Сърбия: как се отмъщава с порно снимки

Изглежда някакъв сръбски феномен: лични секс снимки и видеа се разпространяват в социалните мрежи без съгласието на засегнатите. Държавата не реагира, а голяма част от обществото смята, че и жертвите носят вина.

Т.нар. порнография за отмъщение е все по-често срещано явление в Сърбия. Става въпрос за споделяне в социалните мрежи на частни сексуални снимки и видеа - без съгласието на засегнатите лица. Към това се добавят и съдържания, генерирани с изкуствен интелект, които показват реално съществуващи хора в изфабрикувани, несъществуващи сексуални сцени.

Тримесечно разследване на групи в Телеграм в Сърбия, инициирано от неправителствената организация "OsnaŽena", показва, че десетки хиляди потребители ежедневно си разменят порнографски съдържания, включително показващи кръвосмешение, деца и вече споменатия вид отмъщение.

Извършителите често са бивши партньори, които разпространяват снимки и филми от вече приключили връзки. Порнографските съдържания обаче могат да бъдат придобити и чрез хакването на компютри, телефони и акаунти в социалните медии. Целта е да се нанесат щети на жертвата в реалния ѝ живот. Съгласно Европейския институт за равноправие, засегнати са най-вече момичета и жени (90 процента).

Незаконното разпространение и продажба на порнография за отмъщение нарушава не само интимната сфера на жертвите - по този начин се опетняват и общественият им имидж и достойнство, а актът може да има и последици за психическото и физическото им здраве. „Въпреки това голяма част от сръбското общество смята, че и жертвите носят вина за това, че се появяват на порнографските снимки и видеа", казва за ДВ Николина Томашевич от "OsnaŽena".

Защо се смята, че и жертвите са виновни?

„За много хора съчувствие заслужават само момичетата, които ходят на църква, покрити от главата до петите", казва Томашевич. „Ако обаче носят къси поли, се смята, че така провокират към сексуални посегателства. Т.е. - заслужили са си да бъдат жертви."

Саня Павлович от Автономния женски център в Белград обяснява, че понятието „порнография за отмъщение" предполага, засегнатата жена да е направила нещо, за което извършителят ѝ отмъщава. Т.е. и по тази логика излиза, че тя носи поне част от отговорността.

От началото на тази година членките на Автономния женски център настояват с петиция към институциите порнографията за отмъщение да бъде включена в сръбския Наказателен кодекс - както това вече са сторили Хърватия и Черна гора. За по-малко от месец са били събрани над 20 000 подписа, което показва, че поне част от сръбското общество осъзнава проблема и иска политически мерки.

„Подписите са предимно на млади момичета - представителки на това поколение, което не иска просто безмълвно да страда", казва Павлович. „Получихме обаче подкрепа и от жени, които са преживели този вид насилие, както и от млади родители най-вече на дъщери, които искат промяна преди децата им да пораснат."

Жените като същества без собствена сексуалност

Много други сърби обаче продължават да смятат, че жертвите на порнографията за отмъщение и на другите форми на кибертормоз носят отговорността за това, посочва експертката. „Често чуваме подобни изказвания от мъже, които все още вярват, че жената не е същество със собствена сексуалност, а трябва да бъде на разположение на мъжа за удовлетворяване на неговите потребности."

От "OsnaŽena" още преди месеци са предоставили резултатите от проучванията си на прокуратурата, която се занимава с киберпрестъпленията - но досега без резултат. „Институциите са мудни, пълни са с предразсъдъци и се състоят от хора, които са част от обществото, живеещо съгласно патриархалните норми", обяснява Николина Томашевич. Според нея съществува опасността заради липсващата реакция на институциите сръбското общество да започне да смята за нормално този вид поведение.

Има нужда от промяна в дебата за сексуалността

Саня Павлович настоява за промяна в пасивната, макар и не непременно приемаща позиция по отношение на порнографията за отмъщение и кибертормоза в Сърбия. За целта има нужда от държавни мерки като забрана, която да бъде и приложена: „Безсмислено е да има закон, който не се прилага".

„Сръбското общество има нужда от промяна в дебата за сексуалността, във връзка с понятия като съгласието, желанието, половите роли и другите стереотипи", обобщава Павлович. Тези теми би трябвало да се разглеждат в училище, в зависимост от възрастта. „Мисля, че само така може да се оформи ново поколение, в което жените са по-самоуверени и се ползват с повече уважение", допълва Павлович.

Прочети цялата публикация