За първи път в следвоенната история на Германия кандидатът за канцлер не успява да събере абсолютно мнозинство

Фридрих Мерц беше избран за канцлер от германския парламент вчера на второто гласуване на кандидатурата му, след като не успя да си осигури абсолютно мнозинство при първия вот. Встъпването му в длъжност слага край на шестмесечния политически застой в страната, но първоначалният неуспех на Мерц създаде опасения за стабилността на управляващата коалиция, пише тази сутрин американският в. "Вашингтон пост", пише БТА.

Очакваше се кандидатът за канцлер лесно да спечели достатъчно гласове още на първото гласуване в долната камара на германския парламент – Бундестага, но не му достигнаха шест гласа. Това е първият път в следвоенната история на Германия, когато кандидат за канцлер не успява да събере абсолютно мнозинство, отбелязва "Вашингтон пост".

На второто гласуване Мерц успя да стане канцлер като получи 325 гласа в 630-местния Бундестаг. Тъй като гласуването е тайно, не е известно кой не го е подкрепил по време на първия вот и дали това са членове от неговия консервативен лагер – съставен от Християндемократическия съюз (ХДС) и посестримата му, баварската партия Християнсоциален съюз (ХСС)у или от представители на коалиционния му партньор – Германската социалдемократическа партия (ГСДП), отбелязва изданието.

В. "Файненшъл Таймс" описа вчерашните събития в Берлин в статия, озаглавена "Канцлер на пауза: Бундестагът ужили Фридрих Мерц от първия му ден".

Неуспехът на първото гласуване унищожи нещо, което новоизбраните канцлери ценят най-много: авторитета. Вотът беше най-яркият възможен пример за предизвикателството, пред което Мерц ще се изправи през целия си мандат. Шестдесет и девет годишният канцлер има мисия да реформира най-голямата икономика в Европа във време на политически и икономически катаклизми - и той зависи от крехкото парламентарно мнозинство, за да го направи, пише "Файненшъл Таймс".

Според изданието сред консерваторите са се разнесли слухове, че хората, провалили първото гласуване са депутати от ГСДП, недоволни от лидера си Ларс Клингбайл. Те изразиха несъгласие с назначенията му в кабинета предишния ден и мнозина бяха разгневени от бързия му ход да затвърди властта си, като поеме ръководството на парламентарната група на партията.

Но депутатите от ГСДП отхвърлиха обвиненията и посочиха признаци на раздразнение от Мерц в собствения му консервативен блок, след като той внезапно одобри увеличаването на конституционния лимит за заемите на страната и пакет от разходи от 1 трилион евро за армията и инфраструктурата, акцентира британският вестник.

Съпредседателката на крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ) Алис Вайдел и нейната фракция от своя страна се наслаждаваха на разочарованието сред коалиционните партньори. Тя призова за нови избори между двата кръга на гласуване, докато другият съпредседател на формацията Тино Крупала заяви: "Това е добър ден за Германия", отбеляза "Файненшъл таймс".

Все още не е ясно какви ще са дългосрочните последици от "твърдото кацане" на Мерц на поста канцлер на Германия, но той идва на власт в ключов момент за националната икономика, сигурност и роля на Европа и с нови въпроси, които се въртят около личността му, пише в. "Ню Йорк таймс".

Мерц е продукт на Богатия запад на Германия – Зауерланд – регион, който определя неговата политика и личност, отбелязва изданието. Кампанията му премина под лозунга: "Повече Заеурланд за Герамния" – описвайки региона като сърцевината на страната, припомня вестникът.

Поддръжниците му все още го смятат за "гъвкав политик" с потенциал да се справи с големите проблеми пред германското общество: икономически ръст, отбрана и имиграция. Но според други той изпитва затруднения в планирането на повече от една крачка напред, което го кара да нарушава обещанията си и го прави уязвим за изненадващи неуспехи като първото гласуване на кандидатурата му.

"Политико" отбелязва, че в основата на вчерашните събития стои един въпрос - как Мерц се оказа забъркан в такава каша, когато гласуването трябваше да бъде само парламентарна формалност? Дали това е грешка на един-двама депутати, които са смятали, че могат да покажат протеста си? Или това е по-дълбок признак за лидер, склонен към политически грешки?

По време на краткото си пребиваване в светлината на международните прожектори досега Мерц се е проявявал като импулсивен и непостоянен. Той пое риск, като разчиташе на гласовете на АзГ, за да прокара мерки срещу имиграцията в Бундестага преди встъпването си в длъжност като канцлер, вярвайки, че това ще засили подкрепата за неговата партия ХДС. Вместо това християндемократите отбелязаха спад в обществената подкрепа, а АзГ продължи своя възход.

В удивително откровени изявления след затварянето на избирателните секции в изборната нощ Мерц се нахвърли върху Тръмп и постави под въпрос жизнеспособността на НАТО.

Критиците му припомнят и решението на бившия лидер Ангела Меркел да му забрани да заема влиятелни постове като доказателство, че тя е знаела, че той не е достатъчно добър, за да заема висок пост. Ако те са прави, може да се окаже, че единственото по-лошо нещо за Европа от слабия канцлер Мерц ще бъде Мерц с власт, отбелязва "Политико".

Междувременно новият германски канцлер предупреди САЩ да "стои настрана" от политиката на страната му, след като крайнодясната АзГ получи силна подкрепа от американския президент Доналд Тръмп, пише в. "Гардиън".

Консервативният алианс ХДС/ХСС спечели изборите през февруари с осезаема преднина пред АзГ, които станаха втори с над 20% от гласовете, което е рекорд за тази партия. По време на предизборната кампания АзГ получи силна подкрепа, както от Тръмп, така и от съюзника му – милиардера Илон Мъск и от вицепрезидента Джей Ди Ванс, припомня изданието.

Сега Мерц осъди неотдавнашните "абсурдни забележки" от страна на САЩ, без да уточнява конкретни изявления, и заяви, че "би искал да насърчи американското правителство (...) да не се меси в германската вътрешна политика".

Като политик с дългогодишни връзки със САЩ, той заяви, че винаги е смятал, че Америка "може ясно да разграничи екстремистките партии от партиите на политическия център".

Миналата седмица, след като германската служба за вътрешно разузнаване обяви АзГ за "екстремистка организация", държавният секретар на САЩ Марко Рубио нарече този ход "прикрита тирания" и заяви, че "Германия трябва да промени курса си", обръща внимание "Гардиън".

Прочети цялата публикация