Бърз мир в Украйна – миражът на Тръмп

През 2018 г. Доналд Тръмп приветства "фантастичната си среща" със севернокорейския лидер Ким Чен-ун в Сингапур. Тяхното "историческо" ръкостискане, заснето от камери по целия свят, трябваше да запечата сближаването между Съединените щати и последната сталинистка държава на планетата и да доведе до денуклеаризацията на Северна Корея. Бързо обаче завърши с фиаско и се озова на бунището на историята.

Дали обещанието на преизбрания президент да наложи мир между Украйна и Русия "за 24 часа" ще има същата съдба? Това пита на страниците на френския ежедневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер. Връзките, а следователно и потенциалът за разбирателство между Владимир Путин и Доналд Тръмп са по-сериозни и по-трайни от тези, които за кратко събраха севернокорейския диктатор и деструктивния американския президент.

В последната си книга "Война" американският журналист Боб Удуърд казва, че Тръмп е говорил по телефона с Путин седем пъти, откакто е напуснал Белия дом. Преизбраният президент няколко пъти потвърди, че поддържа "много добри отношения" с лидера на Кремъл. Един от неговите съветници, Брайън Ланза, повтори пред BBC, че целта на Вашингтон е да постигне "мир и край на клането" в Украйна. "Крим - каза той - вече не съществува." Вашингтон иска да запази курса си в Азиатско-Тихоокеанския регион и да остави на европейците украинския въпрос, който вече не е сред приоритетите му.

Времената са благоприятни за Владимир Путин. Украинските сили продължават да губят позиции в Донбас. Последната среща на върха на БРИКС в Казан беше дипломатически успех за руския президент, който показа, че не е изолиран. С помощта на мащабни операции по измама и дезинформация Кремъл успя да повлияе на европейската съдба на малка Грузия. "Всички признаци сочат, че съдбата на Украйна бързо ще бъде подпечатана от този необуздан тръмпизъм. Реалността обаче може да се окаже по-сложна и да коригира този сценарий", анализира Татяна Кастуева-Жан, директор на Руско-евразийския център Ifri, в статия в Le Monde. За разлика от 2016 г., когато изборът на Тръмп беше посрещнат с наздравици с шампанско в Московската дума, този път Владимир Путин се забави да поздрави новия американски президент. Защото пречките пред постигането на бърз мир, дори и за сметка на Украйна, са много. Вече ги виждаме как се надигат в Москва и Вашингтон.

На дневен ред излиза първият въпрос. Със силната си позиция Кремъл има ли същото желание за мир като Доналд Тръмп? Изложените от Русия условия за започване на преговори все още не оставят място за ни най-малки отстъпки. Владимир Путин не е променил целите си. Той иска да подчини Украйна, да я принуди да капитулира, да ѝ наложи статут на неутралитет, който да ѝ попречи да се присъедини към НАТО и ЕС и да принуди нейния президент да се оттегли. Условия, които са трудни за приемане от американската администрация, дори такава с мнозинство в Сената и Камарата на представителите. След войната конфронтацията между САЩ и Русия стана трайна.

Ще успее ли Доналд Тръмп да постигне мир с президент, който води конфронтация със Запада, има за цел да деконструира международния ред чрез хаос и се е свързал с враждебни към Съединените щати страни, като Иран, Северна Корея или Китай? Това е и аргументът, изтъкнат в Будапеща, на срещата на върха на CPE, от генералния секретар на НАТО Марк Рюте, когато той определи Северна Корея, която изпрати войски, за да подсили войната на Русия, като "заплаха за бъдещето, за американците и за континентална Европа".

От руска страна, ако Владимир Путин се сближи със Съединените щати, той рискува да загуби ценния си статут на антизападен лидер. По украинския въпрос Путин и Тръмп имат различни интереси. Първият несъмнено ще иска пълна победа, а вторият ще има трудности да приеме решение, което създава впечатление за поражение на американските интереси или което подкопава международното доверие в Америка.

"Историята ни е научила, че Украйна винаги е била третирана по-добре от републиканските администрации", обяснява Альона Гетманчук, директор на New Europe Center в Киев, точно преди изборите. Доналд Тръмп беше този, който достави по време на първия си мандат ракетите Javelin, отказани на Украйна от Барак Обама. По време на неговото президентство САЩ не отмениха санкциите срещу Русия. Но демократът Бил Клинтън работи за денуклеаризацията на Украйна през 1994 г. И именно Джейк Съливан, съветникът по националната сигурност на Джо Байдън, е този, който забави помощта за Украйна от февруари 2022 г. Този анализ на американската политика по отношение на Украйна даде повод за горчива забележка от бившия световен шампион Гари Каспаров, противник на Путин: "Забиването на нож в гърдите на Украйна е може би в някои отношения за предпочитане пред това Джо Байдън да ѝ забие нож в гърба".

Въпреки обещанията на Тръмп за "бързо разрешаване на украинския въпрос", никой не може да изключи, че мирната инициатива на новия президент ще има същата съдба като опита му за сближаване със Северна Корея или като рестартирането на отношенията, започнато от Барак Обама, който беше разбит в стените на Кремъл. "Непредсказуемостта на Доналд Тръмп, при липсата на каквито и да било гаранции, може да доведе до ескалация в отношенията с Русия, а не до успокояването им, породено от жертвата на Украйна", предупреждава Татяна Кастуева-Жан.

През 2017 г., след като беше избран с обещанието си да не отваря повече нови фронтове, Доналд Тръмп изненада съюзниците си, като нанесе удари срещу сирийския режим на Башар ал-Асад след атака с химическо оръжие. "Доналд Тръмп ще се опита да сключи сделка с Владимир Путин. Но ако това не проработи, той може да ни изненада, да промени курса и да тръгне в обратната посока. Илюзия е да се смята Доналд Тръмп за изолационист. Той може да привлече военна мощ", коментира наскоро Александра де Хооп Схефер, директор на Германския фонд Маршал.

Докато украинците продължават да показват издръжливост и решителност в своята екзистенциална борба за своята свобода, топката сега е в полето на европейците. Изправени пред лошите новини, които назряват за Украйна в Съединените щати, ще успеят ли те да се адаптират към новите геополитически реалности и да намерят волята и смелостта да обърнат отрицателната крива, която заплашва да потопи Украйна?

Прочети цялата публикация