Той ми заприлича на Сергей Есенин...(ВИДЕО / МУЗИКА)

Беше доста отдавна....

Бях на невръстните 17 години, тъкмо завършила училище. Един ден се звънна на вратата. Двама младежи търсеха поетесата Ваня Петкова. Извиках майка ми. Тя познаваше единия от тях – дългия с мустаците, втория го виждаше за пръв път. Покани ги да влязат в хола на апартамента ни в столичния квартал Хиподрума. Това бяха двама млади музиканти - Етиен Леви и Александър Савелиев, който отдавна искал да се запознае с поетесата Ваня Петкова за да ѝ предложи да пишат заедно песни, след като чул няколко нейни шлагера по онова време. Така се запознах с Александър Савелиев, който тогава беше на 26 години....Гледах го продължително и втренчено, защото ми напомняше на някого, но все още не бях сигурна на кого.....Съзнанието ме измъчваше, но не за дълго. Отидох в стаята си и взех учебника по литература за 10 клас. По онова време учих и завърших руското дипломатическо училище към посолството на СССР в НРБ. Образованието по руската система тогава беше десет класа. Та грабнах аз учебника по литература за да се убедя, че не греша. Младежът, който седеше пред мен в нашия скромен мебелиран със соцмебел хол беше самият Сергей Есенин!

Красив, снажен, с гъста къдрава кестенява коса и кристално сини очи....Всъщност, не съм убедена, че очите на поета са били сини, но по всичко останало ми заприлича на него...Прекалено славянската му външност леко ме смути, а и тази руска фамилия...Усъмних се, дали не е от „нашите, белогвардейците“....Нима, нима до такава степен генетично през времето човек може да остане верен на гените си? И така, след тази първа среща със Сашо Савелиев станахме не просто приятели, станахме духовно зависими един от друг....Дойдоха тогава с Етиен Леви за да поискат от Ваня Петкова да напише текст за новата песен на младия композитор, която беше доста ритмична, бърза и танцувална, нещо, което много се търсеше във времената на популярната дискотечна музика. Сашо седна на моето пияно и изсвири мелодията. Етиен напяваше....Майка ми взе една химикалка и нещо драскаше на лист хартия. - Я още веднъж, моето момче! - каза тя - Няма проблем! - засветиха сините очи на красивия къдрав младеж. Етиен, който винаги е бил висок и мустакат, ги гледаше от високо, танцуваше и си тананикаше в такт! Така се роди песента „Дискотека“ по музика на Александър Савелиев и текст на Ваня Петкова. Изпята от известната вече група „Трик“ песента светкавично се превърна в хит и дълго време беше на върха на класациите.

Минаваха годините....

Те двамата повече не написаха друга песен, но останаха вечни приятели, защото ги свързваше нещо повече от тяхното творчество – произхода им....Савельев – се е изпасвало някога името на дядото на Сашо, който е бил граф и е един от основоположниците построили катедралния храм „Александър Невски „ в София.... Със Сашо ни свърза едно истинско неподправено приятелство, което продължи дълго, докато съдбата не ни плъзна по различните релси. Редовно се събирахме компании или у нас или у тях. Той водеше вкъщи музиканти от „Балкантон“, тъй като аз живеех отсреща на прословутото музикално учреждение.

Неотдавна, когато изпращахме Сашо с аплодисменти в последния му път, пианистът на група „Фактор“ ми напомни как при една такава сбирка у нас Сашо се е сбил с някого заради мен! Какво ли трябва да е казал онзи „някой“, че Сашето, който винаги е бил кротък и смирен да налитне на бой. Били ми счупили холната врата, витрината на майка ми, а съседката от горния етаж извикала милиция и всички музиканти побегнали от милиционерите! Тя принципно си викаше постоянно милиция когато пеехме и свирихме, като яростно чукаше по тръбите на парното за да престанем да пеем. Ех, бяхме млади и щури.

Една нова година се събрахме у Сашо. Звънна телефонът у нас. Бяхме със стационарен телефон позициониран на мраморна масичка в хола. - Оленка, донеси едно печено пиле за довечера и някое уиски ако имаш от „Корекома“!- каза приятния бархетен глас отсреща. Сърцето отново ми трепна! Това беше отново Есенин! - Аз не умея да готвя. Как да го изпека това пиле! Ще го изгоря!- отсякох аз. И въпреки това купих в кварталната бакалия поръчаната замразена птица и я дадох на баба ми да я опече с подправки. Събрахме се при Сашо на таванския етаж. Посрещна ни майка му, още си я спомням – изключително красива и снажна дама – истинска аристократка! Ядохме пиле и пихме уиски от „Корекома“ и бяхме много щастливи с малкото, защото имахме музиката, имахме китарите, имахме това, което отдавна вече го няма....

Минаха години....

Със Сашо се чувахме редовно, но вече все по-рядко се виждахме. Животът бе несправедлив нито към мен, нито към него....но всеки си носи сянката на собствената съдба, от която не можем да избягаме. И все пак успяхме да се видим на премиерата на нашия спектакъл „Аз съм Сириус“ миналата година в памет на Ваня Петкова – 80 години от рождението й!

Той се радваше като дете, че пуснахме песента „Дискотека“ и на сцената излязоха той и Етиен Леви – същите онези пораснали побелели момчета. Блясъкът в сините му очи беше същият. През призмата на времето видях отново онзи Есенин запазил се в душата му...

Ден преди фаталния инцидент му се обадих от село... - Сашенце, познай какво намерих! Намерих една тетрадка в архивите на майка ми на която пише - „Неиздавани и неизпяти песни“! Представяш ли си , Саше! Намерих и някака ваша песен, която се казва „Нерви“ и пише твоето име, по руски, обаче – Александр Савельев! - О, да! Сетих се. Върнаха тази песен. Нещо не им съответствала на разбиранията и морала, но Ваня отиде и им вдигна такъв скандал, какъвто само тя можеше да вдигне. Разпердушини ги!- смяхме се и двамата. И той продължи: - На 8 януари, като се прибереш в София ела да си избера песен и да видим върху какво ще работим!......

Този 8 януари не се състоя....

Преди почти десет години му бях дала едно мое стихотворение „Ти имаш право на Любов“. Едва миналата година лятото ми звънна, бях на село, и ми вика: - Готово! Измислих я най-сетне след толкова години! Пускам ти демото!

Имах гости за обяд....Пуснах демото пред тях и се разплаках от радост, защото Сашето за пореден път беше сътворил нещо много красиво....

Песента тръгна вчера официално от ефира на БНР в „Звезден Хоризонт“ в памет на прекрасния Александър Савелиев – моят „Сергей Есенин“.....

Оля АЛ-АХМЕД Журналист, арабист, поет, публицист

Прочети цялата публикация