат на пиезоелектричен ефект, чрез който механично налягане (в случая акустична вълна) се превръща в електрически заряд. Тези явления могат да повлияят на клетъчните и молекулярните процеси в живите организми, както вече е наблюдавано за пептиди, аминокиселини, протеини или вируси.
Друга хипотеза се основава на механорецепторите, които гъбите имат върху мембраните си. Те са сравними с хилядите налични в човешката кожа и играят роля в усещането за докосване, влияейки върху начина, по който реагираме на натиск или вибрации, отбелязва АФП.
Прочети цялата публикация



Парадоксът на първия магазин: Защо винаги се връщаме там
Да живееш на кредит: ежедневната битка на милиони американци
Земята променя формата си: Полюсите се издигат, а екваторът потъва
Пари, цени, избори
Да бъдеш Уитни Хюстън
„Никой не е по-голям от хляба“, но инфлацията не спира: Очаква се ново поскъпване
Павел Поппандов на 80 г.: Половин век в историята на българското кино и театър
Байерн (Мюнхен) търси заместник на 33-годишния Хари Кейн
Цената на руската параноя
ЕС не успя да удължи санкциите срещу Путин
Отложиха визитата на полския военен министър в Пентагона
Русия започна износ на петрол от най-големия си нов нефтен проект
Русия нанесе балистични удари по Днепър, Кривой Рог и Павлоград
Ето как Бургас ще отбележи 118 години от обявяването на Независимостта на България
Иван Игов: Сектата в „Петрохан“ използвала отдавна познат метод за психологическа зависимост
В отговор на ограниченията тв мрежи отказват отразяване на Тръмп
Това ли е новата тайна любов на Слави Трифонов
93 години хижа „Македония“: „Перлата на Югозападна Рила“ събира планинари за традиционния си празник
Сбогом, лято: Застудяване обхвана страната