Музиката кара гъбите да растат по-бързо
Австралийски учени откриха, че излъчването на монотонен звук стимулира дейността на микроскопична почвена гъба, за която е известно, че подпомага растежа на растенията, предаде АФП.
Заради ерозия, прекомерно земеделие, обезлесяване и замърсяване, възстановяването на почвата е все по-голямо предизвикателство, ако искаме да запазим биоразнообразието и да произвеждаме устойчиво земеделски култури, отбелязват експертите, цитирани от БТА.
Съществуват много различни технологии, като подобряване на структурата на почвата, за да се стимулира задържането на вода, повторно въвеждане на органични вещества, намаляване на употребата на пестициди, въвеждане на микроби и др.
"Въпреки това, ролята на акустичната стимулация в тази област остава слабо проучена", отбелязва екип от изследователи от Университета "Флиндърс" (Южна Австралия), в статия, публикувана в сп. Biology Letters на Британското кралско дружество.
Въз основа на предишен труд върху излагането на бактерията Е. коли на звукови вълни, биолозите оценяват ефекта на акустичната стимулация върху скоростта на растеж и производството на спори на Trichoderma harzianum.
Тази микроскопична гъба често се прилага в биологичното земеделие заради способността ѝ да предпазва растенията от патогени, да подобрява използването на хранителните вещества и да стимулира растежа.
За своя експеримент учените построяват и инсталират стерилизирани камери за шумозаглушаване, в които поставят стъкленици петри и отглеждат гъбичките. След това пускат по 30 минути на ден в една от тези камери един от многото видеоклипове, достъпни в YouTube, за които се предполага, че облекчават шума в ушите или помагат на бебетата да заспят.
След пет дни темповете на растеж и производство на спори на гъбички, подложени на акустична стимулация, са по-високи от тези на екземпляри, поставени в камерите без звуков пейзаж.
Изследователите дават няколко възможни обяснения на тези резултати. Те могат да се дължат на пиезоелектричен ефект, чрез който механично налягане (в случая акустична вълна) се превръща в електрически заряд. Тези явления могат да повлияят на клетъчните и молекулярните процеси в живите организми, както вече е наблюдавано за пептиди, аминокиселини, протеини или вируси.
Друга хипотеза се основава на механорецепторите, които гъбите имат върху мембраните си. Те са сравними с хилядите налични в човешката кожа и играят роля в усещането за докосване, влияейки върху начина, по който реагираме на натиск или вибрации, отбелязва АФП.
Прочети цялата публикация



САЩ, Русия и Украйна преговарят и днес в Женева
14 февруари 1944 г.: Роден е Алън Паркър – режисьорът, който превърна музиката и киното в едно цяло
Нина Димитрова, БСП-ОЛ: Гражданите очакват реални действия срещу повишаването на цените - ние предлагаме именно това
Деспина Ванди обещава емоционално шоу преди концерта си в България
Японец спи по 30 минути на ден от 12 години – резултатът е смайващ
Зад екрана: Любовните драми и щастието на Мерил Стрийп
И Михаела Филева подкрепи Дара и заяви: Има усещане за несправедливост
Благо Джизъса обясни защо отказва да участва в "Ергенът"
“Възраждане” няма да посети поредните консултации при президентката
Хитовата K-pop група XLOV с първи концерт в България след дни
БНТ ще има нов генерален директор в петък
Одобрен е нов препарат за лечение на астма с прием само два пъти в годината
Проф. Пламен Павлов: Левски не е предаден, а е заловен от тайните служби на Османската империя
Кой е номинираният за служебен министър на вътрешните работи Емил Дечев?
Кой е Георги Шарков, предложен за министър на електронното управление
Кметът на Созопол с информация за обстановката
Британският бизнес е обезпокоен от предстоящата забрана на VPN
Опасен тропически вирус се разпространява в Европа заради климатичните промени
Асен Митков навръх 21-ия си рожден ден: Омразата ще ви убие. Живейте и се наслаждавайте на живота
ИТН: В служебния кабинет "Петрохан" вицепремиер е юрист на НПО, "натискала" МВР