"В България определено можем да говорим за дълбока държава"

Госпожо Щайнакер, защо според Вас България се намира в тази трайна криза на демокрацията?

Щайнакер: Причина е самата криза на демокрацията! Хората очевидно не вярват, че партиите и управляващите могат да решат проблемите, които има страната. Очевидно най-силната партия през последните години, която спечели и тези избори, ГЕРБ, има големи трудности да състави коалиция.

Вие описвате един порочен кръг: хората са разочаровани, избирателната активност е ниска, възникват фрагментирани парламенти, а пък политиците тъкмо поради това не могат да сформират стабилно правителство.

Щайнакер: Определено може да се каже и така. Въпреки това, ако двете партии с най-много гласове се съберат в коалиция, те ще могат с още малко помощ от по-малки партии да направят коалиционно правителство. Но, както виждаме и в Германия, такъв тип коалиции са изключително трудна задача. А и недоверието между първите две партии е твърде високо, най-вече от страна на демократичния прозападен съюз, който излезе на второ място - недоверието срещу толкова дълго управлявалите ГЕРБ.

Ако все пак успеят да се договорят – на каква основа могат да стъпят, според Вас?

Щайнакер: На прозападния курс и ясната позиция по отношение на конфликта в Украйна. Разбира се, важна роля играе и икономиката. Всъщност икономически България изобщо не изглежда толкова зле. През последните години страната продължава да се развива – може и да е бавно, но върви напред икономически.

Така стигаме до една тема, по която Вие имате задълбочени наблюдения още от времето, когато бяхте заместник-посланичка в София: корупцията, престъпността, организираната престъпност, криминалните мрежи за влияние. В изборната нощ редица наблюдатели го казаха: съдебната реформа, необходимостта да се реформира ВСС и Главната прокуратура са крайъгълен камък за една бъдеща коалиция в София. Споделяте ли това мнение? Защо правосъдието е толкова важно?

Щайнакер: Защото правосъдието в България беше пленено и все още отчасти е похитено, то е заложник на онези сили, които управляват България иззад кулисите. Това са олигарси, магнати, които в годините на прехода натрупаха много пари и съответно власт. Често пъти те надграждат върху своите натрупвания от времето на комунистическите тайни служби, на връзките с Русия, на по-сетнешните си обвързаности с руски олигарси. Тъй че определено можем да говорим за „дълбока държава“. Доколкото си спомням през април Кирил Петков в едно интервю каза тъкмо това: че правителството всъщност не държи властта.

Тази „дълбока държава“ вероятно държи под похлупак редица нелицеприятни факти, може би и престъпления, тя пречи на истините да излязат на бял свят – това често ще чуете в България. За какви истини, за какви факти става дума, според Вас?

Щайнакер: Ще спомена многобройните скандали, за които пишат малцина благонадеждни журналисти и медии. Мога да посоча например BIRD.bg, една организация, която си сътрудничи с „Трансперънси интернешънъл“ и с международните проекти за борба срещу корупцията. Става дума за разследвания, които доказват например, че в България са били разхищавани огромни суми европейски пари – чрез корупция, а дори и чрез престъпни мрежи. Всеки от тези случаи принципно би трябвало да доведе до разследвания и евентуално до присъди, но такова нещо не се случва. Да, понякога се водят разследвания, понякога се стига дори до обвинение, но после сякаш всичко потъва в пясъците. Така и не се стига до истината, защото зад извършителите, които понякога дори са посочени поименно, се крият други лица. Но това не е чисто български феномен, същото се случва и в останалите бивши комунистически страни. В Словакия разкриха и осъдиха убиеца на журналиста и неговата приятелка, но поръчителят и до днес си остава неизвестен.

Казахте, че зад тези разхищения и престъпления в България се крият други лица. Кои са тези „други лица“?

Щайнакер: Кои са тези други лица ли? Ами това са тези богати, много богати хора, които отчасти си държат парите не в България, а по разни офшорни сметки, но определено действат в България и не желаят да се придържат към правото и законите. В България все още печалбите се приватизират, а разходите остават за сметка на обществото.

Имате предвид хора като Васил Божков или пък и активни политици, за които в България се твърди, че са част от олигархичния модел?

Щайнакер: Да, включително и политици, които сега са отново активни. Името на Пеевски непрекъснато се споменава в такъв контекст, но също така и името на неговия така да се каже доскоршен „шеф“ Доган. Известно е, че за Пеевски често се говори в контекста на корупция, а дори и на престъпни действия.

Вие бяхте и посланичка в днешна Северна Македония и внимателно следите отношенията между София и Скопие, които отново са в криза. Смятате ли, че изборните резултати в България могат някак да помогнат за излизане от тази криза?

Щайнакер: По-скоро не. Разбира се, никога не бива да казваме „никога“. Но в Скопие отново на власт е партията, която вкара отношенията с България в такава криза. Същото беше и с Гърция, впрочем, но засега онази криза изглежда отчасти преодоляна. Тази партия води една обърната към миналото политика и претендира за сериозни части от българската история. Разбира се, винаги може да се спори кое е българска и кое е македонска история, но въпреки това тази крайно националистическа партия, която също беше много корумпирана и престъпна (а сега трябва да докаже, че вече не е) днес отново е на власт. Аз не виждам никаква промяна в нейния национализъм, тъй че ще бъде много трудно да се излезе от тази задънена улица, в която двете държави с общи усилия попаднаха. България със своето вето, което според мен не беше оправдано, още повече, че в онзи момент на власт в Скопие беше партия, готова на компромиси. Онзи момент беше пропуснат, сега в Скопие отново на власт са националистите и въпросът е дали те ще бъдат склонни в името на избирателите си да постигнат компромис с България. В това отношение ЕС има много важна роля.

А българските националисти? „Възраждане“ събраха сериозна подкрепа на тези избори.

Щайнакер: Тревожно е. Но нека кажем, че при една избирателна активност под 40% резултатите трудно могат да се приемат за представителни. Слава Богу, „Възраждане“ не станаха втора политическа сила, но резултатът им въпреки това буди загриженост. Колкото и да са непредставителни резултатите от изборите в България, успехът на тази крайно националистическа, но най-вече проруска партия може би подсказват нещо за нагласите в страната. В България ги има тези привърженици на Русия – и те гласуват за партията, която споделя техните възгледи.

Реална ли е тази заплаха или пък западните медии малко я преувеличават?

Щайнакер: Тя е съвсем реална! Нещо повече, има я и в Германия – вижте госпожа Вагенкнехт и „Алтернатива за Германия“. Съвсем реална е тази заплаха в България, а на всичкото отгоре България е и по-нестабилна като държава в сравнение с Германия. А и руското влияние в България има много по-дълбоки корени, то никога не е затихвало, винаги са го подпомагали и части от българските елити. Нека да си припомним само, че комунистическите тайни служби в България бяха нещо като подразделение на съветските тайни служби. Тези неща не се променят за една нощ.

И накрая: какви са Вашите очаквания и прогнози за България?

Щайнакер: Ще кажа по-скоро на какво се надявам. Би ми се искало силите на разума (а тях ги има, макар и навярно не толкова многочислени) в ГЕРБ да се съберат с другите проевропейски партии и да кажат: Сега трябва да направим правителство; това изисква компромиси, но във всички случаи трябва да продължим по пътя на юридическите реформи, за благото на страната. Да, те трябва да се съсредоточат върху идеята за благото на страната и на нейните граждани. А, както казах, такива политици има - даже в няколко партии - и на мен ми се иска те да осъзнаят, че имат важна историческа задача.

С Гудрун Щайнакер разговаря Александър Андреев.

Прочети цялата публикация