Търсят се наследници: проблемът на германските семейни фирми

На Клаус Еберхард му хрумва нещо необичайно, когато става ясно, че децата му не искат да поемат основаната от него технологична компания Iteratec. Предприемачът решава да не продава фирмата си на инвеститор - и вместо това предлага на служителите си да поемат компанията.

"Нямаше да мога да се погледна в огледалото, ако бях продал Iteratec само заради парите", казва 65-годишният предприемач пред ДВ. Базираната в Мюнхен IT-компания сега се стопанисва от кооператив с 350 членове, които преди това са били служители на Клаус Еберхард. Фирмата произвежда софтуер за концерни като БМВ и Дойче Бан (германските железници).

Еберхард не е единственият предприемач в Германия, който има проблеми с намирането на наследник. За почти 70% от малките и средни предприятия този въпрос се оказва голямо предизвикателство. А именно тези семейни фирми са гръбнакът на средната класа в Германия и на германската икономика изобщо. Те имат и съществен принос за марката "Произведено в Германия", отдавна превърнала се в символ на качество, надеждност и стабилност. В миналото тези малки и средни предприятия можеха да ръководят цели отрасли, а днес отчаяно търсят кой да ръководи тях самите.

Смяна на поколенията

Около една трета от собствениците на фирми на възраст над 60 години - тоест, някогашните бейби бумъри, които днес са шефове на фирми - искат да се пенсионират. По традиция ръководството поемат членове на семейството. Но докато едно време наследниците на бизнеси се смятаха за късметлии, днес тази роля сякаш се е превърнала по-скоро в бреме.

Именно такъв е случаят с Каролин (името ѝ е променено от редакцията). Тя е потенциална наследничка на семейната технологична компания от Южна Германия, но изпитва силни съмнения, когато мисли за бъдещето на бизнеса с електронни компоненти за автомобилния доставчик Bosch. Въпреки че компанията се справя добре на пазара, Каролин не вижда смисъл да поеме фирма, чиито продукти, както се опасява тя, скоро няма да са необходими.

"Не сме убедени, че ще оцелеем като компания в Германия. Клиентите ни са наясно, че германската технология вече не е уникална", казва 25-годишната жена и добавя, че същите продукти вече могат да се произвеждат много по-евтино в Китай.

Това осъзнаване на риска кара все повече млади германци да се отдръпват от семейния бизнес. Нито Каролин, нито сестра ѝ планират да тръгнат по стъпките на родителите си, когато те се пенсионират. Според проучване на института Ifo над 40% от запитаните семейни фирми не са успели да намерят наследник сред членовете на собственото им семейство.

Бенямин Шьофер от Германския съюз на малките и средните предприятия съветва фирмите как да организират наследяването на бизнеса. "Бизнес средата в Германия е станала по-малко привлекателна за младите управители на компании", казва Шьофер и посочва например високите корпоративни данъци, нарастващите разходи за енергия и намаляващата конкурентоспособност. Освен това в Германия и ЕС има бюрокрация, закони и разпоредби, които затрудняват дългосрочното планиране. "На много компании им се налага да наемат специалисти, само за да намерят път през лабиринта от правила и финансови възможности", казва Шьофер, имайки предвид най-вече програмите за финансиране, които всъщност би трябвало да помагат, но често са просто твърде сложни.

"Обиколил съм света, но никога не съм рендосвал парче дърво"

Мориц, който не желае да споменаваме фамилното му име, смята, че повечето млади хора "предпочитат да отидат в университет, вместо да си цапат ръцете". Семейството на 29-годишния Мориц е в мебелния бизнес вече над 300 години. Но за разлика от своите предци Мориц никога не е бил насърчаван да поеме семейния бизнес - вместо да изучава тънкостите на занаята, той е следвал интересите си, учил е в университет и е пътувал много по света.

Сега, когато на чичото на Мориц му предстои пенсиониране, семейството е изправено пред проблем: Мориц няма необходимите умения и квалификация, за да поеме компанията. "Обиколил съм света с раница на гърба и имам университетска диплома - но никога не съм рендосвал парче дърво", признава самокритично младият мъж.

Съвсем различен е случаят с Бени Хан - той е сред тези, които извличат полза от сегашната ситуация. Без да се колебае и за миг, той начаса приел предложената му ръководна длъжност в софтуерната компания, в която работел. След като никой от наследниците на собственика не пожелал тази работа, Бени Хан, който е само на 27 години, се възползвал от открилата се пред него възможност.

"Никога не е късно"

Но дали ще се намерят достатъчно млади германци, които искат и могат да продължат да укрепват гръбнака на германската икономика?

"Ако не беше свързано с толкова много рискове, щях да поема бизнеса", казва Каролин, потенциалната наследничка на производителя на автомобилни части. А Мориц междувременно сериозно обмисля възможността да навлезе в мебелния бизнес. "Ще ми трябват поне седем години, за да усвоя тази професия, а след това ще трябва и да се дипломирам", казва той. Но после добавя: "Никога не е късно".

Автор: Алине Шпантиг

Прочети цялата публикация