Доц. д-р Борислав Цеков: Стоте дни на Доналд Тръмп

Стоте дни от втория мандат на президента Доналд Тръмп са толкова наситени с решения и политическо действие, че едно хроникьорско изброяване ще ни зарине с данни, дати, числа. По-важното обаче е да се открои същността на случващото се. Защото за разлика от историческите „сто дни на Наполеон“, обвеяни в злополучие и обреченост, „стоте дни на Доналд Тръмп“ са само начало.

В зората на XXI век светът навлезе в катастрофичен упадък на политическата форма. На социалната повърхност изби не просто ерозия на геополитическия ред, а на самото основание за ред. Неолибералният глобализъм налагаше отказ от върховенството на нацията, демонизираше суверенитета, подмени идеята за национално гражданството с аморфно население, проникнато от необуздани мигрантски вълни (в САЩ стигнаха дотам, че да не изискват гражданство при гласуване в избори), релативизираха биологичния пол и семейството.

В този контекст мобилизацията на обществените сили, които изведоха Доналд Тръмп до неговия първи президентски мандат, а впоследствие - и до триумфалното му завръщане в Белия дом тази година, търсеха не „месия“, а нещо много по-дълбоко: търсеха катехон. Фигурата на онзи, който да възспре окончателния разпад. Не непременно чрез благообразие или политически идеализъм, а чрез стоманена решимост и безпрекословна воля.

Християнската концепция за катехона е свързана с тайнствената сила, която възпира идването на беззаконието - предтечата на антихриста. В светската трансформация на това схващане, Карл Шмит го превръща в принцип на легитимна политическа власт - тази, която в условия на всеобхватна криза се изправя срещу хаоса, без значение дали това ще u донесе овации или омраза. Катехонът не е непременно добродетелна фигура в либералния смисъл. Той е реален, често парадоксален политически фактор. Неговата роля е сдържането на екстремното, на разпада, на антиформата.

В своята несъвършеност, а според някои дори бруталност, Тръмп изпълнява именно такава катехонична функция. Тя е не само мандат, възложен от американските избиратели, но в по-широк смисъл - и от обществените среди в глобален мащаб, които искат връщане към реда и нормалостта. Мандат да удържа границата между ред и безредие. Яростните отрицатели на Тръмп го обвиняват в популизъм. Но какво е популизмът днес, ако не освобождаване на политиката от мъртвата хватка на глобалните елити.

Тръмп поведе истинска революция на здравия разум срещу перверзиите, наложени от токсичната симбиоза на неолиберализма и радикалния прогресизъм. Политиката му, дори когато е поднасяна с реторическа необузданост, по същество защитава човешката природа и реда като основа на свободата. Без граници, без авторитет, без йерархия няма демокрация - има само хаос. А хаосът, както казва Карл Шмит, не е свобода, а началото на терор.

Когато през 2016 година Доналд Тръмп влезе в Белия дом, политическата върхушка в САЩ и в Европа изпадна в идеологически шок. В техния „прекрасен нов свят“, Тръмп се появи като радикална политическа аномалия. Отказа да играе по правилата на политкоректния дискурс, на дипломатическото празнословие и бюрократичната сервилност пред глобалните структури.

Когато постави в центъра на своята доктрина America First, те истеризираха, че това е национализъм и егоизъм. Но от гледна точка на политическата философия, това е възстановяване на принципа на отговорността, защото суверенитетът започва с грижата към своите граждани, с опазването на границата в пряк и в преносен смисъл. Без гранична линия, няма легитимност, няма политическа общност. Политиката на Тръмп възроди най-дълбоките принципи на американския конституционализъм - федерализъм, разделение на властите, върховенство на правото, но не в елементарния правно-позитивистки смисъл, а в духа на оригинализма.

Неговите назначения във Върховния съд бяха фундаментална промяна - връщане към разбирането за Конституцията като закрепена нормативност,, а не като „жив документ“, който всеки либерал-прогресист може да пренаписва според модата на деня.

В първите си сто дни той предприе действия с дълбоки катехонични измерения. В свят, в който границите ставаха все по-ефимерни, в който международното право бе инструмент на глобалните елити, а не на народите, Тръмп заяви възстановяване на националния интерес и отхвърляне на глобалните регулации, които подкопават икономическия суверенитет. Обяви масови амнистии за преследвани патриотични активисти в САЩ; започна ударна чистка на административната хидра на либерал-прогресизма; изкореняване на джендър-идеологията в образованието и армията. Това не е реваншизъм, а възстановяване на реда.

Не е никак случайно също, че възстановяването на религиозната свобода е централен елемент в политиката на Тръмп. Създаде специална структура в Държавния департамент за защита на преследваните християни по света. Изказванията му на срещи с духовници, неговата подкрепа за религиозни училища, опозицията му срещу ранната сексуализация на децата в системата на образованието - това са все прояви на ценностен ред.

Катехонът не налага вяра, но защитава възможността за вяра. Преди, на Възкресение Христово, Джо Байдън славеше трансджендъризма. Днес Доналд Тръмп слави победата на Господа.

Символично значение има и атаката на Тръмп срещу „дълбоката държава“. В условията на трансформация на институциите в постполитически мрежи, доминирани от невидими бюрократични и корпоративни интереси, той се опитва да възстанови демократичната отчетност. Разследванията срещу ФБР, изваждането на ЦРУ от сянката, отказът от послушание пред глобалните НПО-та и самозваната медийна класа, въобразила си, че е безконтролнен управник на света - това е политика на катехона. Не разрушение, а пречистване. Не анархия, а възвръщане към институционалната истина.

Тръмп не просто говори за граници - той ги удържа. Започна най-мащабната депортационна операция в историята на САЩ. Това е политика, насочена не към репресия, а към възстановяване на реда. Той не преговаря с безредието. Когато Върховният съд нареди връщането на депортиран предполагаем член на зловещата банда MS-13, администрацията отказа да се съобрази, заявявайки, че в условията на извънредна имиграционна криза изпълнителната власт е призвана да действа. Предизвика вълни от истерия сред либералните кръгове, но всъщност това е упражняване на суверенитет.

И тук отново се връщаме към Шмит. За него политическото не е консенсус, а разграничение. Приятел и враг. Суверен е онзи, който взема решението за състоянието на изключение. Тръмп взема такъв тип решения. Без страх. Без извинения. Не защото е безгрешен, а защото разбира структурата на реалността. Когато другите мълчат, той сочи с пръст.

Когато другите преговарят с хаоса, той го спира. Именно това е катехоничната власт - власт, която казва „не“, когато всички други казват „може би“ или се снишават. И в тази категоричност няма авторитаризъм, а дълбоко осъзната отговорност към общността и към Бога.

В реалността на XXI век Тръмп е възможният катехон. Не защото предлага хармония, а защото възспира разпада. Заради всичко това Тръмп е обект на сатанинска омраза от страна на агентите на неолибералния хаос. Както казва Шмит - често онзи, който се противопоставя на злото, става негов образ в очите на света. Но това не е провал. Това е цена. Днес въпросът не е дали Тръмп ще успее. Въпросът е дали обществата ще изберат реда пред ентропията, формата пред хаоса.

Прочети цялата публикация