Защо астронавтите остаряват по-бързо в Космоса?

Животът в Космоса може да е привилегия, която се случва веднъж в живота, но може и да се отрази неблагоприятно на тялото ни.

НАСА сподели резултати от продължаващия изследователски проект Space Omics and Medical Atlas (SOMA) за въздействието на живота в космоса върху здравето на астронавтите, които разкриват, че космическите полети ускоряват стареенето.

Според статията в Scientific Reports животът в космоса може да увеличи възпаленията и геномната нестабилност и да предизвика митохондриална дисфункция, която ускорява стареенето.

"Космическият полет предизвиква забележими промени в моделите на генна експресия, свързани с крехкостта и загубата на мускулна маса, които са показателни за състояние, подобно на крехкостта", заявиха от НАСА. "Излагането на космическа среда води до промени, свързани с възпаления, загуба на мускулна маса и други свързани с напредването на възрастта промени, наблюдавани както при мишки, така и при хора."

Това е следствие от твърденията, че командирът на МКС Сунита "Суни" Уилямс е отслабнала до нездравословна степен.

Sending heartfelt wishes to NASA astronauts Sunita Williams & Barry Wilmore during their unexpected delay in returning from the International Space Station. Deeply inspired by Sunita Ma'am's resilience and courage. I pray for her good health and eagerly await her safe return… pic.twitter.com/uYZqDUhc31

— Jose Charles Martin (@sscharles) November 19, 2024

Астронавтката заяви в неотдавнашно интервю, че е със същото тегло, както преди да пристигне в Космоса през юни, в отговор на неотдавнашните твърдения на лекарите, че бузите ѝ напоследък изглеждат "хлътнали".

"Мисля, че навън се носят някакви слухове, че съм отслабнала", заяви Уилямс в отговор на въпрос от спортната мрежа на Нова Англия на 12 ноември. "Аз съм със същото тегло, с което бях, когато се качих тук."

Уилямс отбелязва, че трупа мускули благодарение на вдигането на тежести, което е част от тренировъчния режим, който астронавтите изпълняват, докато живеят на МКС.

"Определено мога да кажа, че вдигането на тежести, което не е нещо, което правя през цялото време, определено ме е променило. Бедрата ми са малко по-големи, дупето ми е малко по-голямо," каза Уилямс.

Според новото изследване на SOMA космическият полет води до "реакции на генната експресия за увреждане на ДНК, имунна активация, митохондриални смущения, слабост, саркопения, ускорени рискове за здравето в множество органи и регулиране на теломерите." Предходни изследвания са установили, че продължителният престой в космическа среда с ниска гравитация може да увреди човешкия организъм.

Как работят мускулите в космоса?

В микрогравитация мускулите не трябва да работят толкова усилено, за да поддържат тялото, така че с течение на времето могат да отслабнат. Костите също губят плътност, което увеличава риска от счупвания. Астронавтите изпълняват ежедневни упражнения, за да противодействат на тези ефекти, но пълното им възстановяване често отнема време след завръщането им на Земята.

"Астронавтите изпитват ускорена загуба на костна маса с тревожна скорост—около 12 пъти по-бързо от тежката остеопороза на Земята", информира Кайл Загрозски, основател и главен изпълнителен директор на клиниката за здрави кости OsteoStrong, за Newsweek. "Това бързо влошаване се случва, защото костите вече не понасят постоянното гравитационно натоварване в космоса. В резултат на това плътността и здравината намаляват бързо, което превръща годините на потенциална остеопороза само в месеци."

"Остеопорозата увеличава риска от счупвания, които често водят до травми, променящи живота", каза Загрозски и допълни: "Счупванията на тазобедрената става представляват сериозен проблем, тъй като могат да отнемат независимостта и да увеличат риска от смъртност."

При липса на гравитация телесните течности, като кръв и лимфа, се изместват нагоре към главата, което води до подпухване на лицето и натиск върху очите. С течение на времето това може да доведе до промени в зрението, известни като "невро-окуларен синдром, свързан с космически полети" (SANS), а в някои случаи и до трайни проблеми със зрението.

"Хората в космоса, главите им изглеждат малко по-големи, защото течността се изравнява по тялото", поясни Уилямс.

Космосът също така има много по-високи нива на космическа радиация, отколкото Земята. Продължителното ѝ излагане на МКС, където астронавтите са частично защитени от магнитосферата на Земята, все пак крие рискове от увеличаване на броя на раковите заболявания, увреждане на нервната система и други здравословни проблеми, свързани с радиацията.

Уилямс и колегата му астронавт Бари "Буч" Уилмор са блокирани на МКС от юни, след като космическият кораб "Боинг Старлайнър", който ги достави на станцията, се повреди.

Първоначално се очакваше двойката да прекара на МКС само около седмица, но след като "Старлайнър" разви проблеми с двигателите и изтичане на хелий, космическият кораб се върна на Земята без тях, оставяйки ги на борда на МКС без начин да се приберат у дома. От пристигането си на МКС на 6 юни те са в космоса вече 165 дни.

В момента е планирано Уилямс и Уилмор да се завърнат на Земята през февруари 2025 г. в капсулата Dragon на мисията Crew-9, която в края на септември докара на МКС астронавта на НАСА Ник Хейг и космонавта на Роскосмос Александър Горбунов. Две места бяха оставени свободни, за да превозят закъсалите астронавти до дома им.

Когато се върнат на твърда земя, те ще са били в космоса около 250 дни.

Прочети цялата публикация