Разговорите в Джеда и дилемата на Путин

От началото на годината отношенията между САЩ и Украйна бележеха негативна тенденция, най-добре обобщена на символно ниво от сблъсъка между Доналд Тръмп (заедно с неговия вицепрезидент Джей Ди Ванс) и Володимир Зеленски в Белия дом миналия месец, а на практическо - последвалото преустановяване на военната подкрепа, разузнавателната и сателитна информация от страна на американците спрямо украинците. В този спираловиден ход надолу, бележещ комуникацията и сътрудничеството между Киев и Вашингтон, имаше редки изключения на положителен пример - като опита за сключване на споразумението за редкоземни елементи между двете държави. Именно на срещата, провела се между американските и украински делегации вчера в Джеда, се създадоха предпоставки за втора нормализация на отношенията между тях.

Резултатите от въпросните преговори говорят за подобен плах извод.

Един път, САЩ възобновиха подкрепата си за Украйна - военна, разузнавателна, сателитна. Цената, която Киев трябваше да заплати за липсата на такава в рамките на отворилия се прозорец на нейното преустановяване, се видя бързо на терен, където Русия нанесе сериозни удари с безпилотни летателни апарати по различни украински цели, както успя и да постави украинските сили в Курск под заплахата от обкръжаване. Дефицитът на сателитни изображения възпрепятства украинската страна да има поглед върху подготвяните удари и движения на руските сили.

Втори път, на срещата в Саудитска Арабия САЩ и Украйна се разбраха за временно преустановяване на бойните действия в рамките на 30 дневен срок. Интересно тук е, че идеята за такава пауза в конфликта всъщност бе по-скоро европейска, артикулирана в най-чист вид от французите и британците, подкрепа за което те имаха и от Киев. За разлика от европейското предложение обаче, което предвиждаше преустановяването на бойните действия да бъде частично (по въздух, море и касаещо конкретна инфраструктура), американците в случая подходиха по-мащабно - те говорят за универсално спиране на военните действия, включително и сухопътно. Но по-важно от "родителството" на тази идея е, че тя всъщност представлява тест за Русия - ако Москва действително има намерение за мир, то нега приеме "американското" предложение. С него американците за първи път от повторното идване на власт на Доналд Тръмп подлагат на натиск не Украйна, а Москва. Още повече, че досега - традиционно от Русия, отскоро и от САЩ - чувахме, че Украйна е пречката за мир в Стария континент.

Този положителен момент в отношенията между Киев и Вашингтон бе функция на стратегическата слабост на Украйна и тактическите силови маневри на САЩ. Да бъде Украйна в ситуацията на стратегическа слабост означава, че тя е лишена от свободата на два есенциални избора: този между война и мир и този между добрия и лошия мир. Украйна няма избор в нито една от тези оси, защото проточването на войната ще отслабва още повече позицията на страната и ще доведе до сключването на още по-неблагоприятен мир. За да бъде Украйна в подобна ситуация, наред с причини от вътрешен за страната характер, допринесоха пословичната слабост на държавите от ЕС да компенсират оставяните от САЩ вакууми в сферата на сигурността и отбраната, и релативизирането на партньорството между Стария континент с Вашингтон. Казано с други думи, външните фактори, обуславящи стратегическата слабост на Украйна, са дефицитите на военно-промишлените комплекси на европейските държави и дипломатическите приоритети на американците, които не са свързвани с обезпечаването на сигурността на Европа (последното е част от новата европейска ситуация след преизбирането на Доналд Тръмп в САЩ). Киев можеше да продължи да води бойни действия, стига да разполагаше с подкрепата на поне един от тези два стълба - било военно-промишления комплекс на европейските държави, ако той бе пълноценен, било санкциониращата и твърда сила на американската дипломация. В случая Киев не може да разчита на нито едно от двете. А това означава, че Украйна няма друг избор, освен този на мира (срещу продължаването на войната), защото европейците не могат да предоставят това въоръжение и боеприпаси, които могат американците, и този на лошия мир (срещу добрия мир), защото американците правят редица дипломатически отстъпки пред руснаците.

Тактическите силови маневри на САЩ, които заедно със стратегическата слабост на Украйна доведоха до този положителен момент на срещата в Саудитска Арабия, бяха временното преустановяване на американската военно-техническа подкрепа за Киев и протичащите паралелни преговори на Вашингтон с Москва, касаещите двустранните им отношения, без те да бъдат обвързвани със съдбата на Украйна. Киев е поставен пред много опасна ситуация: във всеки един момент Украйна отново може да бъде оставена "на тъмно" от американците, а двустранните преговори между САЩ и Русия ще продължат да се случват независимо от Киев.

Този позитивен нюанс между американците и украинците, разбира се, може много лесно да бъде преустановен и двете държави да се завърнат с нова сила в спираловидното движение надолу, когато отвъд рамката на преговорите - евентуалното временно прекратяване на бойните действия като увод към сключването на мир - се стигне до тяхното съдържание. Всъщност по-трудното тепърва предстои, доколкото ако в Джеда украинци и американци се съгласиха чисто концептуално за мира, то те далеч нямат консенсус по отношение на това как трябва да изглежда този мир. Показателно в тази насока е, че включително в Саудитска Арабия американците, макар да говореха за гаранции за сигурност на Украйна, не обвързваха свое участие в тяхното материализиране. Под гаранции за сигурност Украйна и Европа продължават да разбират нещо различно от това, което мисли Белия дом, доколкото според Доналд Тръмп наличието на американски бизнес интереси на украинска територия - покрай сключване на споразумение между Вашингтон и Киев за редкоземните елементи -могат да служат като такива гаранции. Срещата, която се проведе под егидата на френския президент Еманюел Макрон вчера с участието на началниците на Генералните щабове на 34 държави, между които и тези на Великобритания, Турция, Япония и Австралия, всъщност показва не само това, че европейците мислят мира през преки гаранции за сигурност за Украйна, но и онагледи разграничителната линия между американците и техните партньори от Атлантическия и Тихия океан (колкото знаково е и това, че всъщност Вашингтон е в тристранния пакт за сигурност AUKUS именно с Великобритания и Австралия).

Материализирането на резултатите от срещата между американската и украинската делегация в Саудитска Арабия обаче зависи най-вече от позицията на Русия. Към този момент такава в чист вид все още няма (макар близки до президента Владимир Путин източници да заявиха вече, че макар Кремъл да няма против да бъде домакин на предвидената тази седмица среща с американския специален пратеник Стив Утиков, то руснаците намират постигнатите споразумения в Джеда за трудно изпълними).

От чисто военна гледна точка, доколкото войната в Украйна е такава на изтощението, което ще рече, че инициативата и постоянството са нейни ключови елементи, Русия няма логика да приеме временно преустановяване на бойните действия, тъй като Москва разполага и с инициативата, и с постоянството на натиска.

От политическа гледна точка обаче, ако Кремъл отхвърли предложението за спирането на военни действия, то това би причинило двояк проблем на Владимир Путин. Един път, това ще изобличи желанието за мир на Москва като дълбоко фалшиво. Втори път, това било обтегнало отношенията между Вашингтон и Москва. Последното е особено важно, тъй като за Владимир Путин положителната комуникация с Белия дом изпълнява твърде много цели, от ускоряването на процесите на дезинтеграция между САЩ и ЕС, през премахването на наложените на Русия санкции, до покачването на акциите на Москва пред Пекин. Русия нападна Украйна не просто за да се сдобие с допълнителни територии и ресурси, но и за да си спечели нова тежест в преразпределението на влиянието в системата на международните отношения, за което Украйна просто бе средство. Затова дилемата пред Путин в случая изглежда така: ако през последните години Русия жертваше отношенията си със САЩ, за да постигне успех спрямо Украйна, би ли жертвала сега частично успеха си в Украйна, за да постигне частичен прогрес със САЩ.

Още повече, че Кремъл няма как да не оценява, че Доналд Тръмп представлява историческа възможност за руснаците - ако има американски президент, който би се съгласил на още, в допълнение на вече направените отстъпки пред Москва, то този човек сега е в Белия дом. И ако от военна гледна точка временното преустановяване на бойните действия да не е в полза на Русия, то нейните политически преговори с американците могат бързо да компенсират пропуснатите ползи от руския военен натиск, предвид досегашната сговорчивост на Овалния кабинет спрямо Кремъл. С тази администрация в Белия дом Русия може да поиска и да получи, освен отказа на Украйна от членство в НАТО, което вече е факт, демилитаризация на страната и допълнителни териториални отстъпки за сключването на мир. В такъв случай Путин може да постигне и двете си цели едновременно: и да "обезкости" Украйна, и да нормализира отношенията си със САЩ. Ако към тези руски условия се материализират и другите искания на Кремъл - като отхвърлянето на каквито и да е европейски мироопазващи сили на територията на Украйна, то това вече няма да е просто лош мир, а капитулация на Украйна, което ще доведе до мащабирането на войната върху европейската карта.

Това е базовият проблем: тези, които могат да пресекат руските искания - САЩ, не го правят. Това създава палитра от добри и по-добри възможности за Русия и лоши и по-лоши такива за Украйна (и Европа).

Когато пише за избора между по-малкото и по-голямото зло, Хана Аренд казва, че слабостта на моралния аргумент в полза на малката лошотия е, че хората, които са изправени пред такава дилема, забравят, че все пак са избрали злото. Пред Украйна няма такава опасност - тя винаги ще помни, че е избрала злото.

Прочети цялата публикация