Как Орбан помага на Москва да си върне контрола върху стратегическа компания в Полша

Диана Каминска, polskienowiny.pl

В ерата на сурови санкции, насочени към изолиране на руския капитал в Европа, изглежда невъзможно за олигарх, близък до Кремъл, да си върне контрола върху стратегическо предприятие в страна-членка на НАТО и ЕС. Но точно това е сценарият, който се разиграва днес около полската химическа компания Grupa Azoty, ключов играч в селскостопанската сигурност на ЕС. В центъра на този сценарий е унгарският премиер Виктор Орбан, който, пренебрегвайки общите интереси на Европа, отново отваря вратата за връщане на руското влияние в ЕС чрез „инфилтрация на торове“.

Grupa Azoty е вторият по големина производител на торове в ЕС и най-големият в Полша. Тази компания не само формира селскостопанската основа на страната, но и осигурява химическата стабилност на целия регион. Ето защо частичното му поглъщане от руски капитал преди войната беше една от най-подценяваните грешни изчисления на западната икономическа сигурност. До 2022 г. руският бизнесмен Вячеслав Кантор, чрез своята компания Acron, притежаваше почти 20% от акциите на Grupa Azoty. Кантор е известен не само като производител на торове, но и като олигарх с тесни връзки с Кремъл – лично с Путин – и облагодетелстван от външната икономическа експанзия на Русия.

През 2022 г. Полша му наложи санкции, замрази активите му и ги постави под външно управление, което беше силен сигнал към целия ЕС, че критичната инфраструктура трябва да бъде прочистена от враждебни капитали.

През 2023 г. обаче, в замяна на подкрепа за решението в рамките на ЕС, Будапеща поиска отмяна на санкциите срещу няколко руски олигарси, включително Кантор. Според вътрешните документи на ЕС Унгария е блокирала пакета от санкции, докато Брюксел не се съгласи на компромис: ограниченията за Кантор бяха премахнати. Тези политически преговори бяха безпрецедентен случай на злоупотреба от страна-членка на ЕС с принципа на консенсуса за облекчаване на санкционния режим в интерес на гражданите на държавата-агресор.

Орбан обяснява действията си като "защита на националните интереси", "прагматизъм" и "изчерпване на ефективността на санкциите". Фактите обаче говорят друго: Кантор не е абстрактна руска столица, а конкретен лост за руско влияние. Според открити източници Кантор не само е участвал във финансови структури, лоялни на Кремъл, но и пряко е сътрудничил на руския политически елит.

Обединеното кралство и ЕС му наложиха санкции не заради професията му, а заради политическата му близост с Путин и ролята му в промотирането на стратегическите интереси на Русия в чужбина.

В случая с Grupa Azoty не само финансовият или репутационният аспект е от решаващо значение, но и геостратегическият. Чрез контрола върху торовете Русия може да влияе върху пазарите на храни, да променя цените на химическите суровини, да манипулира пазарите на доставки и да създава зависимост. Това е същата „мека“ стратегическа инвазия, която видяхме в енергийния сектор, когато контролът на Газпром върху газовите потоци се превърна в политически инструмент. Сега е време за химия.

Kantor, който загуби влияние върху ръководството след налагането на санкциите, се надява да си върне дяловете в Azoty Group благодарение на благоприятното политическо лобиране. Унгария е единствената страна в ЕС, която открито го подкрепя. И това е основната заплаха. Докато Полша защитава своя стратегически актив, Будапеща унищожава европейското единство в политиката си на санкции.

Съдът на ЕС вече отхвърли опита на Кантор да отмени санкциите. Но съдът е правен инструмент. Много по-опасни са политическите преговори на Орбан. Това не е борба за възстановяване на справедливостта. Това е директно отслабване на системата за възпиране, изградена след 24 февруари 2022 г., когато ЕС най-накрая започна да осъзнава, че икономиката също е параван.

Днес Русия не се нуждае от танкове, за да пробие в Европа. Има нужда от лоялни съюзници в рамките на западния съюз. И Орбан изглежда се е съгласил да играе тази роля – тихо, чрез лобиране, вето и сделки при закрити врати.

Ако днес прокарва интересите на Кантор, утре ще контролира енергетиката, отбранителните технологии и логистичните центрове.

Grupa Azoty не е просто казус. Тя е индикатор. Ако Кантор успее да си върне контрола върху тази компания, ще станем свидетели на първия успешен пробив на руски капитал в сърцето на икономиката на ЕС след 2022 г. – и това ще се случи не благодарение на Москва, а благодарение на Будапеща. Ето защо днес трябва да повдигнем въпроса не само за връщането на Кантор в списъка със санкции. Необходимо е да се изиска – твърдо и публично – край на разрушителните политики на Орбан, които в действителност работят в полза на врага. Защото, ако торовете на Кантор попаднат обратно в почвата на европейската икономика, реколтата ще бъде горчива.

Прочети цялата публикация