Тръмп и неговият експериментален опортюнизъм

Тръмп може и да намери с какво да се похвали от първите си сто дни, но липсата на резултати предизвиква разочарование у американците - доверието към президента е рекордно ниско, пише Даниел Смилов.

Първите сто дни от втория мандат на Доналд Тръмп изглеждаха като вечност. Това е така, защото всеки ден се случваше по нещо, което беше застигано от нещо друго, още по-неочаквано и чудновато. Тръмп поиска Гренландия, Канада и Панама, разви приятелски отношения с Русия, поведе митническа война с Китай, но и със съюзниците си и какво ли още не. Най-спокойните часове за света бяха преди събуждането на Доналд Тръмп отвъд океана - след това наставаше суматоха, граничеща на моменти с хаос.

Поради тази радикална хаотичност и очакване за сериозна промяна мнозина заговориха за "революция" от консервативен тип, която ще сложи край на следвоенния ред в целия свят. Задава се нещо ново, което не е ясно какво е точно, но определено няма да е като предишното. Също така не е ясно дали промяната - каквато и да е тя - ще е резултат от някакъв план, или просто от експериментален опортюнизъм. След първите сто дни на Тръмп емпиричната подкрепа е по-скоро за тезата на експерименталния опортюнизъм, а не за някаква идеологическа революция.

Резултатите от първите сто дни за момента са по-скоро еднозначно негативни - от икономиката през вътрешната политика на САЩ до международната политика. Нищо от бомбастичните хвалби на Тръмп досега не се е реализирало - "златната епоха" за борсите или за потребителите се отложи, войната в Украйна не спря, ивицата Газа не е на път да се превърне в курорт и т.н. Въпросът е по-скоро не дали от първите сто дни има позитиви, а дали негативите, които се натрупаха, могат да се разглеждат като инвестиции в посока на бъдещи позитиви. Защитниците на Тръмп твърдят второто. Опонентите му не са сигурни в инвестиционния бонус от свършеното дотук.

Икономика

Американската икономика регистрира спад от 0,3 процента от БВП през първите месеци на годината. Този спад беше изненадващ, защото дойде на фона на силна икономика от предходната година с много ниски очаквания за рецесия. Тръмп успя да вдигне тези очаквания до над 60 на сто най-вече чрез несигурността, която управлението му създаде. Инвеститори и потребители най-вероятно са намалили активността си заради резките смени в икономическия курс.

Тарифи

Най-големият икономически шок дойде от радикално високите тарифи, които Тръмп започна да налага глобално. От една страна това се оправдаваше като опит да се върне индустриалното производство в САЩ, което обаче е сложен и дългосрочен процес. От друга страна Тръмп изглежда иска да използва високите тарифи като преговорен коз срещу конкурентите на САЩ. Той започна да кани държави, включително Китай, за да сключат нови сделки, от които САЩ може и да имат някаква временна изгода. Но ако второто е водещото съображение, разместванията в световния ред ще са по-скоро козметични и трябва да се гледат отрасъл по отрасъл. Нещо повече, глобални играчи като Китай и ЕС имат много силни козове в търговско отношение и съвсем не е предопределено, че след евентуални преговори всички позитиви ще са за САЩ. Много е вероятно транзакционните разходи и хаосът, който беше създаден, да не бъдат компенсирани от евентуалните ползи за този или онзи играч, след като пушилката спадне.

Доларът и американските дългови книжа

Агресивният подход на Тръмп показа и ограниченията, с които той трябва да се съобразява. Всъщност, хвалбите на американския президент за огромното му преговорно превъзходство спрямо останалите не се оказаха съвсем подплатени. Тръмп беше принуден да отложи въвеждането на високите мита за света с 90-дни, тъй като лихвите по държавните облигации на САЩ взеха да растат заплашително, а и фондовите пазари бяха тръгнали рязко надолу. Същевременно доларът спадна по стойност спрямо други основни валути, което беше демонстрация, че светът не го вижда като напълно сигурно убежище. Тези два факта показаха и ограниченията на Тръмп: неговият експериментален опортюнизъм не може да си позволи САЩ да загубят привилегирования си финансов статус. Ако го направят, със задлъжнялост от над 120 процента от БВП те са в позиция, сходна с тази на Италия в Европа. Но за разлика от Италия дългът на САЩ се държи и от много чужденци (основно японци и китайци).

Ограниченията в експериментализма на Тръмп се демонстрираха и когато той се опита да отстрани или да подложи на натиск Джеръм Пауъл, председателя на Федералния резерв. Пазарите демонстрираха, че ако Тръмп политизира финансовата политика на САЩ, доверието в долара и най-вече в способността на правителството да обслужва големия си дълг ще ерозира драматично.

Про-бизнес политики и сваляне на данъците

Доналд Тръмп има голям нереволюционен ресурс и той е в традиционните политики за Републиканската партия - сваляне на данъците, оптимизиране на разходите на обществените институции, намаляване на регулациите за бизнеса. Мнозина гласуваха за Тръмп заради тези политики, надявайки се, че останалите му екстравагантни идеи ще са по-скоро преговорен инструмент за постигането на по-ниски данъци и добра бизнес среда. През първите сто дни точно тези избиратели са разочаровани, защото получиха твърде малко от значимото за тях. Основните ползи дойдоха като повече разрешения за добив на горива и минерали, както и спорните политики на Илон Мъск с DOGE. Спестяването на разходи от подобни упражнения ще е минимално, ако изобщо се случи, и то е на цената на затваряне на знакови политики на САЩ по света, като USAID, "Свободна Европа" и др.

Идеята на Тръмп за толкова големи приходи от митата, че да направят възможно радикално намаляване на данъците, е по-скоро илюзия. В крайна сметка данъците ще бъдат намалени за сметка на увеличаване на публичния дълг на САЩ, както стана в първия мандат на Тръмп.

Външна политика

Тръмп обещава да сложи край на следвоенния международен ред, наложен и поддържан от САЩ, но не е ясно защо иска да го направи и с какво ще го замени. Идеята, че САЩ не могат да си позволят да го запазят, е подвеждаща. В крайна сметка САЩ имат достатъчно съюзници - Европа, Япония, Австралия, Южна Корея и т.н., които с радост биха участвали по-активно в поддържането на реда. И други държави като Индия, Аржентина или Бразилия биха предпочели този ред пред хаос или нещо неясно около БРИКС и други формати. И тук идва парадоксът: вместо да засилва контактите със своите съюзници - реални и потенциални - Тръмп всъщност се опитва всячески да ги отчуждава, за сметка на връзки с Путин и персонални договорки с кого ли не.

Най-необяснима е подкрепата на Тръмп и екипа му за крайнодясното в Европа. Единствената цел на подобно нещо е разпадането на ЕС и отслабването на Европа като цяло. Защо му е това на Тръмп в един свят, в който Европа е най-близкият му съюзник от всякаква гледна точка, остава мистерия.

Има и мнения, че САЩ са надскочили ресурсите си и трябва просто да се приберат в своите граници. Обикновено това не са доброжелатели на САЩ и техните надежди са, че отдръпването на американците ще доведе до завръщането на руснаци, китайци, турци или някой друг по техен вкус. Проблемът е обаче, че САЩ не могат да си позволят да се отдръпнат от световната си роля без драматичен колапс на своята, а може би и на световната икономика.

Войната в Украйна

Тръмп може би наистина желае да сложи край на войната в Украйна. Същевременно обаче неприязънта му към Украйна и топлото му чувство към Русия са необясними с конвенционални аргументи. В крайна сметка Тръмп няма културна привързаност точно към Русия и едва ли я различава в достатъчна степен от Украйна, за да диференцира отношението си. Русия в момента представлява агресивен диктаторски режим, който не е ясно с какво буди симпатии у Тръмп. Ако това, което впечатлява американския президент е силата, в крайна сметка руският Голиат трета година води война с Украйна с променлив успех. Все едно Хитлер през 1942 година още да водеше битки даже не за Варшава, а за Краков. Така че и увлечение по силата не може да обясни отношението на Тръмп.

Най-слабата теория е, че Тръмп привлича Русия на своя страна за евентуална конфронтация с Китай. Путин обаче не е човек, който взима решения на базата на ласкателства и подхвърлени кокалчета. И тук има едно голямо недоразумение - все пак за Путин САЩ си остават основен конкурент и враг, освен, разбира се, ако Китай не нападне руснаците. Но такъв сценарий на хоризонта засега няма и връзките между Китай и Русия са повече от стратегически близки. Толкова за теорията, че Тръмп е "Никсън наопаки".

Близкият изток

Каквато и да е целта на Тръмп в Близкия изток, засега той не е постигнал нищо съществено. Безрезервната подкрепа на САЩ за действията на Израел в Газа ще създаде допълнителни дългосрочни проблеми за американците в ислямския свят. При евентуален удар срещу Иран бездействието на Русия може да е важно за САЩ и Израел. Но дори да е така, харизването на Украйна и отчуждаването на Турция, за да се получи някаква руска подкрепа, изглеждат размяна на кон за кокошка.

Фойерверки

Завземането на Гренландия и Панама, плановете за превръщане на Канада в 51-ви щат, извиването на ръцете на Зеленски за подписване на договори за редки минерали, плановете за Ривиера в Газа и т.н. са все неща, които просто подриват доверието в САЩ в международен план и нямат някакъв друг ефект.

Университети

Поведената битка срещу Харвард и други университети рискува да превърне САЩ ако не в Русия, то в страна на селската партизанщина. В американската история е имало периоди, в които демокрацията им е действала точно така - сменя се властта и новите управляващи започват да уволняват всички на партийно-партизански принцип. Тревожното е, че засега само Харвард се противопостави на опитите на Тръмп да налага партийните си възгледи чрез инструментите на държавата. Ако Тръмп спечели тази битка, то ще е временно - до другата администрация. А и американците едва ли искат да се върнат във времената на "machine politics" отпреди скандалите Уотъргейт. Но да видим.

Консервативни ценности

През първите три месеца на главите на трансатлетите се изля много и този "проблем" доби гигантски пропорции - сякаш не става дума за единични случаи. Бяха отстранени и възможностите за идентифициране в някои официални документи по начин, различен от "мъж" и "жена". Каквото и да стане на този фронт, САЩ едва ли ще превърнат в хомофобска, женомразка и расистка диктатура на мнозинството. Първо, защото такова мнозинство няма. Второ, защото има много свободни щати, в които "консерваторите" няма да успеят в налагането на политиките си. А иначе в кои спортове могат да участват трансспортистите е интересен въпрос и той едва ли има един-единствен правилен отговор. Но от това не следва, че светът се е запътил обратно към 50-те години и възстановяването на доктрината "separate but equal", т.е. на сегрегацията. А ако не става дума за узаконена хомофобия, сегрегация и женомразство, в какво точно би се изразявала консервативната "революция"?

***

Като се дръпне чертата, малко от хвалбите на Доналд Тръмп са подплатени с реални резултати или дори с позитивни тенденции след първите му сто дни в Белия дом. Това не означава, разбира се, че хвалбите намаляват - човек винаги може да се похвали, че това са били най-прекрасните лоши първи сто дни в американската история. И това дори може да се окаже вярно.

Когато обаче става дума за експериментален опортюнизъм, резултатите са от огромна важност. Ако такива резултати като цяло няма, хората са разочаровани. И американците определено са, ако вярваме на проучванията на общественото мнение - доверието към Тръмп е най-ниското доверие към президент след първите му сто дни в близките десетилетия.

Може би най-великото ниско доверие в американската история.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Прочети цялата публикация