Разногледа ли е Москва, докато Ердоган си реди картите?

Повечето жители на Истанбул треперят заради прогнози за нови, но този път много по-разрушителни земетресения. Ердоган като бащица ги успокоява, че управляващите контролират процесите и няма да се допуснат такива събития.

И поднася по традиция на „Анъткабир”, мавзолеят на Ататюрк в столицата Анкара, венци в чест на паметта му като първи президент-реформатор на Турция и в прослава на националния празник на страната на 23 април.

Прави го в дните, когато Берлин е блокирал износа на изтребители „Юрофайтър” за Анкара заради ареста на кмета на Истанбул Имамоолу. Той е в затвор в Силиври, недалеч от мегаполиса, но и от затвора призовава Германия „да не спира процеса на доставката на тези бойни самолети”. Когато става въпрос за външна политика и интереси в полза на суверенитет и независимост на държавата, няма две мнения в Турция. Старо правило, традиционно и ненарушавано, без значение дали си в опозиция или управляващ.

Изключенията само потвърждават правилото. Но от позицията на придобито самочувствие при стеклите се сложни отношения в геополитиката, Турция на висок глас заявява, че ще внесе „Юрофайтър” чрез Великобритания, стар и постоянен съюзник, и няма да прибягва до услугите на Берлин за този внос. Става излишен въпроса къде да се търсят причините за разногласията в Европа. Всеки с интересите си и придобиването на дивиденти. И без значение, че Стармър, премиер на Кралството, уверява Урсула фон дер Лайен, че е прекрасно как съгласуват темите за превъоръжаване и едва ли не бойна дружба между ЕС и Лондон.

Оказва се, според правителствените медии, че за Турция е особено важно да се подчертае, че „реториката на Тръмп се смекчава и по отношение на Китай, и към Джером Пауъл”, председател на Федералния резерв. Думи като „ще бъдем много любезни към Китай, те също, и ще видим какво ще се случи по-нататък” изглеждат като басам за турските души. Така или иначе щяло да има „сключена справедлива сделка, защото иначе няма да имат бизнес със САЩ”.

Става въпрос за наложените взаимни мита и споровете кой ще загуби повече от такава политика.

Защо да няма такива думи и по отношение на Турция?

Тя отдавна мери с еднакъв аршин позициите си на международната сцена с тези на другите големи играчи. И затова следи внимателно, независимо от продължаващите масови протести на опозицията в страната, преговорите на Вашингтон с Техеран за ядрената сделка. Защото слова, че „Израел и заинтересовани групи се опитват да провалят процеса на преговори”, създава ситуация на несигурност и липса на стабилност в региона. Дори има опасения, че „може да има саботажи и убийства като в миналото”, което да предизвика законна реакция на Иран.

Дали са „фантастични твърдения”, скоро ще се разбере, но Иран остава на твърдата позиция, че „всеки милиграм обогатен уран се намира под пълното и непрекъснато наблюдение и контрол на МААЕ”. Сигурно така са се разбрали с Москва. А може би защото Русия не крие, че е в състояние да приеме на склад обогатения вече уран на Техеран, за да не избухне нов горещ конфликт по границата ѝ. Предвид реакциите на Тел Авив срещу възможността Иран да притежава ядрено оръжие. Особено сега, когато Индия и Пакистан, за кой ли път, са на прага на война заради загинали туристи в Индийски Кашмир.

Някой упорито предизвика нови регионални стълкновения, които имат потенциал да разтърсят света с непредсказуеми последици. В навечерието на 9 май и готвените тържества в Москва. Моди е потвърдил присъствие там, но обстоятелствата може и да се променят. Индия е особено важна страна и никак не е случайно, че Джей ди Ванс я посети тези дни.

Москва явно е станала разногледа след като и в Сирия се случват събития, в които Русия няма как да се намеси. МВФ, след като 40 години Сирия не е ползвала средства от него, сега изпраща свой ръководител на мисия в тази страна, Рокван Руден. А Франция е решила да се върне в играта там. Да запълни вакуума, който ще се създаде след като Тръмп обяви,че „ще се изтеглим от Североизточна Сирия”.

Париж прави стъпки за възстановяване влиянието си в Сирия. Планира да разположи свои войски в районите под контрол на кюрдските групировки, на изток от Ефрат. Засега се говори само за 200-400 военнослужещи, но се твърди, че подсилването на войските може да се насочи и към иракското кюрдско регионално правителство. Без да се споменава „Иракски Кюрдистан”. Американците щели да оставят само 1000 свои военни и според тях това било достатъчно за „отслабване на оперативния капацитет на Ислямска държава”, ИД. Ако някой е мислил, че ИД след толкова години на борба с нея е изчезнала, сбъркал е в прогнозите си. Нещо като Хамас в Газа. Някой има интерес от съществуването им. И за да се ползват, когато трябва. И срещу когото трябва.

САЩ вече обявиха закриване на 3 от 8-те си военни бази в Сирия. Сред тях са дори газовото находище „Ал Омар” и опорен пункт „Ефрат”. Белият дом явно се дистанцира от поддържане на военно присъствие в Сирия, а Франция е въодушевена да „влезе в играта”. Като онова с Брюксел, който седна, допуснат от Вашингтон, на масата за мирни преговори за Украйна, но на този етап резултатите са незадоволителни. Нито от срещата в Париж, нито от тази в Лондон. А в Сирия Франция щяла не само да намалява напрежението между Сирийските демократични сили и Турция, но и да разреши конфликта с временната администрация в Дамаск.

През март имаше споразумение за интегриране на ПКК /YPG, организации на сирийските кюрди, с управляващите в Дамаск, но разногласията се оказаха повече от допустимото. Включително по отношение на исканото от сирийските кюрди децентрализирано управление т.е. искат свое регионално управление в Сирия. Това на етап, когато Тел Авив се опитва да разубеди САЩ да не се оттеглят от Сирия. Израел е загрижен, че вакуумът източно от Ефрат ще отвори военно пространство за Турция. Не че Турция не присъства вече години в тази част на Сирия. И няма намерение да се оттегля. Напротив, непрекъснато се споменава, че това са земи, които са притежавани от Османската империя.

Официални представители на Израел говорят за Турция като за „регионален съперник”.

Факт е, че Франция има по-гъвката политика по отношение на Дамаск, отколкото тази на другите европейски страни. „Фигаро” пише, че след падането на правителството на Асад Париж „вижда ситуацията като възможност и ще се стреми да се върне в играта в този процес”. Няма да се занимава само с Марин льо Пен или протестите на французите заради стандарта на живот и мигрантите, нали? Затова и Макрон е активен в Сирия. Ще се застъпва за пълно интегриране на ПКК/ YPG в сирийската армия. Нещо, което е и политика на Ердоган. И противоречи на интересите на Израел в Сирия.

А що се отнася до Вашингтон, интересно е защо новите американски бази, които ще останат в Сирия с намален състав, се позиционират близо до язовир Тишрин и на границата между Сирия и Ирак. Водата в региона е по-важна от газови находища или има очаквания за стълкновения по границите? Никак не е случайно, че напоследък все повече западни анализатори говорят за промяна на границите. И в други региони. Явно предстои. Не е само Украйна.

Прочети цялата публикация