За да боли: Ще накаже ли ЕС технологичните гиганти от САЩ?

Доналд Тръмп редовно напада най-големия търговски партньор на САЩ - Европейския съюз, който според него е "създаден да ни прецака". Само преди няколко дни Тръмп наложи нови мита от 20% на целия внос от ЕС, а основната причина е големият търговски дефицит на стоки.

Американският президент обаче удобно избягва един друг аспект в търговските отношения между Брюксел и Вашингтон - услугите. ЕС има 109 милиарда евро дефицит със САЩ в сферата на услугите и то най-вече дигиталните услуги. Това прави общия търговски дефицит далеч по-балансиран, отколкото администрацията във Вашингтон го представя. Големите американски технологични компании - като Amazon, Apple, Google, Intel, Meta и Microsoft - доминират в Европа. И ако търговската война между САЩ и ЕС се задълбочи, Брюксел може да удари Вашингтон именно там, а това ще боли, както отбелязват редица медии и наблюдатели.

"Всички инструментни са на масата"

В отговор на новите мита на Тръмп председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че една от картите, които Европа може да изиграе, е именно в сферата на технологиите. Правителствата в Европа могат да се опитат да ограничат зависимостта си от американските технологични гиганти, дори за момента Европа да няма добри алтернативи на техните услуги.

Европейската комисия предложи създаването на инструмент за борба с принудата (ACI) през 2021 година и го представи официално през 2023 година. Той служи за "възпиране и реагиране на икономическата принуда" на международната сцена, но досега не е използван. Сред мерките, които предвижда ACI, са "налагане на мита, ограничения на търговията с услуги, ограничения на свързани с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост и ограничения на достъпа до преки чуждестранни инвестиции или възлагането на обществени поръчки." Фон дер Лайен подчерта, че в момента "всички инструменти са на масата".

Очаква се Брюксел да наложи рекордна глоба на X на Мъск

От друга страна, макар да не са създадени като инструменти за водене на икономическа война, актовете за цифровите услуги и цифровите пазари могат да засегнат сериозно големите технологични гиганти. И то съвсем скоро. Първата голяма жертва на Акта за цифровите услуги, който цели да регулира социалните мрежи и да ограничи вредното съдържание в тях, се очаква да е Х на Илон Мъск. Европейската комисия проверява компанията на приближения до Тръмп милиардер от 2023 година насам, а според източници на "Ню Йорк Таймс" от Брюксел, тя може да бъде глобена с над 1 милиард долара - 6% от годишния оборот - заради разпространението на дезинформация и незаконно съдържание в платформата. Meta също е проверявана доколко нарушава същото законодателство.

По отношение на Акта за цифровите пазари, който трябва да защитава конкуренцията, Apple и Meta могат да бъдат глобени съвсем скоро, пише "Политико".

Еврокомисията и европейските депутати обаче подчертават, че спазването на законодателството на Общността не може да бъде възприемано като част от търговска война. Германският евродепутат Андреас Шваб дори разритикува Комисията, че не е взела достатъчно бързо решение за санкционирането на технологичесните гиганти, за да демонстрира, че "в тях няма нищо политическо". Не се очаква обаче администрацията на Тръмп и приближените до нея милиардери, собственици на тези компании, да разтълкуват решенията по същия начин. През февруари Вашингтон заплаши с ответни мита конкретно заради технологичните регулации, като се позова на предполагаеми рискове за американските компании и свободата на изразяване. Тъй като Тръмп е "отворен за преговори, се опасявам, че ще се опита да използва цифровите услуги като инструмент за преговори. Но се надявам, че Европейската комисия ще бъде твърда", коментира пред "Политико" датската евродепутатка Кристел Шалдемозе.

Всичко зависи от поведението на Вашингтон

Въпросът за налагането на данък върху цифровите услуги се обсъжда в ЕС от години, но 27-те не са единодушни. Председателят на Европейската народна партия Манфред Вебер коментира, че "цифровите гиганти плащат съвсем малко за нашата цифрова инфраструктура, а печелят от нея много".

А някои държави вече действат самостоятелно. Коалиционното споразумение на управляващите в Белгия например съдържа въвеждането на цифров данък до 2027 година, ако не бъде постигнато подобно споразумение на международно равнище или на равнище ЕС. Ирландия, където са европейските централи на няколко американски големи технологични компании, вече обяви, че не подкрепя подобни мерки и те могат само да навредят на европейската икономика.

Дали Брюксел ще отговори на призивите за по-агресивни мерки срещу САЩ, които могат да включват по-високо облагане на американски технологични компании, забавянето на издаването на лицензи и изключването им от обществени поръчки, все още не е ясно и най-вече ще зависи от поведението на Белия дом в предстоящите преговори. "Въпреки че сега ЕС вероятно няма да предприеме значителни ответни мерки, той вероятно ще заплаши да го направи, ако преговорите не доведат до резултат до средата на годината", коментира икономистът Холгер Шмидинг, цитиран от Си Ен Би Си.

Експертите са единодушни, че подобни мерки ще бъдат усетени и от европейските потребители. Но ако Вашингтон не отстъпи, европейските политици ще са принудени да използват всички карти, които държат в ръката си, както каза и Урсула фон дер Лайен.

Александър Детев (редактор)

Прочети цялата публикация