Криво седи, право съди, понякога обратното!

Франсоа Митеран каза навремето: "Магистратите убиха монархията, те са в състояние да убият и демокрацията!" Няма по точна мисъл, която да обясни случващото се във Франция.

Марин Льо Пен е в политиката от 30 и повече години. Тя се отказа от собствения си баща, за да не носи петното от неговите расистки изказвания и крайно десни позиции.

Изгради нова дясна партия с ясна национална програма, която постепенно печелеше доверието на работниците, селяните и средностатистическите французи. Въпреки левичарските лозунги на противниците ѝ, както и мамините революционери от богаташките квартали, Льо Пен и "Националния сбор", който тя водеше постепенно се превърна в първа политическа сила. На последните парламентарни избори на първия тур нейната партия спечели повече от 50%, което означаваше пълно мнозинство.

За втория тур, паникьосан Еманюел Макрон подаде ръка на троцкиста Меланшон и неговата скалъпена коалиция от комунисти, антикапиталисти и пропалестинци. По този начин френският президент се превърна в съвременен Макиавели. Той призова за изграждане на "Щит" срещу "крайно десните". Мнозинството в парламента бе подарено на "Левите" с 8 милиона гласували за тях, а първата по брой на избиратели, с 11 милиона бюлетини - партията на Льо Пен бе класирана 3-та. Последната надежда за промяна на политическата система оставаха следващите президентски избори след 2 години и половина.

Присъдата от 31 март, която забранява на Марин Льо Пен да участва в президентската надпревара в следващите избори е посегателство срещу правото на избор на избирателя. Магистратите твърдят, че тяхното решение доказва независимостта на системата?! Произнесената наказателната присъда почива върху заплащането на сътрудници с пари от Европарламента. Преди 15 години субсидиите за партиите зависяха от броя на депутати. Тогава партията на Марин Льо Пен беше малка. Сътрудниците работеха на две места. Разбираемо е, че не е възможно да се цепят екипите и парите на две. Освен това съдебната анкета подчертава, че лично забогатяване няма! Партията на настоящият министър председател Байру бе съдена по същата причина. Но Байру, политически слънчоглед, не заплашва никой и не бе осъден. Политическата обстановката в страната на правата на човека закипя. Политиците са избирани. Те са представители на народа и отговорни пред него. Магистратите не са избирани и не носят отговорност пред никой! Присъдата от 31 март е прекомерна и има политически характер. Тя надвишава техните правомощия. Отзвука в целия демократичен свят го доказва. Съдиите са независими, но народът е суверен и той трябва да има последната дума. Ако все пак след две години най-силният кандидат за президент на Франция в лицето на Марин льо Пен, бъде елиминиран чрез съдебни процедури, легитимността на нейният победител ще бъде под въпрос.

Прочети цялата публикация