Треньорът на Лудогорец: 14-ата е специална, с ЦСКА ни чака много труден мач

Треньорът на Лудогорец - Игор Йовичевич, беше специален гост за предаването "Домът на футбола" по DIEMA SPORT часове след узаконяването на титла №14 в историята на "орлите". Хърватският специалист говори за емоциите в хода на сезона, след като пое разградския тим и как се е стигнало до спечелването на титлата на България. Йовичевич също така говори и за нагласата на отбора за предстоящия финал от Sesame Купа на България, където неговият отбор ще спори за националния трофей с ЦСКА. Според него, футболистите му ще бъдат по-улеснени след факта, че триумфираха с титлата за този дуел.

Г-н Йовичевич, радвам се да ви видя. Най- напред поздравления за титлата, 14-та за Лудогорец и 1-ва за вас с тима. Поотминаха ли еуфорията и силните емоции вече?

"Благодаря за поздравленията. Беше труден сезон, беше дълго пътуване, което още не е завършило, защото имаме още какво да постигаме, но сме горди да бъдем шампиони. Благодаря ви още веднъж за отделеното внимание, да бъда част от предаване, което е важна част от българския футбол".

Отпразнувахте ли вече титлата с момчетата или всичко ще се случи след церемонията на награждаването?

"В крайна сметка сме хора и е нормално да празнуваме. Всичко това е част от моята идентичност и според мен е важно да оцениш и да отпразнуваш това, което си завоювал. И точно затова изисквам от играчите да празнуват попаденията, да празнуват добри изпълнения дори на тренировка. Искам да празнуват при красиви изпълнения, финтове, победи, титли, защото трябва да показваш емоция. И колкото по-силна е твоята емоция, толкова бързо се движиш по терена и това рефлектира на твоето поведение на терена. Така че не се срамувайте да показвате емоцията си на терена. Страстта е онова нещо, което ви води напред и това се опитвам да предам на играчите – да оценяват всички моменти, които футболът им дава.

Нека поговорим за числото 14. Сега спечелихте титла номер 14 за Лудогорец, преди това донесохте 14-тата титла за Шахтьор. Та, какво е значението на това число за вас?

"В живота ми това число не означава нищо. Но изглежда, че в кариерата ми на треньор четиринайската ме преследва. Спечелих четиринадесетата титла в историята на Шахтьор Донецк, а преди няколко дни го направих и с Лудогорец. Прилича на интересна случайност…… Но със сигурност съм много щастлив и горд с моите играчи, защото от първия си ден в клуба видях че разполагам не само с много качествени футболисти, но и прекрасни хора. И когато имаме трудни моменти, повярвайте ми не е достатъчно просто да разполагаш с добри футболисти. Трябва да имаш и такива с характери. И ние го показахме, че когато беше трудно, когато имахме контузии, преумора след евромачовете, ние разрешавахме тези ситуации като колектив. С много детайли, които трябваше да повтаряме във всяка тренировка и всеки следващ мач, но ние се справихме. Затова казвам , че съм горд, защото нашата мотивация и доверие помежду ни нарастваше непрекъснато и ние се подобрявахме като отбор. Първата част на сезона бе почти перфектна. Не си спомням друг отбор в Европа да е имал такава статистика със само 2 допуснати гола в първенството, със само 2 загуби, и то дошли срещу Андерлехт и Атлетик Билбао. Останалите мачове в Ефбет лига бяха само победи, може би само с Черно море имахме равенство. Имаше и мачове, в които страдахме, но продължавахме да играем добре и да постигаме резултати. Успяхме да изиграем отлични мачове с тактическа дисциплина и много усилия в защита и всичко това ме кара да съм още по-горд. Мисля че си заслужихме титлата, бяхме най-постоянния отбор, постигнахме страхотна атмосфера в съблекалнята и там бе ключа за успеха."

Постигнахте тези успехи, особено през пролетта, без някои от най-добрите играчи, като Текпетей, Руан Крус, Рик Джонатан. Колко по-различно щеше да изглежда отбора с тях на терена.?

"Това е факт. С по-добри играчи и треньорите стават по-добри, много е просто. Когато Текпетей решава някои мачове със своята скорост и силен удар, какво може да е значението на треньора ? Аз мога да говоря с него или с Рик Джонатан или с Руан Крус за пространствата, защото те са страхотни играчи и когато успеят да намерят времето в празното пространство, те могат да намират решенията много лесно. През втората част на сезона трябваше да се справим без тях, но атмосферата в съблекалнята и колектива тогава излезе на преден план. И през целия сезон знаех, че имаме огромни характери в отбора и заради това винаги бяхме конкурентни. Понякога може да не играеш добре, но твоите усилия ти дават опциите да спечелиш. И точно това е, което направихме".

Може ли да направите сравнение между тези две шампионски титли – коя от тях е по-сладка, коя е по-ценна?

"Титлата в Украйна съвпадна с първата година на войната. Това беше историческо. 14-те бразилци и израелецът Соломон напуснаха отбора и играхме целия сезон само с местни футболисти, които нямаха много опит. Много от тях бяха част от други отбори под наем, но ние ги върнахме и започнахме това наше приключение и дълго пътуване през Шампионската лига, та до титлата. Никой не ни считаше за фаворит, очакваха да завършим на 4-то или 5-то място, защото знаете че Шахтьор се асоциираше с класните си бразилци през цялото време. Те имаха 13 титли до тогава и целия им стил бе подчинен на онзи стил на игра. И никой не знае как точно отбора ще може да се представя само със украински играчи, но в крайна сметка се справихме страхотно. Излязохме от групата си в Шампионската лига, станахме шампиони, а в момента голяма част от онези футболисти са звезди – като Судаков, който е искан от Ювентус и Наполи, Бондаренко, Зубков и други. Горд съм, защото индивидуалното качество в отбора се повиши, станахме шампиони и вкарахме 14 милиона евро в клуба, защото това е бонусът за директно участие в груповата фаза на шампионската лига. И по този начин достигаш целта, заради която си бил назначен като треньор. Същото беше и сега. От много кандидатури, които са имали, Лудогорец избра мен. И аз исках да се отблагодаря за тази чест – с много труд и професионализъм. И спечелените 2 купи с Лудогорец, като към титлата добавям и Суперкупата, спечелена срещу Ботев Пловдив. В първенството пък трябва да си много постоянен и дисциплиниран за продължителен период от време. Трябва да страдаш, но в края си горд от това, което си направил. И наистина титлата е изключително важна, защото с нея показахме на всички в България, че ние все още сме тук и ще опитаме да бъдем още по-конкурентни в Европа. Защото не бива да се забравя, че имахме някои много добри мачове в Европа, добре изиграни от тактическа гледна точка. А след това и Лион, и Билбао, и Лацио отидоха много напред в турнира. Така че можем да кажем, че бяхме в най-трудната група, но това европейско участие ни даде много допълнителен опит и ни направи по-добър отбор.

Още няколко думи за вътрешното първенство – Лудогорец завърши с рекорден брой точки в редовния сезон – 76. До края на сезона те могат да станат и повече, но означава ли тази разлика, че тима ви нямаше реална конкуренция през сезона?

Не, не. Уважавам всички отбори в България. Сами видяхте, че имаше мачове, в които не играхме максимално добре и в крайна сметка страдахме и загубихме някои мачове. Много е важно да си фокусиран, да уважаваш съперниците и да изпълняваш плановете си за мача. Но преди всички трябва да имаш свежест в мислите си, защото това позволява да мислиш и действаш по-бързо, както вече споменах. Не винаги обаче, може да играеш с необходимата свежест, особено след евромачове. Тогава опонента ти в България има цяла седмица, докато за теб има време за може би 2 тренировки, видео разбор и индивидуален разговор, за да се подготвиш за следващия мач. И ти трябва да спечелиш, защото това е Лудогорец. Знаете, че и едно равенство създава драма, а една загуба означава катастрофа или краят на света. Но трябва да се справяш с тези стресови ситуации и всъщност това е нещото, което ни дава мотивация – да се опитаме да ставаме по-добри, да повишавам нивото си като треньор, играчите да стават по-добри и да отговорим на очакванията. Без да си избираме съперниците, трябва винаги да сме готови и да имаме манталитета на шампион. Защото шампионите не си избират мачовете, те тренират здраво и се представят добре в мачовете. Първенството все още не е завършило, имаме още 6 мача, имаме и финала за Купата на 22 май срещу ЦСКА за първи път в историята и всичко това е голямо предизвикателство за нас, да преминем през тези двубои, с атмосферата, която със сигурност ще има на финала срещу ЦСКА. Така че трябва да сме фокусирани и концентрирани, за да поддържаме този тонус и манталитет, за имаме възможно най-добрата подготовка за финала за купата.

Стана вече въпрос за финалът за Купата и възможността да спечелите още един трофей. Как обаче ще успеете да държите играчите си достатъчно мотивирани в следващите седмици. По-трудно ли ще се сега, след като вече сте шампиони?

По-трудно щеше да е, ако не бяхме шампиони и все още се борехме за титлата. Това вече е в миналото, за мен титлата е в миналото. Важните моменти са пред нас. Какво можем да направим, за да станем по-добри. Когато се обърнеш и погледнеш назад виждаш Суперкупата, виждаш титлата и това ти дава увереност. Но повярвайте ли, без много труд, без много километри тичане и без колективната ни работа, нищо от това нямаше да е факт. Така че ние даваме рестарт, освежаваме мислите си и на физическо и ментално ниво и трябва да сме напълно готови за тези мачове за да изпълним целта. ЦСКА е много добър отбор, особено през втората част на сезона показват много добра игра и ще бъде със сигурност много труден мач.

Сега сте без своята шапка, но носи ли ви късмет по време на мачовете и каква е историята ѝ?

"Ако се върнете назад във времето, ще видите, че много често съм със шапка. Така че това не е нещо ново за мен. Но специално този сезон съм с много ценна за мен шапка, защото тя е с инициалите и бранда на моите синове Филип и Маркос и всъщност тя наистина изглежда добре, нали така ? Искам да им помогна малко с това да популяризираме марката, а също така ми харесва този стил, това да носиш шапка е нещо, което винаги съм правил. Така че сега просто комбинирам двете неща и комбинацията е позитивна и успешна.

Как се чувствате в Лудогорец, как се чувствате в Разград? Изглеждате щастлив, но как се чувствате с тази група играчи точно на това място?

Ако трябва да съм честен – щастлив съм. Разград е малък град и това ми помага да съм фокусиран само върху футбола. Животът е спокоен, за разлика от големите градове, където съм живял преди. Разстоянието между клубната база и хотела е 8 минути, така че животът ми е събран в 8 минути. Хората тук са много мили, генерално хората в България са такива и усещам уважение където и да отида. И вярвам, че всичко е взаимно, защото с моята работа аз се опитвам да им отговоря със същото. Всичко това ме кара да се чувствам много комфортно тук.

Какво следва оттук насетне за вас ? Какви са плановете ви свързани със селекцията, с подготовката за участието в Европа?

Ще бъда откровен с вас. В неделя имаме мач с Левски и сега мислим само за това. Винаги най-важният мач е следващият. Всичко останало е в бъдещето. Аз не живея в бъдещето и за мен е важно какво е тук и сега. И какво ни очаква в следващия мач.

За какво мечтаете?

Мечтая да спечеля…следващия мач. Повярвайте ми. Тази страст, която усещам, е нещото, което ме движи напред, за да ставам по-добър. Защото винаги имам усещането, че не знам достатъчно. Така че от старта на моята кариера, до този момент тази мотивация, този вакуум между перфектността и мястото където се намирам е движещата сила за мен, енергията, която ми помага да се подобрявам. По този начин аз разбирам развитието на един треньор и развитието на един силен колектив

Господин Йовичевич, много ви благодаря за този разговор. Желая ви всичко най-добро оттук насетне. Късмет и поздрави на Разград.

За мен беше чест да разговаряме, всичко най-добро за екипа и за всички зрители на предаването.

Прочети цялата публикация