Протестът срещу Сарафов - ще мобилизира или още ще раздели?

Протестната енергия отново се възроди и отново срещу главен прокурор - Борислав Сарафов. Ще доведе ли тя до мобилизация или до още разделение?

Протестната гражданска енергия отново се възроди и отново тя е насочена срещу главен прокурор. Във вторник вечерта на Ларгото в София се проведе протест, организиран от Инициатива "Правосъдие за всеки" (ИПВ) срещу избирането на Борислав Сарафов за главен прокурор.

В протеста участваха активисти, общински съветници, депутати и партийни лидери от "Продължаваме Промяната - Демократична България". Така граждани и техни политически представители отново заедно излязоха на площада като единомишленици, борещи се за справедливост и правов ред.

Граждански заряд за изборна мобилизация

Протестът се състоя в решителната фаза на предизборната кампания и би могъл да насърчи изборната мобилизация на тази общност. Но би могъл и да всее още разделения заради изказванията на някои от гражданските говорители.

Нормално е представителите на граждански организации, преследващи неотклонно своите каузи, да се държат като групи за натиск над своите политически представители. Разбираемо е дори да им държат менторски тон, като Велислав Величков от ИПВ, който ултимативно изиска какви стъпки да бъдат предприети. Въпреки че политици вече са предприели ключовите такива или са обявили, че ще ги предприемат - още през август ПП-ДБ внесе в парламента проект за изменение на Закона за съдебната власт, забраняващ на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председателите на върховните съдилища, а преди седмица коалицията обяви, че ще сезира и Конституционния съд по този въпрос.

Разбираемо е дори когато хора като лидера на "Боец" Георги Георгиев се заявят като единствен борец срещу купуването на гласове и поискат след предстоящо свое разкритие в телевизионно предаване ПП-ДБ веднага да свикат парламента и да искат оставката на вътрешния министър. Иначе според него не заслужавали доверието на избирателите - нищо, че знаково лице от формацията заедно с гражданска група огласиха и продължават да огласяват стотици имена на дилъри на гласове и поискаха оставката на министъра. Но е съвсем неприемливо да предупреждаваш за физическо нахлуване във ВСС и в МВР и да се "хващаш за тоягата" - затова и Величков отхвърли тази опция в изказването на Георгиев.

Сглобка с "мутрите"?

Но не различните степени на радикализация в говоренето и действията са същината на разминаванията между гражданските организации и партиите от тази общност. А в самата представа за това що е демократична политика. Проблемът се отрази ясно в думите на бившия председател на Софийския районен съд Методи Лалов, самоопределил се и като изхабен и пропилян от собствените си политически представители: "Нямаме нужда от Борисов - мутрата, от Пеевски - мутрата, от Доган - мутрата. Направихте сглобка за наше добро. Излъгахте сто пъти, съсипахте доверието, вземете си бележка! Някой прави за наше добро сглобка?!"

ПП-ДБ така и не успяха излязат от дискурса за предателството и да обяснят дали т.нар. сглобка беше успех или провал. От една страна, казват на избирателите си, че са си взели поука - затова не могат да допуснат нова сглобка и търсят още по-прикрит квазикоалиционен вариант под формулата на равно отдалечен или взаимно приемлив премиер. От друга страна се хвалят с постиженията на управлението на кабинета "Денков", замълчавайки, че то не бе самостоятелно - с което не само забравиха за признанието си, че липсата на явна споделена отговорност за властта от ГЕРБ е една от грешките им, но и че продължават да дават основания на Бойко Борисов да се разграничава от "сглобката" и да твърди, че в последните три години се върви назад.

Заблудите на някои граждански активисти

Граждански активисти, нерядко и с политически амбиции, на свой ред внушават разбирането, че политическите победи са най-сигурни и най-чисти през уличен натиск. И че щом гражданите започнат да скандират по улиците, главният прокурор веднага ще си тръгне. Странно защо никой досега не го е направил? Противопоставят се на това, което откриват като топла вода, когато сами станат депутати - че в който и да е парламент не можеш да избегнеш колаборация с другите партии, особено когато си в малцинство - включително и за да излъчиш от парламентарната квота ВСС, който да не избере Сарафов или друг Сарафов за главен прокурор. И на разбирането, че изобщо в парламентарната република колаборацията не е непременно с мутри, а със стотици хиляди избиратели, които са ги избирали - огромното мнозинство съвсем свободно, без да са си продали гласа.

Политическата идентичност и политическата отговорност не се мерят според това "с кого си", а според това дали оставаш себе си, както и дали и доколко постигаш целите си.

Още отлив или спешна консолидация

Най-сетне, отливът не е само в електоралната подкрепа за политическото представителство на тази общност, съсредоточено днес главно в коалицията ПП-ДБ, а и в енергията за граждански протести. Относително скромният по участници вторнишки протест може и да се разрасне, но мащабите от 2013-2014 г. са само мили спомени за представителите на общността и те не бяха достигнати дори и при протестите от предходните няколко години.

Ако вместо да сее нови разделения в редиците си, тази демократична политическа общност не успее да се презареди чрез взаимно индуциране на енергиите в гражданската си и в партийната си част, тя ще се стопи още и политическата ѝ тежест ще отслабне. За целта спешна е нуждата от консолидация в разбирането ѝ за това що е демократична политика и как тя се прави без колизия на неправителствено ниво и на ниво партия, на ниво протестиращ гражданин и на ниво гласуващ гражданин. Едното е просто и мощно "за" и "против", другото е по-сложно, по-немощно и по-бавно, но по-устойчиво "за" и "против", обусловено от много "кога", "как" и "с кого".

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Прочети цялата публикация