Археолози откриха първия скелет с мистериозно боядисани зъби в Китай

Останките на млада жена, живяла и починала преди повече от 2000 години в Китай, привлякоха вниманието на учени от цял свят заради необичайна и уникална находка. Археолозите откриха следи от яркочервен минерал – цинобър (живачен сулфид) – върху зъбите ѝ, нещо невиждано досега при древни човешки останки.

Минералът цинобър, известен със своя наситен червен цвят и токсично съдържание на живак, е откриван често в погребални обекти и е бил използван в шамански и медицински практики. Но екип от учени, водени от Сен Ю от университета Джилин в Китай, смята, че в този случай минералът е използван още докато младата жена е била жива.

Тя е наречена „Червената принцеса от Пътя на коприната“.

„Предполагаме, че цинобърът е бил смесен със свързващи вещества и използван за боядисване на зъбите ѝ още приживе. Това е единственият известен случай на умишлено оцветяване на зъби в червено с използването на биотоксично вещество. Макар и единичен случай, неговата значимост има потенциал да осветли културните практики не само в тази област, но и в по-широк мащаб“, обясняват изследователите.

Unique marks on 2,000-year-old skeleton of ‘Red Princess’ shed light on ancient Chinese civilisationhttps://t.co/KCHxBBBjZe

— The Independent (@Independent) March 25, 2025

Останките на младата жена са намерени в древното гробище Шънджиндиен в Синдзян – район, който се намира по древния Път на коприната. Гробището, открито през 2007-2008 г., съдържа общо 31 гробници с множество ценни артефакти като коприна, керамика, златни и бронзови предмети, както и стъклени и ониксови мъниста.

Червената принцеса, която може би не е била реална принцеса, е открита погребана заедно с останките на още трима души, включително дете. Тя е била на възраст между 20 и 25 години и е починала преди около 2200-2050 години.

Учени от университета Джилин са използвали различни аналитични техники за потвърждаване на произхода на пигмента. Рамановата спектроскопия е идентифицирала веществото като цинобър, а рентгеновата флуоресцентна спектроскопия е изключила възможността за замърсяване от околната среда. Анализ с помощта на инфрачервена спектроскопия (FTIR) е показал наличие на протеиново вещество, вероятно използвано като свързващ агент, за да задържи цвета върху зъбите.

Засега остава неясно какво точно е представлявало това вещество, но често срещани в древен Китай са били животински продукти като колаген, яйчен белтък или мляко.

Причината за боядисването на зъбите в червено също не е напълно изяснена. Възможно е ритуалът да е имал духовна или шаманска функция, тъй като цинобърът има силна символика и е използван заради халюциногенните си свойства. От друга страна, възможно е това да е било козметична практика или знак за висок социален статус, както подсказва и специалното погребение.

Допълнителен акцент върху статуса на жената поставя фактът, че цинобърът не е бил местен ресурс. Най-близките източници са били в централната част на Китай, Близкия изток или Европа, което предполага значителна търговия и социални контакти.

„Предвид географското разпространение на цинобъра и вероятния висок социален статус на погребаната, предполагаме, че идентичността ѝ е била достатъчно значима, за да има достъп до този ценен ресурс“, отбелязват изследователите.

Проучването е публикувано в научното списание „Archaeological and Anthropological Sciences“, като авторите подчертават необходимостта от по-нататъшни изследвания за потвърждаване на тези хипотези.

Прочети цялата публикация