Сливен почита видния възрожденец Добри Чинтулов

 Видният възрожденец Добри Чинтулов е роден през септември 1822 година в град Сливен в бедното семейство на Петър Миндов Чинтула и жена му Стоянка. Бащата бил занаятчия, а майката била изкусна тъкачка, като всяка сливналийка. Въпреки, че бил много ученолюбив, напуснал на 13 години училище за да помага на баща си. Будният юноша се интересувал от младежите, които се връщали след обучение в странство, възхищавал се на дрехите и познанията им за страните в които са живели.  Жаден за образование, през 1838 г. заминал за Търново, където учел и слугувал за да се издържа. След няколко месеца заминал за Букурещ и Браила. По препоръка на Захари Княжески решава да учи в Одеса, където разбрал, че руското правителство отпуска стипендии на умни български младежи. В Браила богатият му съгражданин Димитър Диамандиев му помага със средства и препоръка и през 1839 година той пристига в Одеса. Учи в Одеското околийско училище, поддържан от Васил Априлов и Никола Палаузив постъпва в Одеската Херсонска духовна семинария. Негови съученици са Ботьо Петков, Иван Богоров, Найден Геров и др. българи. В Одеса е силно повлиян от руските писатели и поети и прави първите опити с перо.  През 1850 г. се връща в родния Сливен.

 Ако трябва да разделим поезията му, тя включва три етапа, свързани с характера на творчеството му – интимна, революционна и историческа тематика.

 Автор е на около 20 стихотворения, но само три от тях са подписани с неговото име. Най-голяма популярност добиват патриотичните му стихотворения, които палят искрите на копнежа за свобода и независимост у българските младежи в страната и зад граница.  Най-известни стават „Стани, стани, Юнак балкански!, „Вятър ечи“, , Къде си вярна ти, любов народна?“, „Българи – юнаци“. „ Изучавал цигулка и флейта в Одеса, Добри Чинтулов сам написал мелодиите на своите бунтовни стихове. Понякога дори мелодията се раждала, преди да е написал словата.“, разказва Виктория Михнева, уредник в отдел „Българско възраждане“ в Регионалния исторически музей в Сливен.  Приживе е публикувал само три свои стихотворения – в „Цариградски вестник“ през 1849 година: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“.

 „ Любопитен факт е, че част от неговото стихотворение „Възпоменание“  намираме на страничките на тефтерчето на Левски. В спомените на негови съвременници четем сведения, как често привечер от притихналите прозорчета на къщички в българските квартали се чували революционни песни по негови стихове“, разказва Виктория Михнева.

  Работил като учител 25 години  в Ямбол, където бил  настоятел на в. „Дунавски лебед“ на Раковски и в Сливен, участвал в борбата за църковна независимост. Той е сред избраните делегати на Първия национален църковен събор в Цариград след обявяването на независимата Българска екзархия, като представител на Ямбол, Сливен и Айтос. И взима активно участие в изработването на устава на самостоятелната българска православна църква.  Знае отлично руски и френски език, автор е на учебници по литература, риторика и математика, нотно пеене, които са съставени като учебни тетрадки с информация от чужди учебници, но са съставени от него в ръкописен вариант за улеснение на учениците…

  До края на живота си Добри Чинтулов е бил активен  в борбата за новобългарска просвета, за изхвърляне на гръцкия език от църковното служение и за независима българска църква, бил основател и  настоятел на едно от сливенските читалища и др.

Макар и полусляп и болен, той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 5 / 17 януари 1878 г., където изнася пламенна реч на руски. Умира на 27.III.1886 Г. Дълги години след това името и дейността му остават забравени. Едва през 1922 . е направено първото по-обстойно изследване на живота му .

  Днес неговите наследници отдават почит и уважение към живота и делото му с построяването на паметник в негова чест в центъра на Сливен, в монумента на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци също е споменато неговото свято име. Природо-математическата гимназия в Сливен носи името на видния възрожденец, а часовникът на сградата на Община Сливен възвестява 12-тия час на обед под звуците на „Стани, стани, юнак балкански!", завърши историчката.

Прочети цялата публикация