Щеше ли да има днес динозаври, ако не беше унищожителният астероид?

Преди 66 милиона години едно катастрофално събитие завинаги промени хода на живота на Земята. Гигантски астероид с диаметър около 15 километра се врязва в това, което днес е територията на Мексико. Последиците са апокалиптични – цунами, пожари, киселинни дъждове и огромни количества прах, блокиращи слънчевата светлина. В резултат на това около 75% от видовете на планетата, включително всички динозаври, изчезват в рамките на месеци.

Но какво щеше да се случи, ако този астероид никога не беше ударил Земята?

Биха ли продължили динозаврите да владеят планетата? Щяха ли да оцелеят ледниковите епохи и дори да еволюират до интелигентни същества?

Според палеонтолозите, това не е невъзможно. Динозаврите вече са доказали своята устойчивост, просъществувайки 165 милиона години, преживявайки климатични колебания, повишения и понижения на морското равнище, както и вулканична активност. „Те не просто са оцелявали – те са се адаптирали и процъфтявали“, казва проф. Стив Брусет, палеонтолог от Университета в Единбург.

Някои учени предполагат, че дори без астероида, динозаврите са били на път към естествено изчезване, тъй като новите видове не са се появявали достатъчно бързо. Брусет обаче не е съгласен:

„Фосилните доказателства от последните динозаври ясно показват, че те все още са били разнообразни, успешни и на върха на хранителната верига, когато астероидът ги е унищожил.“

Но биха ли оцелели в студените условия на ледникови епохи?

Повечето динозаври не са живели в снежни зони, но според Брусет някои са били пернати, което би им осигурило добра изолация. Освен това, някои видове като Тиранозавър Рекд вероятно са били топлокръвни, което означава, че не са били изцяло зависими от околната температура.

Подобно на мамутите, които са развили вълнести кожи, когато мигрират към студените ширини, динозаврите също биха могли да развият адаптации за оцеляване в по-сурови условия, ако са разполагали с достатъчно време.

Един интригуващ въпрос остава: Можеха ли динозаврите да еволюират до интелигентни същества? През 1982 г. палеонтологът Дейл Ръсел представя умозрителна хипотеза за „динозавроиди“ – интелигентни същества, произлизащи от вида троодонтид, който вече е притежавал голям мозък, бинокулярно зрение, противоположни пръсти и изправено тяло. Въпреки това, днес тази идея се разглежда като прекалено антропоморфна и научно нереалистична. Изследване от 2023 г. категорично посочва, че нито троодонът, нито друг динозавър е имал еволюционна перспектива да достигне човешко ниво на интелигентност.

Съвременните птици – директни наследници на динозаврите – обаче показват забележително високо ниво на интелигентност.

„Птиците, които живеят днес, са изключително умни“, казва Брусет. „На практика имат повече неврони в мозъка си от бозайници със същия размер. Но ще достигнат ли някога човешко ниво на познание? Това вече не мога да кажа.“

Ако астероидът не беше променил историята, еволюцията на бозайниците би била драстично ограничена. Малките, подобни на гризачи същества, които са съжителствали с динозаврите, може би щяха да останат в сянката им още милиони години. „Смятам, че бозайниците щяха да останат дребни същества още дълго време“, казва Брусет. Въпреки това, ледниковите епохи и падането на температурите биха могли да дадат шанс на топлокръвните бозайници да се развият, докато динозаврите отстъпят терена.

Но човечеството, поне в днешния си вид, най-вероятно никога не би се появило.

„Ние се развихме в свят, доминиран от бозайници – свят, който не би съществувал, ако големите динозаври не бяха изчезнали“, казва проф. Пол Серено от Чикагския университет. „Ние не сме неизбежни.“

Според проучване от 2021 г., именно масовото изчезване на сухоземните динозаври е позволило на приматите – нашите предци – да заемат ключово място в еволюционната история. Без това събитие, човешкият род може би никога нямаше да се роди.

„Историята на живота на Земята щеше да изглежда напълно различно“, заключава Стив Брусет. „Нашите предци вероятно никога нямаше да получат своя шанс.“

Прочети цялата публикация