Володя Стоянов – Войводата пред ФАКТИ: България винаги е била печеливша в битките, но губеща в политическите договори

Интервю на Мирела СТОЯНОВА

Популярният фолклорен изпълнител Володя Стоянов-Войводата ще бъде един от гост изпълнителите на концерта който неговият колега Илия Луков организира на 14 октомври в Зала 1 на НДК. В „Илия Луков и приятели“ ще пеят още любими народни певци като Румяна Попова, Ваня Вълкова, Николай Славеев, Лилия Семкова, Кинче Вълчева, Валерия Момчилова. Ще се включат и Ансамбъл „Мездра“, Клуб „Хоро“ от Смолян, българи, живеещи в чужбина.

Володя Стоянов започва кариерата си като вокалист на рок-група “Граничар” през 1979 г., с която печелят първо място в националния музикален фестивал под егидата на МВР. През 90-те години решава да се насочи към българския фолклор и да го популяризира по различен и съвременен начин като създава ново течение във фолклора, наречено “инти-фолк” - от интелигентен фолк, в което включва и рок-елементи. През 1993 г. Володя решава да напише музика по емблематичното стихотворение на П. К. Яворов “Мера според мера” и песента се превръща в голям хит, който той изпълнява и до днес. Володя Стоянов е носител на много награди, сред които отличието за “Изпълнител на годината” през 2007, 2008 и 2009 г., издал е повече от 20 албума със свои песни.

- Володя, вие ще участвате в концерта „Илия Луков и приятели“ на 14 октомври в Зала 1 на НДК. В това грандиозно събитие, което организира вашият колега, се събирате много известни народни изпълнители и фолклорни състави. Каква е идеята на този концерт?

- Идеята на Илия Луков за този концерт е много добра и тя ни събира с надежда. За решаване на доста наболели социални проблеми, безпътица, застоя в новото време. Сякаш нямаме посока, в която да поемем уверено и заедно. Илия реши да направи този концерт, с който да раздвижи нещата, да ни видят заедно. И всеки от нас ще участва с 1-2 песни в концерта.

Искаме да бием камбаната на пробуждането точно на големия християнски празник Голяма Света Петка. Искаме тя да отекне в Тракия, Мизия, Македония – навсякъде, където живеят българи. Хората се надяват на по-добри времена, на по-добри отношения между нас самите, защото те липсват сега. Има умишлено издигнати прегради, които пречат, и които хвърлят младите поколения в едно недоумение. Проблемът е между самите нас, оставихме тази безпътица да нагази дълбоко в социалния ни живот.

- Не сте ли много краен, защо мислите така?

- Не съм, това е истината и я виждаме всички. Тя плаши! Вместо да решаваме проблемите в движение през тези 35 години на демокрация, те се натрупваха и сега ние – известните певци, искаме да дадем пример за решаването им, по най-добрия начин да дадем надежда на всички. А и занапред новото поколение певци да държат тази посока в името на доброто, на Христовото учение, песен и слово.

Българският език е невероятно богат и тези дни видях някакви писания, как на Балканите откриват място с някаква плочна от камък с издялана глаголица. И те се радват – събират се, да речем петима умни глави и казват: „От нас е почнала цялата работа“. Колко плочни имаме тук в България, около Плиска – толкова много са те в старите ни столици – в Търново, в Сердика, в София, по цялата българска земя, която е градила и надграждала църкви и училища.

В момента, за да не се получи тотална подмяна на нашата история с някаква измислена, ние трябва да се съберем и да покажем единение на творчеството срещу тази страшна манипулация. Която няма лице, обаче има апетита да погълне всичко, което са градили нашите деди и прадеди под всеки камък на българска църква или както днес казват на Балканите - под всеки камък лежи българско име. Това е трудът на наши прадеди, които са с български корени. Но, сакън – това нещо трябва да се забрави, това ни крещят някои!

- И как ще се справите, как ще се справим всички?

- Не трябва да бъдем пасивни наблюдатели на тази подмяна, тя трябва да се стопира, защото ние си имаме достатъчно история и достатъчно примери. Само Вазовият род колко е дал! Той е с корени от Македония. За Димитър Талев да не говорим – той е класик, така е написал своята четирилогия, че като я четеш се разплакваш. С такова умиление показва истинските, българските картини от онова време – от началото на Възраждането, по време на Възраждането и в апогея му, стигайки до Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.

- Вие с Илия Луков винаги говорите за българския дух и българщината. Фолклорът ли е онова зрънце, което ни събира всички с българско самосъзнание където и да е по света? Него ли искате да покажете в песента и танците ни?

- Българският дух съществува от древни времена и в него е закодиран шифърът на Паисий. Паисий Хилендарски, когато написва през 1762 г. „История славянобългарска“, този негов труд запазва от последващи манипулации, което той, а и всеки владетел е виждал. Виждал ги е в наши съседи, в недоброжелатели по политическа линия.

В Македония, Молдова, Западните покрайнини – навсякъде имаме едни и същи песни, запети от нашите баби и дядовци. Например – „Развивай горо, зелена“, която е от 1869 г. – само година преди утвърждаването на Българската екзархия от Високата порта в Цариград. И се мине през другите години на събития по времето на Фердинанд. „Биляна платно белеше“ е била хит като стара класическа българска песен. Из цяла България се пее тази песен. Те са описали Бели град.

Вижте обаче манипулацията: винари белограждани – всъщност това е град в Албания, с който нашите предишни царе са обозначавали западните граници на българската империя, където са живеели българи. Чест прави на нашите братя и сестри в Албания, че не само го изучават, но и го говорят като факт. Те казват: „Българите наистина имат корени тук. Те официално признават българско малцинство там, цели селища, но без да нарушават вселенския закон на истината.

Пази Боже, този закон да наруши където е подпечатана и запечатана със свещения печат на кръвта на нашите деди. Тогава ти самият няма да спечелиш нищо вечно и меродавно. Можеш да спечелиш някоя временна битка и заблуда, но на твоята плоча, където си намерил една с глаголица, ние ще ти покажем 100. На твоите песни, които имаш претенции, на твоите 10 ние ще изкараме 1000 и т.н.

- От къде черпите вдъхновение и сила за своите песни и за любовта си към България?

- От песнопойките на Коста Църнушанов от времето на Възраждането, на Братя Миладинови от Струга, на Иван Вазов и на много родолюбци, родени в Македония, и с корени, с вписани обичаи вътре – те са в моята библиотека. Например: „Убава Яна род нема“. Така казват за изключителната красота на някоя девойка. Дори самият братовчед на Яна се прекланя пред красотата на българката, но мъжът, ергенът казва: „Яно, толкова си убава, че убава Яна род нема.“

Много са тънките моменти на влюбването, на задявката. Аз в новото време направих песента „Охридска задявка“ като интерпретирах едно влюбване на Димче – умалителното име на великия български писател Димитър Талев – все едно по времето на Възраждането се случва с една въображаема красива Яна край Охридското езеро. Той казва: „Вдигни Яно клепачи да ти видим очите, на Великден ке те зема, ке те носа на Св. Наум горе на манастира“.

Четири пъти съм бил на този манастир и на едно прекрасно място над Охридското езеро - то ми е от любимите места, и винаги съм се прекланял пред смелостта на нашите деди да създадат Охридската школа по наставление на цар Борис. Св. Климент Охридски заедно с Наум работят и откриват школата – тогава по онова време – 9-и век, е било университет и е имала над 3000 випускници да ги наречем. Създавайки кирилицата, те не си слагат своето име – той спазва вселенския закон да не си сложи името под нещо, където корените му са още от братята Кирил и Методий - по баща Лъв, по майка – благочестива Мария от Солун.

Тези неща трябва да се знаят, защото с човек, който не разбира и не е чел история, няма какво да покаже освен един гол инат. На Балканите това най-много ни пречи – голият инат. Като се заинати… Вие си говорете – всичко е наше. Ами покажете го, де! Заедно с големия амфитеатър от римско време в Охрид е нашата църква „Св. София“ край брега на Охридското езеро. Калдъръмите там са слагани от нашите деди.

-Нали знаете, че истината е трудно смилаема, понякога е плашеща, друг път неизгодна...

- По-добре да живеем с истината, защото тя ще ни направи не само свободни, но ще ни направи и достойни пред бъдните поколения. На които спокойно можем да кажем тази истина. А не с някакви лозунги да растат цели поколения, на които сме свидетели. Те само махат с ръка и казват „Всичко е лъжа за българите“. Нека да премахнем тази омраза!

И затова подкрепям идеята на Илия Луков, който още навремето като дете се качваше на моя стар москвич и взимаше първите уроци по пеене така да се каже. И като дойде наскоро в Духовния ми център в Петрич, му казах: „Ще го направим!“ Защото нещата вече са преминали всякакви граници и трябва да спасяваме българската идентичност като народ от такива посегателства, които Дядо Вазов нямаше да ни прости. Щеше да реве всеки ден.

На тези безумия Талев би скочил с две ръце да защитава българските корени с две ръце. Албанците помнят, не забравят. България винаги е била печеливша във военните действия, но губеща в политическите договори. Там губим всяка такава битка.

- Какво става с вашия Духовен център, който съградихте, Войводо, събират ли се вече хора?

- Всяка година на 6 май Петрич има своя празник на града – Св. Георги Победоносец. А моят Духовен център е ограда с ограда с църквата, носеща това име. Аз съм в горната страна на сияйната планина Беласица – тук идват хора, запалят свещичка в църквата и после се качат до моя Духовен център, ако са чули за него или пък са ме видели.

Още не е открит но вече за седмица посрещам около 100 човека – правят си селфита, снимки със страхотната панорама, която се открива. И с паметника на Васил Левски, който ми е подарък от проф. Иван Гаврилов за българщината в най-югозападната точка на България. За да може поколенията и тези, които идват, да видят, че борбата на един революционер като Ботев или Левски не е била само около Панагюрище, Клисура или градчета като Сопот или Карлово. Идеята и в Тракия, и в Мизия, и в Македония е винаги да има просвета, да има просвещение.

Затова по онова време Вазов е наричал министерството на културата – Министерство на просвещението. Защото буквата Щ има сакрална невероятна сила от кирилицата – Щ и Ж са буквите, които държат стабилно живота и основата на стените. Самите букви представляват и други неща. Нека този концерт „Илия Луков и приятели“ да събере публика, много хора. И на него му казах: „Илия, аз не го правя за слава. И тези певци, които идват на сцената, не идват за своя лична слава, а за каузата „България“. Ние сме християни и ще пеем за родината ни.

- В последните дни много се говори и коментира по темата за бъдещия предмет в училище – свободноизбираем – Религия и добродетели. Вие какво мислите – това добро или лошо е?

-Всяко учение, което е обърнато към посока Добро, е добре дошло. Защото ние през тези 35 години изпуснахме децата да изучават доброто, а затова сега жънем абсурди, действия на лумпени, които отнемат човешки животи. И го правят с лекота, мислейки, че това е закономерно. Има си правила.

И възпитанието, което предлага Негово Светейшество патриарх Даниил, към когото имам специални благодарности, защото той е много начетен, е нещо наистина добро и много полезно, то е истинско. Най-сетне съм убеден, че България случи на духовен пастир, който е деен, а дейният пастир винаги дразни тези, които са приготвили нови манипулации в бъдеще време. И непрекъснато го свързват с Кремъл и какво ли не.

Но руският духовен пастир, който преди години беше тук на посещение, той призна, че търновският Св. Киприян е основният разпространител на православието в Киевска Рус и нагоре в Русия. Не бива да се плашим, защото историята тръгва от нас, ние сме благословен народ, който през всичките тези векове не е посегнал на никого, не е имал роби никога и нямаме нужда за голям наш късмет да си измисляме история. Защото си имаме достоверна и винаги обърната в духовния аспект.

Негово Светейшество Даниил иска да припомни с този предмет, че ненапразно от църквите и първите килийни училища, които са се помещавали в тези още малки и тъмни влажни църковни собички, боядисани само с вар и с калем, със сандъче с пясък са изписвали А, Б, В, Г... Оттам е тръгнало всичко и нищо ново под слънцето. Той иска да се даде шанс на Христовото слово, защото то в момента е заглушено, покрито е с много дебели стени, за да не се чува истината за Бог, Светия дух и Син – Светата Троица, които са в основата на Православието. А то е в центъра на всички религии. Нека погледнем в очите с любов, а не с омраза.

- Имате ли нови песни, какво ви предстои, Войводо?

- Имам нова песен. В последните дни написах една много весела песен за компания, тя е истинската философия на българина, когато иска да се весели, а той умее това. Песента се казва: „Пия, пея и се радвам на живота“. Дано да имаме късмета в България да тръгнат нещата, защото този застой и колебание много пречи на психологията на Българина. Аз съм бил години в САЩ, година и в Канада. Там интересен факт ми направи голямо впечатление: много от хората в Чикаго, а и в други големи градове не знаят кой им е президент. И не им е нужно. Направо подскочих и попитах „Защо?“. - Ами това не е наша работа, ми казаха.

И тогава се плеснах по челото: Откъде накъде ни вкарват в роли на арбитри в неща, които са предрешени. Така отнемат от любимата енергия на целия народ. Там, където се взимат решенията, трябва да бъдат достойни и проверени хора. И да минат през детектор на лъжата. На входа на Парламента да влизат с ръка на сърцето или да отговорят на въпроса: „За себе си ли влизаш или за Майка България?“. Който не е за Майка България, значи не е за там.

Прочети цялата публикация