Тони Димитрова защити диригента си

"Левко, представям си колко си самотен сега!Съдници много, а приятели малко! И повечето мълчим. Защото мълчанието е безболезнено и по-лесно! Мълчах и аз, защото не знаех какво да кажа. И сега не знам, но ще спра да се самоуважавам ако не напиша това. Благодаря ти за 140-те концерта заедно! Благодаря ти за таланта, чудовищният работохолизъм, за това, че не отблъскваше моите внезапни хрумки на сцената, и участваше в тях,затова, че след дълго дърпане, все пак пя с мен, затова, че много пъти ми даде диригентската си палка за мъничко, и ми показа как се прави, затова, че приемаше с широка усмивка чувството ми за хумор, даже, когато леко прекалявах шегите за прическата ти, оприличавайки те с този или онзи известен човек!!За това, че безброй пъти ми написа и каза, че ме обичаш и вярваш в общата ни работа. За това, че ме запозна с приказните и любими мои хора от Разградската филхармония, които отдавна си ги наричам “моите хора”! За това, че изтегляше от дъските на сцената...

Прочети цялата публикация