Психолог обяснява подходящо ли е да водим децата на гробище при погребение

Въпросът дали децата трябва да присъстват на погребения разделя мненията както на родители, така и на специалисти от години. Докато някои вярват, че участието в траурна церемония е важна част от житейското възпитание, други се опасяват от дълготрайни емоционални последствия върху крехката детска психика.

Детският психолог Мая Голубева дава професионална гледна точка по темата, подчертавайки, че отговорът не е универсален и зависи от конкретната ситуация, възрастта на детето и неговото емоционално развитие.

Погребението – урок по уважение или източник на тревожност?

„Въпреки тъжния и трагичен характер на погребенията, те могат да имат възпитателна стойност – да научат детето да уважава семейните традиции, да почита паметта на предците и да разбере значението на последното сбогом“, казва психологът.

Посещението на гробището дава възможност на детето да се запознае с мястото, където почиват негови близки, и да изгради връзка с представата за миналото на семейството.

Въпреки това Голубева предупреждава, че самата атмосфера на гробището – тъжна, мълчалива и непозната – може да се окаже стресираща за малкото дете. Особено ако загубата е на много близък човек – родител, брат, сестра или баба и дядо – преживяването може да бъде дълбоко травмиращо.

"Комуникирайте и обяснете на детето"

„Не бива да се подценява нуждата от предварителна подготовка. Ако родителите все пак решат да заведат детето си на погребение, е важно внимателно да му обяснят какво предстои, какво е смъртта според християнската вяра и защо се молим за починалите“, подчертава Голубева.

Тя допълва, че най-малките често не разбират какво точно се случва и могат да създадат погрешни асоциации със страха, болката или изоставянето. Това може да остави дълбока емоционална следа, с която детето да се бори и в зряла възраст.

„Ако детето е под 10-годишна възраст, по-добрият избор е да се отиде заедно на църква, където в по-спокойна и сигурна атмосфера може да се обясни значението на смъртта и да се изрази почит чрез молитва“, съветва специалистът.

Така родителите могат да въведат темата за загубата по достъпен начин, без да излагат детето на сцени, които дори възрастните трудно понякога понасят.

Решението дали детето да присъства на погребение трябва да бъде индивидуално, основано на разбиране, съчувствие и реална преценка на неговите възможности за справяне със ситуацията. Всяко дете е различно – някои могат да понесат загубата със зрялост, други – да се объркат и изплашат.

„Не всеки спомен е необходим. Понякога паметта за обичния човек е по-силна и ценна, когато е предадена с любов и разбиране, а не чрез сцени на болка и сълзи“, обобщава Мая Голубева.

Какво още казват специалистите?

Мнението на психолозите относно присъствието на деца на погребения не е еднозначно, но много от тях споделят сходни професионални наблюдения. Общата позиция е, че подходът към темата трябва да бъде индивидуален, съобразен с възрастта, зрелостта и емоционалната чувствителност на детето.

Специалистите подчертават, че децата усещат загубата, дори когато възрастните се опитват да ги предпазят от нея. Ето защо участието им в ритуала – било то чрез присъствие, чрез символичен жест като рисуване, палене на свещ или споменаване на името на починалия в молитва – може да бъде част от лечебния процес на сбогуване.

Важно е родителите да не принуждават детето да присъства, ако то категорично не желае. Принудителното включване може да доведе до трайни негативни преживявания – страх, тревожност или объркване, особено ако загубата е на близък човек.

Психолозите препоръчват разговорите за смъртта да започнат предварително, извън ситуация на скръб, чрез приказки, митове, религиозни истории или символични обяснения. Така детето изгражда вътрешна рамка за разбиране на понятието и по-лесно осмисля реалността, когато се наложи.

Общото мнение е, че преди 10-годишна възраст децата не са напълно емоционално подготвени да понесат сцените и емоциите, които съпътстват едно погребение. В тези случаи по-подходяща алтернатива може да бъде тихо посещение в църква, съвместна молитва или спокоен разговор за спомените с починалия.

Съвети за родители: как да говорим с децата за смъртта и погребенията

Оценете готовността на детето Вземете предвид възрастта, емоционалната чувствителност и връзката му с починалия. Под 10 години се препоръчва алтернативен подход.

Обяснете с прости думи Говорете спокойно и ясно. Използвайте понятия, които детето може да разбере – например „човекът вече не е с нас“, „той спи завинаги“ или „отишъл е на небето“ (в зависимост от възпитанието и вярата в семейството).

Избягвайте шокиращи подробности Не натоварвайте детето с излишни детайли за обстоятелствата около смъртта или самото погребение.

Дайте алтернатива на присъствието Ако не е подходящо детето да присъства на погребението, предложете друг начин за сбогуване – рисунка, свещичка, спомен, писмо.

Покажете, че е нормално да скърбим Детето има нужда да види, че емоциите са естествена част от загубата – сълзите, тъгата, мълчанието са допустими и при възрастни.

Осигурете безопасна среда след това Бъдете насреща за въпроси и емоции след погребението. Не омаловажавайте чувствата му с реплики като „не мисли за това“ или „ти си още малък, няма как да разбираш“.

При нужда, потърсете психолог Ако детето проявява трайно безпокойство, кошмари, страхове или агресия, консултация с детски психолог може да бъде важна и навременна помощ.

Прочети цялата публикация