Калина Андролова: Пепи Еврото е тъкмо бримка в същата тъкан, в която Копринката от село Труд тъче от няколко години

За Радев ситуацията във властта била "шизофренна". Едните са "шарлатани", другите са шизофренни. Обаче той се договаря с всички според обстоятелствата и през великия комуникатор – Копринката. Скандалният фактор Копринката се подмазва на Пеевски зад декорите, иначе групата около Радев го играе опозиция на Пеевски и самият Радев пита риторично: „Какво стана с Пепи Еврото и неговото паралелно правосъдие?“. Ами да му отговоря. Пепи Еврото е тъкмо бримка в същата тъкан, в която Копринката от село Труд тъче от няколко години. Копринката управляваше държавата през служебните кабинети на Радев именно по начина, по който Пепи Еврото е шетал в сферата на правосъдието. Куфарчета, продаване на министерски и други позиции, изпълняване на задачи на олигархията, източващи държавен ресурс, назначаване на хора, които Копринката определя за „наши“. Некомпетентни, но „наши“. Така че на коментара на Радев, дали има и други представители на съдебната власт, които са „минали през дивана на Пепи Еврото, които са записани и които в момента заемат отговорни позиции в съдебната власт“, трябва да се отговори така: да, сигурно е, че има и други. А защо Копринката все още има легитимно присъствие в президентството, е въпрос, на който Радев много добре знае отговора: защото Копринката се е договорил с Пеевски да не го закача. А какво прави Копринката в обмен на това, да не го закачат, е въпрос неизяснен. Но дребните и по-едрите схемички на Копринката, през които тандемът скъта известен ресурс, са напълно известни на „тези, които държат записите“. В този смисъл „вносните институции“, които целят да сгънат корупционните практики, се ползват също избирателно, както е избирателно и самото възмущение на Радев от „корупционната среда“ и „зависимостите“. Целият театър, който ни разиграват от президентството, претендирайки за чистота, колабира във фактите за посредничеството на Копринката. Точно затова Радев ще лансира поредния си проект (този път като водач) едва като напусне президентството. Но това ще се случи на фона на устойчиво правителство, дали това или следващото, все едно. Защото умните играчи биха подредили политическия си календар така, че да оставят Радев да си почива извън президентската институция поне 3-4 години.
А защо при поредицата от трусове в международната политика Радев не свиква Консултативния съвет за национална сигурност, всички знаем отговора! Защото нито има какво да каже, нито какво да попита, нито какво да дискутира, нито какво да изисква. Неговото разбиране за национална сигурност е договора с „Боташ“! Всеки, който познава подробностите на този договор, ако да би могъл, би провесил Радев с главата надолу за няколко седмици, че да му дойде малко акъл, който явно отдавна е напуснал политическата му глава и се е настанил някъде из слабините. Иначе на екранно присъствие го докарва, бавничко говори, умереничко, ще кажеш, че е умен. Но би било огромна грешка. Като си представим, че на един такъв съвет по сигурността ще бъде и Киселова с огромната тежест на своя аналитичен ум, можем да приключим държавата. Ще припомня, че колониалните държави са се управлявали непряко отвън обикновено чрез мрежа от вождове. В съвременна Европа вождовете са заменени от „лидери“, на които им се позволяват грабежите, стига да се откупуват подобаващо с обществен ресурс и да държат държавата в правилното сателитно положение. Променя се битието, същността остава същата. Олигархичните републики, възникнали при ограничените избирателни права през 19 век, са стигнали своята невъзможност, сега е ред и олигархичните републики на популизма и демократичния декор да стигнат своя момент на трансформация. Човешкото общество преживя работническите движения, ще преживее и мрежите на прогресисткия активизъм на глобалистката доктрина.
Това, което България никога няма да преживее обаче, е унищожителната и самоубийствена антиселекция, бездарното вдигане на случайни елити, некомпетентни, неграмотни, продукти на посткомунистическия бандитизъм, лансиран от Лукановата кошница, и непотизма от свръхпросташки вид. Копринката, който е неподострен като счупен молив, е еманация на соц-посредствеността, изразена брилянтно във филмовите комедии (соц реализъм) от 70-те и 80-те. Иде уж да брои зайците, па се върне със зеле („Преброяване на дивите зайци“). Напомня и на онзи магазинер („Двойникът“), дето стана нАучен работник, и имаше огромен успех, тъкмо заради арогантната си и пробивна некомпетентност. Тогава Кулишева, сега Киселова... ("Ами, какво да правя, пуснаха чушки!").
Коментарът на автора е публикуван на неговата фейсбук страница
Прочети цялата публикация