Скандалът Тръмп - Зеленски: Проблемът не е в превода

Мисля, че всички сме под впечатлението на това, което се случи в Белия дом – имам предвид срещата на американския президент Тръмп с президента на Украйна Володимир Зеленски.

На мен обаче ме се иска да говорим не за политика и за моето отношение към участниците в тази среща, а да я разгледаме от езикова гледна точка. Аз съм писател и бях поразен от това как представителите на САЩ говореха за войната на Русия против Украйна.

За тази война, която ни изтощава вече над десетилетие, чиято пълномащабна фаза продължава три години. За войната, в която загинаха хиляди украинци. За войната, която днес фактически е засегнала всекиго. За войната, за която сме свикнали да говорим, ръководейки се от своите емоции – в категориите на болката, надеждата, омразата, т.е. в категориите, които така или иначе ни характеризират като хора, които имат сърце, съвест и стремеж към справедливост.

За Тръмп войната в Украйна е „сделка“

А президентът на САЩ говореше за тази война като бизнесмен. Той използва в своята лексика думата „сделка“. Макар да става дума за изключително сложен и важен документ, който може да спаси милиони хора, който може да промени хода на историята. А той говореше за това само като за бизнес инициатива. Той спомена за „сделка“ и за „карти“, с които украинският президент не разполагал.

Като цяло тази лексика, коментарите и забележките на Тръмп и Ванс правеха странно впечатление: голямата война тече вече три години и изведнъж в разговора за нея се включват хора, които през цялото време дотогава са мълчали – за тях войната просто не е съществувала. Дотогава, докато не започна предизборната кампания на Тръмп, докато той не започна да обещава, включително на своите избиратели, че ще спре войната – неясно как, но за 24 часа. Дотогава подобни разговори нямаше, нито пък, изглежда, я имаше и самата война. И ето, че те изведнъж се оказаха на масата на преговорите и видяха войната пред себе си. Както каза единият от тях: „Гледал съм истории за нея“.

Лексиката им издава нивото на тяхната емпатия, съпричастие и разбиране на проблема. „Историите“ явно са показател за компетентност или по-скоро на нейното отсъствие. Седнали едни уверени в себе си хора и се опитват да си приказват за нашата трагедия, болка, кръв, надежда, за разочарованието на милиони хора в страната, чиято кръв изтича, докато се опитват да се защитят от агресора. И говорят за това на езика на бизнесмените, които искат да сключат изгодна сделка – на първо място за себе си, за своите избиратели, а при добро желание, евентуално и за интересите на останалите страни. Това е съвсем друг подход и друго възприятие на нещата, в сравнение с онези, с които сме свикнали.

"Седнаха да играят с нас карти, а ние искахме да говорим за справедливост"

Свикнали сме да говорим за тази война чрез смисъла. Да говорим за това, което ни изпълва. За това, което е важно и значимо за нас. Да говорим за свободата – не просто като красива дума, а като реална ценност, заради която хората доброволно взимат оръжието и отиват да се бият. Да говорим за демокрацията – като за ценност, заради която хората са готови да се противопоставят на агресора. Да говорим за достойнството – като за понятие, заради което хората са готови да се изправят срещу куршумите на окупаторите, без да се страхуват и да свеждат очи. За годините на голямата война тази лексика стана за нас обичайна, естествена, неотменима.

И ето че сега ни се налага да си имаме работа с хора, които ни говорят за „сделка“ и за „карти, с каквито не разполагаме“. Че всичко това е просто бизнес – нищо лично. И това всъщност е най-голямото стълкновение, най-огромният контраст на възгледи и ценности. Това се хвърли на очи и се вряза в съзнанието: оказа се, че хората, с които сме седнали да говорим за справедливост, всъщност са седнали да играят с нас карти.

Това е нещо важно, болезнено и неочаквано за нас. Предполагам, че именно с това ще ни се наложи да се сблъскваме по-нататък и трябва да го имаме предвид. Докато ние сме говорили за ценности, някой просто е изчислявал бизнес интереси и стратегии. Светът е такъв. Добре ли е това? Очевидно не. Означава ли това, че всичко свършва? Не, всичко продължава. Какво доброто тук? Добро е всичко, което ни оставя надеждата.

*Серхий Жадан е украински поет, писател и музикант.

Прочети цялата публикация